ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – I ЧАСТ

Споделете страницата!

 justin-i-518-527.jpgСлед основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало  монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава. Започват да се отсичат и хиперперони-нова византийска монета с различно тегло и златно от употребяваните до тогава.justinian-i-527-565.jpgПо времето на втория българския хан Тервел (701-721)-България е нямала собствено монетосечене,но са се правели печати.Техниката за изработването на печати не се е отличавала съществено от тази за изработката на монети.Печатите а разлика от монетите нямат икономическо значение, т.е.те не се разменят и с тях може да се закупи някаква стока. Те обаче по начин подобен на монетите са символ на държавна власт и на авторитетът на владетеля.В България монетоподобни отливки са направени при хан Омуртаг(814-831)под формата на златни медалъони,на които е имало изображение на лъв. Българският владетел по сходен начин с византийските императори е изобразен на маделъона според християнските традиции с корона,увенчана с кръст и жезъл,независимо че християнството е било прието у нас половин век по-късно.известни са красивите моливдовули,медалъони,сребърни и оловни печати на българските владетели от Първото българско царство,между които са хан Тервел.хан Омуртаг,княз Борис I,цар Симеон,цар Петър I и др.,което доказва,че не е имало пречки от техническо и технологично естество за отсичането на българските монети още по времето на Първата българска държава между 681 и 1018г.Владетелите на Първaта българска държава не са секли монети,а византийски монети са намерени в твърде малко количество из българските земи.Въпреки големите количества византийски монети, с които разполагала българската аристокрация, събирайки ги като плячка от войните или плащанията на контрибуции, днес в България съвсем рядко се откриват се откриват византийски монети от VIII-Xв. Основната причина е в това ,че византийските монети в пределите на България не изпълнявали през VIII-Xв.функция на парично обръщение и затова не са могли да се разпръснат по всички краища на страната,а си оставали съсредоточени като съкровища у твърде ограничен брой хора. Голяма част от тези монети се претопявали за изработване на металически украси и накити от злато,сребро и мед,и по такъв начин изчезвали като монети.justinian-i-527-565.jpgПечатите които са отсичали българските владетели,са били: оловни,сребърни и златни.Печатите не са средство за размяна ,но са символ на ханската власт на българските ханове, а след 927г. на българските царе.Цар е титла, която произлиза от цезар и е равностойна на императорската във Византия.Синоними на печати са :1)молиздовули-оловни печати2)аргировули-сребърни печати3)хрисовули-златни печатиВ специализираната литература се посочва, че вероятно през 1018 или 1019г., т.е около годината на падането на България под византийско робство, българският феодален владетел,който по това време е управител на крепостта Сирмиум Стратилат Сермон,е сякъл свои златни монети (известни са три златни монети,от които една е в Британския музей в Лондон,а другите са в Народната библиотека в Париж). След смъртта на Цар Иван Владислав през 1018г. той се обявава за самостоятелен независим владетел и започва да сече свои монети. Недостатъчното развитие на производителните сили и преди всичко на търговията, която е в основата на разменните отношения и е съсредоточена предимно в големите градски центрове,които са били сравнително малко на брой, са забавили развитието на монетосе
ченето у нас. Според проф. Иван Дуйчев по времето на хан Крум още в началото на IXв. Са били отсечени медни монети, но конкретни доказателства …следва продължение

One thought on “ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – I ЧАСТ”

  1. И защо короната ще е увенчана с кръст, а не били християни – ами ако са били? Ами ако още княз Кобрат е бил християнин?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *