Императори на Византия

Споделете страницата!

 

В историографията не съществува единна теза по въпроса за началото на византийската история. Кой е прагът, коя е рамката, отделили новия Рим от античността и тласнали го по нов път на развитие? Според част от специалистите, историята на Византия започва с Константин Велики, владетелят, който налага християнството като официална религия в Империята и провъзгласява Константинопол за столица на 11 май 330 г. Тези две събития са от изключително значение за по-нататъшната съдба не само на Източния Рим, но и за световната история въобще.

Твърде разпространено е становището, което счита за начало на византийската история  395 г., когато след смъртта на Теодосий Велики империята е окончателно разделена на Източна и Западна.
Съществуват още редица мнения и гледища относно началото на Византия. Едни го свързват с управлението на Юстиниан I, който прави опит за възстановяване на старата Римска империя и с пропадането на този опит, Западът се варваризира, а Изтокът тръгва по свой път на развитие, от който ще се създаде специфичната византийска цивилизация. Други поставят това начало с царуването на Ираклий, при чието управление започва грецизацията на Източния Рим. Трети считат, че същинската история на Византия започва едва през 802 г. – с приключването на първия период на иконоборческата епоха, и последвалия първи сериозен разрив между Изтока и Запада.

Всички тези съображения са твърде убедителни, но ние ще започнем нашия списък на византийските императори с Константин Велики, при чието управление се поставят основите на уникалната византийска християнска цивилизация.

Константинова династия  

1. Константин I

(Flavius Valerius Constantinus)

324 – 337

2. Констанций II

(Flavius Iulius Constantius)

337 – 361

3. Юлиан

(Flavius Claudius Iulianus)

361 – 363

4. Йовиан

(Flavius Iovianus)

363 – 364

След смъртта на Йовиан за западен император е избран Валентиниан, който поставя на източния трон брат си Валент.

Валентинианова династия

5. Валент

(Flavius Valens)

364 – 378

Император Валент загива в битката с готите на 7 август 378 г., край Адрианопол. След трагичната му смърт, западният император Грациан поканва командващият тракийските легиони Теодосий да приеме върховната власт в Константинопол. След известно колебание генералът приема и се възкачва на трона на Източната империя под името Теодосий I.

Династия на Теодосий 

6. Теодосий I

(Flavius Valentinianus Theodosius)

379 – 395

7. Аркадий

(Flavius Arcadius)

395 – 408

8. Теодосий II

402 – 450

Пулхерия

(сестра на Теодосий II)

414 – 453

9. Маркиан

450 – 457

Силно религиозният и благочестив император Маркиан умира на 65- годишна възраст от тежка болест, без да остави наследници. Сенатът предлага на влиятелния патриций Аспар да заеме овакантения престол, но той отказва. По негова препоръка Сенатът предлага трона на трибуна на гарнизона в Селимврия Леон, тракиец по произход. Той започва кариерата си като обикновен войник и бързо се идига във военната йерархия.

Церемонията по коронацията се състои на Марсово поле на 7 февруари 457 г. След акламациите на народа, армията и Сената, патриарх Анатолий поставя короната на главата на Леон. Той е първият император коронясан от патриарх.

Династия на Леон I 

10. Леон I

457 – 474

11. Леон II

473 –  474

12. Зинон

(Flavius Zeno)

474 – 475/ 476  – 491

13. Базилиск

(Flavius Basiliscus)

