Продължение…Цар Мицо Асен (1256-1257),който за кратко време е бил на българския престол, е отсякъл медни монети по всяка вероятност в монетарница в Преслав, тъй като са намерени предимно в неговите околности. Медни корубести монети са намерени и в Търново и с лика на деспот Яков Светослав и на св.Димитър, който е бил роднина на династията на Асениевци и не случайно изобразява на монетите нейния светец-покровител. Той е потомък на руски княз и роднина на Асениевци.Деспот Яков Светослав е отсякъл монети в монетарницата на Видин и подпомага цар Константин Тих Асен в утвърждаването на престола. Отсечените от него монети, независимо че са със сходни параметри с тези на българските царе в Търново, се отличават от тях по това, че липсват царски реликви върху изображението на реверса им на Яков Светослав,както и наличието на аверса им на лика на св.Димитър,покровител на българската царска династия.Цар Георги I Тертер,който управлявал България между 1280 и 1292г. отсича медни и сребърни монети,като археолозите намират и пет двойки лицеви и една опаковка матрица за тях, с която се предполага, че са отсечени 150-200 хиляди екземпляра . Монетите,отсечени от този български владетел наподобяват на венецианските сребърни матапани. Неговият син ,цар Теодор (Тодор) Светослав(1300-1321),също отсича своя лик сребърни медни монети. Те са сходни с монетите на цар Константин Асен Тих и на реверса е изобразен кръст, а на аверса т.нар. цар-конник. Един вид сребърни монети и четири вида медни монети(грошове) са отсечени по времето на цар Михаил III Шишман Асен(1323-1330). Монетите,емитирани от него , се предполага, че са отсечени в монетарницата на столицата Търново и имат сходни параметри и изображения с тези на цар Тодор Светослав. В по-късни монетни находки от монети на този български цар, намерени в Западна България, се долавя известно сръбско влияние, което се е дължало на родствените му отношения със сръбския крал Урош II Милутин. На една от монетите цар Михаил III Шишман е изобразен с царица Ирина, а също на друга монета е изобразено знамето на символичната победа заедно с тях.Най-ранните монети в столичните центрове Плиска и особено в Преслав са отново Византийски,сечени от Теофил(829-842) и от Василий I (867-886). Интересно е, че те са предимно златни или пък техните официални фалшификати-форета. Забележителен факт е.че почти всички са пробити и носени като мадалъони. В центровете на българското черноморие- Варна,Несебър, Бургас и др.- картината е по-различна. Най-ранните монети тук са също от Теофил и Василий I , но те са вече медни. Същото се наблюдава и в най-значителния център на юг от Стара планина – Верея(Стара Загора). Това наличие на медни монети по черноморското крайбрежие и на юг от Балкана (на север те са почти неизвестни,а намерените там златни монети о форета са нямали платена функция) свидетелствува за някаква форма на парично обръщение в центровете, разположени в по-голяма близост до Византия или пък имащи по-пряка връзка с нея(по море),където именно от този период(времето на Теофил) се наблюдава известно оживление на градските центрове. Не случайно в този период е и появата на значителни количества медни монети от Коринт. От същия период датира и началото на автономно монетосечене (в същност монетолеене) в Херсонес на най-дребни парични единици – медни фолиси за задоволяване потребностите на местния пазар. Най вероятно отзвук на това общо за Византия оживление е и наличието на въпросните медни монети единици от посочените центрове на България. При следващите византийски владетели Лъв VI(886-912) и неговите преки приемници Константин VII и Роман I ,т.е. докъм третото десетилетие на X в., се наблюдава известно увеличение на броя на сечените монети, при това те са медни. Значително количество е намерено в столицата Преслав-77 фолиса, 3 номизми и 1 милиаресия. Монети от същите владетели са намерени на само в стол
ицата, но и в останалите селища на средновековна България, но в по-ограничени количества.Наличието на немалки количества медни монети(т.е. най-дребните парични единици) в българската столица от края на IXв. И началото на Xв. Свидетелствува по всяка вероятност за появата на парично обръщение там, а по-ограничените количества в останалите селища подчертават връзките им посредством някакви парични операции и с българската столица. Интересно е ,че докато за този период ,който в същност съвпада с царуването на Симеон(893-927),има монетни находки,през следващия- от третото  до седмото десетилетие на същия век, т.е. царуването на Петър(927-969),монетните находки,вместо да увеличават, намаляват :медните-на 30 фолиса, а златните – на 2 номизми. Броят на медните монети от Симеоновия период е 172, а Петровия – 530,т.е. следва своя естествен ход на развитие на паричното си обръщение. И в случая се налага изводът, че появата на известен брой монети от времето на Симеон е изолирано, а не закономерно явление, или се дължи до голяма степен на военни, а не на търговски контакти с Византия, т.е., че монетите са постъпили като плячка. Въпреки това тези монети са имали някаква функция в дребната размяна на градския пазар. Масови количества монети се наблюдават от края на Xв.Това са сечените от византийските владетели Никифор II(963-969) и Йоан I (969-976) монети. За част от монетите на Никифор II би могло да се допусне и едно по-късно проникване тук заедно с монетите на Йоан I, т.е. по време на завоевателната кампания на византийците. Това количество от монети нараства още повече при приемниците на Йоан I-Василий II и Константин VIII (976-1025). От края на X в. и в началото на XI в. в средновековна България е имало трайно парично обръщение. Непрекъснатото нарастване на броя на циркулиращите монети е най-добрата илюстрация на това явление.Златният номинал е вече представен само от солида, като получава наименованието номизма. От времето на Никифор II (963-969) е било въведено паралелно сечене на два вида номизма – обикновената, която е с ½ по лека от стандартната.  Нейното предназначение  според  изследвачите е било да задоволява търговските контакти с арабския свят, като еквивалента на фатимидския динар. Отначало външната разлика между двете номизми не е била чувсвителна (само в теглото), но от времето на Василий II тетартеронът започнал да се отличава с по-дебелото си и по- малко ядро.Сребърният номинал е представен от милиаресията, чието обръщение показва известно активизиране от втората половина на Xв. Показателен факт е, че новооткритото Преславско съкровище, включващо предимно злат