Велико Търново – блясъкът на българското Средновековие

Споделете страницата!

 veliko_tarnovo2_19_big.jpg

В един от най-старите български градове – Велико Търново, за археолозите винаги ще се намери работа. В хилядолетното му минало особено богат на свидетелства е периодът, в който той е столица на Второто българско царство – от 1187 до 1393 г., след близо двувековно византийско господство върху българските земи и преди падането им под османска власт. През този период градът преживява истински разцвет. Разположен върху три хълма: Царевец, Трапезица и Момина крепост, както и по поречието на Янтра, той е солидно укрепен и има многобройно за Средновековието население. На Царевец са издигнати дворец и седалище на Българската патриаршия. Десетки са храмовете, в които жителите на Търновград се молят. Създават се художествена и книжовна школи, в които се раждат великолепни стенописи, литературни творби, прекрасно оформени ръкописни книги.

Първите археологически разкопки в старата българска столица започват преди около век. По разбираеми причини на Царевец през годините е било отделено подобаващо внимание. Но Трапезица все още крие много тайни. През миналата година на хълма работиха няколко екипа. Ръководител на екипа, който изследваше югозападния сектор на крепостта Трапезица, е д-р Константин Дочев. Според него новите проучвания показват, че тя още по времето на византийското владичество е била подготвена като военна резиденция на ромейската администрация със специален гарнизон. Изпълнявала е тази роля и при българските царе приблизително до 1280 г., след това се е оформила като граждански и църковно-поклоннически квартал.

“Трапезица е била военната цитадела на новата столица със свой военен стратег, докато българските царе са изградили двореца и патриаршията на хълма Царевец – казва археологът. – Находките са твърде интересни. Това е крепост, построена изключително солидно. Тя е първата, при която отбелязваме предварително геодезическо проучване и същевременно изграждане на цялата крепост с отводнителни канали, водосборни шахти, монолитни стени и кули. Миналата година открихме нова порта в крепостната стена. Стената ще бъде възстановена. За съжаление, нашите предци след Освобождението от османска власт са извадили доста камъни за новото строителство в града, но и сега имаме запазени участъци, което ще улесни много реставраторите.”
Колкото до портата, проходът към нея е застлан с калдъръм, като по средата му е оформен отводнителен канал за дъждовната вода. А крепостната стена от двете страни на портата е внушителна – с дебелина от почти 3 метра! Фотос на средновековния градеж може да се види в изложбата “Българска археология 2009”, открита преди дни в София.

В същата изложба са представени и проучванията на екипа на проф.Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев във Велико Търново. Става дума за старинния манастирски комплекс “Св.апостоли Петър и Павел” и прилежащия към него храм “Св.Иван Рилски”.
“През 2008-ма ние се досетихме, че там има много богат некропол, в който намерихме един златен пръстен и няколко сребърни – казва проф.Овчаров. – През 2009-та година това се потвърди в пълна степен. Разкрихме над 100 гроба, които ни показват блясъка на българското болярство от ХІІІ-ХІV век, но и на заможните граждани в периода от ХV-ХVІІІ век. Очевидно този манастир е бил много богат и престижно място за вечно жилище. Там открихме над 600 предмета, както и около 600 монети. Сред тези монети има редки и дори уникални екземпляри. А сред накитите, които показваме в изложбата, само пръстените са около 30. Три от тях са златни, останалите – сребърни, със скъпоценни или полускъпоценни камъни, с надписи. Сред находките ще откроя едно много богато погребение на млада жена от първата половина на ХІV-и век. Нарекохме я Търновската принцеса, защото имаше останки от златовезани дрехи, златни обици, златен пръстен с аметист и сребърни игли в кърпата, която не се е запазила. Облеклото й обаче може да бъде възстановено. Между пръстените също има един много интересен, който е френска изработка от ХІІІ век, с клетъчен емайл, вероятно от Южна Франция.”
Много е вероятно старинното бижу да е внесено при засиления обмен след четвъртия кръстоносен поход, твърди Николай Овчаров. Сред интересните реликви, открити от екипа му през миналото лято, е фрагмент от сребърен обков с позлата към ръкописна книга от края на ХІV век с изображение на архангел и надпис около главата му. Поразява с изяществото си и сребърната игла със златно птиче и бисер върху нея. Накитът е украсявал някога главата на търновска болярка. Интересен за науката е и масивният златен пръстен от ХІV век, в който е вграден камък с изображение на бога Марс. Той е от ІІІ век, от римския период. По този начин нашите предци са показвали уважението си към античното изкуство.

http://www.bnr.bg
veliko_tarnovo5_19_big.jpgveliko_tarnovo4_19_big.jpg

veliko_tarnovo1_19_big.jpg

veliko_tarnovo3_19_big.jpg

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.