475 – 476

14. Анастасий I

491 – 518

Император Анастасий I доживява преклонните 90 години. Умира, без да остави наследници. Приживе е в лоши отношения с всичките си роднини и не посочва нито един от тях за свой приемник.
По решение на Сената, народа и армията, за император е избран Юстин, началник на екскувитите1. Новият император произхожда от бедно селско семейство от провинция Дардания, намираща се по горното течение на р. Вардар. На младини пристига в Константинопол и се отдава на военна кариера. Благодарение на находчивостта си и природния интелект, Юстин се издига до високи постове в армията и се отличава в потушаването на исаврийското въстание и в кампаниите срещу персите.
Изборът му за император не минава без сътресения. Срещу него се обявява магистърът на официите2 Келер, който вдига по тревога подразделението на схолите3, които пък издигат свой кандидат. Корпусът на екскувитите реагира решително и заплашва със сблъсък, ако на трона не бъде качен неговият началник. Същевременно Сенатът гласува неговото избиране. Юстин първоначално отказва, но когато опасността от кръвопролития става съвсем реална и сенаторите отиват при него за да го молят да приеме короната, той скланя. През юни 518 г. Юстин е вдигнат на щит и под адмирациите на Сената, народа и армията, приема върховната власт.
Въпреки, че заема високо положение във византийската йерархия и накрая става император, Юстин си остава неграмотен селянин. А най – високият държавен пост изисквал широка начетеност и многостранни познания. Поради това, Империята е ръководена главно от неговия блестящо образован племенник, който ще се прослави като един от най-великите императори на Византия – Юстинан I.

Династия на Юстиниан I 

15. Юстин I

518 – 527

16. Юстиниан I

(Flavius Petrus Iustinianus)

527 – 565

17. Юстин II

565 – 578

София

(съпруга на Юстин II)

573 – 601

18. Тиберий Константин

578 – 582

19. Маврикий

(Flavius Mauricius Tiberius)

582 – 602

Теодосий

(съимператор на Маврикий)

590 – 602

20. Фока

(Phocas)

602 – 610

Последният, условно включен към Юстиниановата династия, тъй като няма нищо общо с императорския род, идва на власт след бунт на Дунавската армия, предназначена да възпира аварските нападения. Управлението му е терористично. По негово време Империята е на ръба на гибелта – притисната от перси и авари, тя губи почти всичките си територии. Положението е спасено от екзарха на Картаген, който изпраща сина си Ираклий с флотилия срещу тиранина. Същевременно столичани се вдигат на бунт и Ираклий влиза в Константинопол, посрещнат радушно от изстрадалото население. Фока е заловен екзекутиран. На трона се възкачва Ираклий.
Неговото управлението е повратен момент в историята на Източния Рим. Организира силите на Империята и в титанична битка успява да сломи перси и авари. Провежда важни административни реформи – въвежда темната организация (нови териториално-административни единици, т. нар. „теми“, начело със стратег, обединяващ военната и цивилната власт), създава стратиотската армия – подразделения от свободни селяни земевладелци. И накрая – въвежда гръцкият език в държавната администрация. А с това се полага началото на елинизацията на Източната Римска империя.

Династия на Ираклий 

21. Ираклий

(Φλἀβιος Ήράκλειος)

610 – 641

22. Константин III

(Ήρακλείος νέος Κωνσταντῖνος)

ΙΙ – V, 641

23. Ираклон

(Ήρακλείος Ήρακλεωνᾶς)

V – XI, 641

24. Констант II

(Κωνστάς)

641 – 668

25. Константин IV

(Φλἀβιος Κωνσταντῖνος)

668 – 685

26. Юстиниан II

(Φλἀβιος Ἰονστινιανός)

685 – 695 /705 – 711

27. Леонтий

(Λεωντίος)

695 – 698

28. Тиберий II

(Τιβερίος)

698 – 705

29. Филипик

(Φιλιππίκος)

711 – 713

30. Анастасий II

(Ἀναστασίος)

713 – 715

31. Теодосий III

(Θεοδόσιος)

715 – 717

През 717 г. стратегът на Анатолик Леон Сириец вдига бунт срещу Теодосий III. С посредничеството на патриарха императорът се съгласява да отстъпи короната на Леон, след което приема монашеството.
Леон е родоначалник на Сирийската династия, чието управление се свързва с иконоборската епоха, продължила ок. столетие и довела до тежки политически и религиозни катаклизми (началото ѝ е поставено от самия Леон).

Сирийска династия

32. Леон III

(Λέων)

717 – 741

33. Константин V

(Κονσταντῖνος)

741 – 775

34. Леон IV

(Λέων ὀ Νέος)

775 – 780

35. Константин VI

(Κονσταντῖνος)

780 – 797

36. Ирина

(Εἰρὴνη)

797 – 802

37. Никифор I

(Νικηφόρος)

802 – 811

38. Ставракий

(Σταυράκιος)

VII–X, 811

39. Михаил I Рангаве

(Μιχαὴλ ὀ Ραγκαβέ)

811 – 813

40. Леон V

(Λέων)

813 – 820

Леон V е убит по време на коледната служба през 820 г. от доместика на екскувитите Михаил, който заема мястото му на трона, поставяйки началото на Аморийската династия. Наречена така, защото основателят й е роден в град Аморион в Анатолик и е известен под името Амориеца.

Аморийска династия

41. Михаил II

(Μιχαὴλ)

820 – 829

42. Теофил

(Θέοφιλος)

829 – 842

43. Михаил III

(Μιχαὴλ)

842 – 867

Твърде противоречива личност, кръстникът на Борис I,  е мразен от аристокрацията и духовенството, но същевременно обичан от войската и обикновения народ. В началните години на царуването си, тъй като е непълнолетен, е под опеката на майка си Теодора и по-голямата си сестра Текла. След навършване на пълнолетие до края на управлението си е играчка в ръцете на могъщи фаворити, първоначално на вуйчо си Варда, а след това на Василий Македонец.
Слабохарактерен, разпуснат и безотговорен, младият василевс страстно обича алкохола и се отдава на гуляи и оргии, в които участват съмнителни и пропаднали типове. Отдава предпочитание на развлеченията пред държавните отговорности. В определени моменти обаче се сеща, че е император и дори лично възглавява военните походи. В такива моменти Михаил е съвършено различен човек. Противоречивостта и лекомислието му е ловко използвано от неговия любимец Василий, който е коренно противоположна личност на императора. Амбициозен, безскрупулен, хитър, първо успява да отстрани своя съперник Варда, а след това премахва и самия василевс.
Василий е със селски произход, но благодарение на своите способности успява да се издигне до върха в управлението на империята, дори е осиновен от Михаил и провъзгласен за симвасилевс. Поставя началото на Македонската династия, под чиято власт Византийската империя достига най-голямата си мощ през хилядолетното си съществуване.

Македонска династия

44. Василий I

(Βασίλεος)

867 – 886

45. Леон V

(Φλάβιος Λέων)

886 – 912

46. Александър

(Ἀλεξάνδρος)

912 – 913

47. Константин VII

(Κονσταντῖνος)

913 – 959

48. Роман I Лакапин

(Ῥωμανὸς ὁ Λακαπὴνος)

920 – 944

49. Роман II

(Ῥωμανὸς)

959 – 963

50. Никифор II Фока

(Νικιφόρος ὁ Φοκᾶς)

963 – 969

51. Йоан I Цимиски

(Ἰωάννης ὀ Τζιμισκής)

969 – 976

52. Василий II

(Βασίλεος)

976 – 1025

53. Константин VIII

(Κονσταντῖνος)

1025 – 1028

54. Роман III Аргир

(Ῥωμανὸς ὁ Ἀργύρος)

1028 – 1034

55. Михаил IV

(Μιχαὴλ)

1034 – 1041

56. Михаил V

(Μιχαὴλ)

1041 – 1042

57. Зоя и Теодора

(Ζωή καὶ Θεοδώρα)

IV–VI, 1042

58. Константин IX Мономах

(Κονσταντῖνος ὁ Μονομάχος)

1042 – 1055

Теодора

(Θεοδώρα)

1055 – 1056

59. Михаил VI

(Μιχαὴλ)

1056 – 1057

60. Исак I Комнин

(Ισαάκιος Κομνηνὸς)

1057 – 1059

При последните императори от тази династия (след Василий II), византийкото могъщество започва постепенно да залязва. Нарастват противоречията във византийското общество, засилва се борбата за власт между висшите кръгове, на което се дължи и честата смяна на императорите, повечето от които са безволеви фигуранти, креатури на дворцови партии. Армията е доведена до пълен упадък, ликвидиран е стратиотския институт – опора на ромейската военна мощ. Засилва се бюрокрацията, корупцията, копуването на държавни постове. В управлението се издигат всъвъзможни интриганти и парвенюта, използващи постовете си за лично обогатяване. Отслабена вътрешно, Византия вече не може да отговори адекватно на външно-политическите предизвикателства. Имперската мощ рухва.
Император Исак I Комнин, който преди да заеме трона е висш командир, се опитва да въведе ред в държавата, но след 2 годишно управление е принуден да се оттегли от властта и да облече монашеското расо в Студийския манастир. На власт идва династията Дука – стара земевладелческа фамилия. При безличното ѝ управление Империята ще претърпи първите сериозни удари отвън.

Династия Дука

61. Константин X Дука

(Κονσταντῖνος  Δούκας)

1059 – 1067

62. Роман IV Диоген

(Ῥωμανὸς Διογένης)

1068 – 1071

63. Михаил VII Дука

(Μιχαὴλ Δούκας)

1071 – 1078

64. Никифор III Вотаниат

(Νικιφόρος Βοτανειάτης)

1078 – 1081

Срещу Никифор III Вотаниат е организиран заговор начело на който стои опитния генерал, доместика на схолите на Запада, Алексий Комнин, произхождащ от богат и славен род. Династията, на която той поставя началото, издига Византия още веднъж в позицията на световна сила. Комниновата епоха обаче ще бъде последния блясък на ромейското могъщество. При последните двама императори – Алексий II и Андроник I упадъкът стремително се засилва и вече нищо не е в състояние да го спре.

Династия на Комнините

65. Алексий I Комнин

(Ἀλέξιος Κομνηνὸς)

1081 – 1118

66. Йоан II Комнин

(Ἰωάννης Κομνηνὸς)

1118 – 1143

Алексий Комнин

(симвасилевс на Йоан II)

1122 – 1142

67. Мануил I Комнин

(Μανουὴλ Κομνηνὸς)

1143 – 1180

68. Алексий II Комнин

(Ἀλέξιος Κομνηνὸς)

1180 – 1183

69. Андроник I Комнин

(Ἀνδρόνικος Κομνηνὸς)

1183 – 1185

Йоан Комнин

(симвасилевс на Андроник I)

1183 – 1185

След смъртта на Мануил І  в империята настъпва хаос. Започва борба кой да стане регент на малолетния василевс Алексий ІІ. Победител се оказва Андроник Комнин, братовчед на починалия император. Назначен за регент, той успява да разчисти пътя си към трона, като екзекутира императрица Мария Антиохийска, а след това нарежда да удушат малолетния император. Узурпаторът направил опит да излекува някои от недъзите на разпадащата се държава, но затова знаел само едно средство – безогледен терор. Започва безмилостна борба срещу аристокрацията. Все пак жестоките мерки които предприема дават известен резултат – купуването на постове е прекратено, корупцията е спряна, сложен е ред в събирането на данъци. Властта на Андроник обаче се превръща в ужасен режим. Борбата срещу магнатите се изражда в невиждан терор. Страшните насилствени, често пъти подли средства в тази борба, с които василевсът си служи, лишават от почва неговия стремеж към справедливост. На насилието се отвръща с насилие. Заговорите и въстанията нямат край. Със своята болезнена сприхавост и подозрителност Андроник само печели нови врагове. За края на тиранина допринася и опустошителлното нашествие на норманите, които след превземането на Солун, настъпват към Константинопол. А там събитията назряват много бързо. Терорът става все по – ужасяващ, столичните жители са обзети от паника от настъплението на завоевателите. На 12 септември народът се вдига на бунт и помита властта на Андроник І Комнин. Последният владетел от династията Комнини умира от ужасна смърт –  качен върху крастава камила и развеждан по улиците, върху него се изсипват такива поругания, каквито една необуздана и обезумяла тълпа може да измисли. Обезобразеното му тяло е окачено на бесилка в Хиподрома.
На власт идва Исак II Ангел, който отчаяно се опитва да спаси загиващата империя, но му липсват качествата за това. Въпреки, че отстранява норманската опасност (благодарение на военните способности на Алексий Врана), новият император не е в състояние да се противопостави на процесите, разлагащи империята. Във външната политика Византия търпи пълен крах – България извоюва свободата си, сърбите отхвърлят васалитета си към империята, а през 1187 г. заради необмислените си действия Исак II Ангел предизвиква яростта на германския император, който преминава начело на войските си през византийска територия на път към Гроба Господен. С големи усилия войната между двамата е избегната.
Династията на Ангелите, със своите интриги и борби за власт, ще извика армията на Четвърти кръстоносен поход пред стените на Константинопол, което ще доведе до едно от най-големите престъпления в историята.

Династия на Ангелите

70. Исак II Ангел

(Ισαάκιος Ἄγγελος)

1185 – 1195

71. Алексий III Ангел

(Ἀλέξιος Ἄγγελος)

1195 – 1203

72. Алексий IV Ангел

(Ἀλέξιος Ἄγγελος)

1203 – 1204

73. Алексий V Дука Мурзуфъл

(Ἀλέξιος Δούκας)

1204

През 1195 г., намирайки се в градчето Кипсела, Исак II Ангел коварно е ослепен от група заговорници, начело на които стои собствения му брат Алексий, узурпирал трона под името Алексий III. Оказва се, че тежката византийска корона не е за неговите плещи – той се проявява като още по-бездарен управник от брат си. Синът на ослепения василевс по-късно ще използва силата на кръстоносната армия за да си върне престола. През месец май 1204 г. между престолоноследника и водачите на Похода е сключено споразумение с което рицарите поемат ангажимента да върнат правата на младия Алексий, като за оказаната помощ той се задължава да им изплати огромната сума от 200 000 марки. В края на юни кръстоносците влизат в Константинопол и изпълняват поетото задължение. Алексий IV не е в състояние да им заплати сумата, поради финансовия крах на империята. Напрежението расте от ден на ден. Негодуванието на столичните жители срещу латинското протеже прераства в бунт.  Алексий IV е хвърлен в затвора и удушен, след което умира и Исак II Ангел. Това престъпно деяние предизвиква възмущението на западните рицари и те решават веднъж завинаги да свършат с Византийската империя.
На трона се качва един от роднините на Ангелите – Алексий V Мурзуфъл, който с голяма енергия подготвя защитата на Града, но силите на византийците се оказват недостатъчни.
На 13 април 1204 г. “Царицата на градовете” е щурмувана и пада в ръцете на Христовите воини. В продължение на три дни в бляскавата столица на Изтока вилнеят смърт и разруха. Кръстоносците се отдават на разюздан грабеж при който са унищожени и разграбени безброй паметници на изкуството и културата.
Византийската държавност е продължена в гр. Никея, където избягалия от Константинопол аристократ Теодор Ласкарис е коронясан за император.

Династия на Ласкаридите

74. Теодор I Ласкарис

(Θεόδορος Λάσκαρης)

1204 – 1222

75. Йоан III Дука Ватаци

(Ἰωάννης Δούκας Βατάτσης)

1222 – 1254

76. Теодор II Ласкарис

(Θεόδορος Δούκας Λάσκαρης)

1254 – 1258

77. Йоан IV Дука Ласкарис

(Ἰωάννης Δούκας Λάσκαρης)

1258 – 1261

Теодор II Ласкарис, страдащ от тежка форма на епилепсия, умира млад, след един силен пристъп на болестта. Наследен е от 7 годишния си син Йоан IV.  Определеният за регент Георги Музалон е ненавиждан от аристокрацията и скоро след встъпването си в длъжност е заловен и екзекутиран. Настойник на василевса става могъщия пълководец, представител на една от най-влиятелните  византийски фамилии, Михаил Палеолог. Година след това, той вече е симвасилевс на Йоан IV.
Поема върховната власт във време, изпълнено с големи опасности за империята. От Запад се издига могъща коалиция (Сицилианското кралство, Епир, Морейското княжество и Сърбия), решена да ликвидира Никейската империя. България също заемала враждебна позиция. Вътрешното положение в държавата също е незавидно. С качествата на голям държавник, дипломат и пълководец, Михаил Палеолог успява да подготви почвата за възстановяването на Византийската империя. Първо се справя с коалицията – тя претърпяла съкрушителен разгром на Пелагонийското поле (1259 г.). Осигурява подкрепата на Генуа при бъдещата атака на Константинопол (Нимфейски договор от 1260 г.). До атака обаче не се стига. Ромеите си възвръщат Константинопол благодарение на една щастлива случайност. През лятото на 1261 г. за инспекция на границата с България е изпратена една малка войскова част, начело с Алексий Стратегопул. Минавайки покрай града, те установяват липсата на венецианската флота и на голяма част от латинския гарнизон. И не пропускат възможността. Призори на 25-ти юли никейското военно подразделение влиза в Константинопол. Бодуен II бяга и това слага край на Латинската империя.
На 15 август 1261 г. Михаил Палеолог тържествено влиза в Константинопол и е коронясан за император на възобновена Византия. Поставя началото на династия, на която е съдено да управлява Империята до нейния край през 1453 г.
На съвестта на големия държавник обаче ще тежи едно престъпление, станало обичайно в ромейския дворцов живот – няколко месеца по-късно Михаил VIII Палеолог дава заповед за ослепяването на 11 годишния законен василевс Йоан IV.

Династия на Палеолозите

78. Михаил VIII Дука Ангел Комнин Палеолог

1261 – 1282

79. Андроник II Дука Ангел Комнин Палеолог

1282 – 1328

Михаил IX Палеолог (симвасилевс на Андроник II)

1281 – 1320

80. Андроник III Дука Ангел Комнин Палеолог

1328 – 1341

81. Йоан V Комнин Палеолог

1341 – 1391

82. Йоан VI Ангел Комнин Палеолог Кантакузин

1347 – 1354

Матей Асен Кантакузин (симвасилевс)

1353 – 1357

83. Андроник IV Комнин Палеолог

1376 – 1379

84. Йоан VII Палеолог

1390

85. Мануил II Палеолог

1391 – 1425

Андроник Палеолог (симвасилевс)

1400 -1407

86. Йоан VIII Палеолог

1425 – 1448

87. Константин XI Драгаш Палеолог

1448 – 1453

Когато Константин XI се качва на трона в Константинопол, последният час на империята вече е ударил. На плещите му ляга огромна историческа отговорност. Някои дори го обвиняват в нерешителност, изчаквайки последния момент за да поиска помощ от Запад. Съществувала ли е обаче такава вероятност? Още Мануил II извършва обиколка из западноевропейските дворове, получавайки навсякъде само празни обещания. Европа не е в състояние или по-скоро не желае да помогне реално на загиващата империя. Католическите сили преследват своите користни цели. Последният отчаян опит на Константин за спасяването на Византия е сключването на уния с Римската курия. Но това среща силна вътрешна опозиция изразяваща се в думите на мегадукса Лукас Нотарас: „По-добре чалма, отколкото кардиналска шапка в Константинопол!“.

Младият султан Мехмет II все по-плътно затваря обръча около града, докато през април 1453 г. започва същинската обсада. Градът е защитаван от ок. 7000 самоотвержени бойци срещу близо двестахилядната османска армия. Могъщата крепост е безсилна срещу топовете. В нощта срещу 29 май започва решителния щурм. Константинопол е атакуван от три страни, отбраната рухва и еничарските подразделения влизат в града. Константин XI се бие храбро срещу обградилите го османлии и намира смърт достойна за ромейски василевс. Византия вече не съществува.

http://istorianasveta.eu/pages/posts/imperatori-na-vizantija-460.php

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *