ВИЗАНТИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА “ГРЪЦКА ДЪРЖАВА”

Споделете страницата!

 asparuh_.jpg

След написване на доклада си “Византия и българите” за шестата конференция във Варна 2001 г. продължих проучванията си и се натъкнах на още исторически извори, потвърждаващи, че българите са ранни поселници на Балканите, че със траките са били един народ, и че Византия е създадена от тях. Тук ги посочвам. Неоспорими факти, че българи, траки, скити и хуни са един народ е топонимията на България днес. Тя е пряко доказателство, че дошлите 10 век пр. Христа българи начело с царя си Худон по-късно през вековете са се слели с траки и скити в един народ – българският. Затова и сега те наричат, градовете, реките и някои от планините си с имената, които са имали не през седмия век, когато идва късната колона български поселници начело с кан Аспарух , а с древните им тракийски имена. Ако българите бяха късни поселници на Балканския полуостров те яха да ги нарекат с тогавашните им латински и гръцки имена, които са имали във Византия. Най-старото име на Пловдив, е тракийското Пулпудева, а не Филипополус, както е бил наречен от Филип IV Македонски. При идването на Аспарух това име носи Пловдив. “Късните” поселници българите не го наричат така, а Пълдин – производно на Пулпудева. Същото е и със Стара Загора. Тракийското й име е Берое, латинското Аугуста Траяна, такова е и през 7 век. Българите го наричат Боруй, произлизащо от Берое. Така е и със София. Византийското й име е Триядица, предходното й е Сердика по името на местното тракийско племе серди. Българите я нарекли Средец /Срядец/ получено от Сердика. Някои тракийски имена и до сега не са побългарени. Наричаме ги със старите им тракийски имена като: Вакарел, Арда, Перперек, Велека, Ерма, Марица, Панега, Огосово, Кабиле, Нишава и много други. Всички наши големи реки, а много и от по-малките са с тракийските си имена и сега, или незначително побългарени като: Струма от Стримон, Тунджа и Тъжа от Тунзос, Искър от Истос, подобно е и с Осъм, Огоста, Места, Вит, Стрема и Дунав от Дунаве, както Родопи от Родопе. Дори лично име като Борис е тракийско, което значи мъж. Било популярно с прилагателното Мука.
Българите така наричат реките, градовете и планините си, защото са траки. Същото е с прадревната руническа която траките са заварили при идването си на Балканите и са я възприели, а по-късно и българите. Затова българското руническо писмо е еднакво с руните открити в Побитите камъни край Варна от мезолита, в с. Градешница Врачанско – което се счита за най-старата писменост в света. Еднакви са още с руните в пещерата Магурата, могилата Караново, от скалите над Орешака Ловешко , тези по съдовете от Рогозенското съкровище, Малкото кале край Созопол, крепостта Палиокастро в Сакар планина и много другаде из България. Подобно е и с много тракийски обреди и обича, които и днес се извършват и почитат от съвременните българи като: кукерските игри, зарязването на лозята, мартениците, правенето на помен за мъртвите, сурваките и много други.
Големият византийски хронист Йоан Зонара живqл XII век написва свята “История” след проучване и ползване на най-известните историци на своето време като Прокопий Кесарийски, Йоан Малала Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, продължителят на Теофан, Скилица Кедрин, Михаил Аталит и Михаил Псел. Ползвал е и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия като държава и населението й. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към историята си към края прилага речник, който е изключително ценен за нашата история, с него окончателно се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите. Затова прилагам този речник:
“Хемус – име на планина
гепиди – лонгобардите, като чели са потомци на гетите, даките и печенегите.
Еврос – река в Тракия /Марица/
Илири, варвари, траки – мисля, че са българите.
Пеонци – латинско име или тракийския народ македонците. Според някои те са тъй наречените сега пеонци. А ПЕОНЦИ СА СЕГА БЪЛГАРИТЕ.
панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България.
Бележки под чертата в том XIV на Изворите за българската история, където е поместен речника на Зонара:
Пеонците били от трако-илирийско потекло. Живели са в древна Македония и Тракия. У средновековните автори, често името пеонци се отъждествява с панонци, т.е. жителите на двете провинции Панония, които обхващали днешна Унгария.
Теодосий I бил назначен за император не само да ликвидира голямото българско присъствие в управлението на Византия, но и да обезличи съществуващата в империята самостоятелна българска църква. Тя била изградена още по времето на Константин Велики. Това се установява от съставеният списък на българските архиепископи от Охридския архиепископ – българина Йоан Комин – син на император Исак Комнин и на императрица Екатерина Комнина. Нарочно посочвам и родителите му за доказателство, че е българин. В този списък пръв български архиепископ е посочен Протоген със седалище Сердика. Изрично е отбелязано, че той е участвал в първия вселенски събор в Никея 325 г., свикан за уточняване на официалната християнска догматика от Константин Велики. От тук се разбира, че самостоятелната българска църква е създадена веднага след издаване на Миланския едикт 313 г. от последния и той като българин я създал. Участието на архиепископа й Протоген в събора доказва, че тя е била голяма, обхващала е всички земи на Балканския полуостров населявани с българи и че те изцяло са били християнизирани, за да бъде нейният глава архиепископ. Затова той участва в събора не само поради основното познаване на християнството, но и поради значимостта на българската цъква. Седалището й било в Сердика, не само защото била в средата на българските земи, а защото повечето от времето си Константин Велики прекарвал тук. Явно той е искал неговата родна църква да е под негов надзор и така по-добре да се грижи за нея. В този списък Йоан Комнин посочва, че Протоген е участвал активно в работата на събора спорейки с един философ относно Светия Дух. В списъка той поставя себе си като 16-ти български архиепископ. Този списък има огромно доказателствено значение, с него се оборва хилядолетната фалшификация в историята ни, че българите се били покръстили 865 г. и че тогава се е “създала” българската православна цъква, за да се скрие нейното истинско създаване като църковна организация непосредствено след Миланския едикт 313 г. като самостоятелна със собствен архиепископ какъвто е бил Протоген. Йоан Комнин създава списъка само 200 години след 865 г. Той като Охридски архиепископ е бил изцяло запознат с произхода и създаването на българската православна църква. Положително в архива на архиепископията е имало документи за това и въз основа на тях той създава списъка. Акад. Иван Снегаров в “История на Охридската архиепископия” посочва, че архиепископ Теофилакт, а след него Йоан Комнин водили успешна борба, особено последния, за възвръщане на отнетите епархии от Цариградската патриаршия. Той като княз – син на императора, а по-късно като племенник на Алексей Комнин могъл да я стабилизира и наложи като независима. Той участвал в църковния събор свикан от родственика му – император Мануил Комнин през 1156 г. и успял да наложи историческото решение за ТЪЖДЕСТВОТО МЕЖДУ ПЪРВА ЮСТИНИАНА И ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ. Акад. Снегаров пише, че успял да го направи благодарение “благосклонността на византийския двор”. Императорът го послушал защото бил българин, закриля сънародниците си и затова дава преднина на църквата им, която той явно счита за своя. Затова синът му Алексей Комнин и другите императори от тази династия са облагодетелствали и материално българската Охридска архиепископия – строейки в епархията й манастири и църкви. Алексей Комнин е възстановил храма на Св. Панталеймон в скопското село Нерези. Комнините са изравнили Охридските архиепископи с Цариградските патриарси наричайки ги като последните “блажени и светейши”. И още нещо за старинността на българската църква. за да се образува веднага след Миланския едикт като официална, значи тя до тогава е съществувала масово макар и гонена. Ако е била малобройна би могла да бъде само епархия на епископ, или няколко такива под ръководството на владика. Щом е призната за архиепископия означава, че е била многобройна и че българите са били преимущественото население на Балканите и всичките са били християни. Създаването й се наложило, за да се предотврати романизацията им. Това е могъл да извърши само Константин Велики, дори той е инициаторът за създаването й.
Българският произход на император Анастасий се установява и с още нещо. Не само военноначалникът Йоан Скит, който го спасил потушавайки бунта на исаварите в Мала Азия, но и останалите му пълководци били българи, както и един от командващите войската – бъдещият император, българинът Юстин, който също участвал в потушаването на бунта. Анастасий в израз на доверие и благодарност към своя сънародник го направил началник на дворцовата войска, на която длъжност го заварила смъртта. Юстин не споделял неприязаността на последния към сънародниците им българи. Отказал да участва в ожесточените войни с тях. По предложение на дворцовите войски император станал началникът им Юстин. За него гласувал и сенатът. Едва тогава той се съгласил да заеме престола. Положително тая войска е била предимно от българи. Затова Юстин е поставен за техен началник. Сигурно Анастасий е предпочитал гвардейците му да му бъдат сънародници. За да бъде Юстин избран и от сената в него е имало българска партия, тя е държала престола да се оглави о сънародник. Не е вярно твърдението, че Юстин е ходил в Тракия да потушава въстанието на Виталиан. Опровергава се от непосредствените му действия след като става император, както и тези на Виталиан, който веднага прекратил въстанието. Юстин го взел в Цариград правейки го консул – една от най-висшите длъжности в империята. За българският произход на Юстин се съди по това, че той към името си добавил прозвището Ведрианец, подчертавайки, че е българин и че не само не скъсва с произхода си, но се гордее с него. Ведриана е родното му място, село Кюстендилско или Нишко.
Юстиниан Велики бил бездетен. Наследили го племенници и сродници. Те не зарили първа Юстиниана, която се била наложила след 30-годишното си съществуване като необходима църква за българите. Това се разбира от писмото на папа Григорий /590-604 г./ в което пише, че при него дошел да му се оплаче епископът на Теба /Тесалия/, че бил уволнен от архиепископът на Първа Юстиниана и от посланието на същия папа до Синода на Първа Юстиниана, по повод избирането на архиепископ: “Зарадвахме се, че вие се грижите за себе си, като сте избрали нашия събрат”. Тя просъществувала почти два века. Била закрита 733 г. от Лъв III, защото българите от Солунско-Куберовите подкрепили Анастасий II.
Още едно доказателство за българската народност на император Василий I при детронацията на император Михаил III от Василий, който тогава бил началник на дворцовата войска, на два пъти съобщава, че при преврата му помагал българинът Петър, че те двамата с него са заловили спящия император в леглото му. В такива опасни действия се прибягва до помощта само на най-довереният и то сънародник. С взимането на Петър за помощник Василий публично показва, че той е българин и има вяра само на българи, от което се разбира, че и обкръжението му е българско.Българската си народност показват и последната императорска династия на Палеолозите. Създателят й Михаил Палеолог 1372 г. издава специален хрисовул, с който възстановява орезаните права на Охридската архиепископия след създаването й от Василий II 1019 г. В хрисовулът е записано още, че документите, с които е създадена Първа Юстиниана са еднакви с тези на Охридската архиепископия. С този документ се официално потвърждава стародавното присъствие на българите на Балканите от преди кан Аспарух. Михаил Палеолог изразява своята българска принадлежност и с щедри дарения към Охридската архиепископия. Същото правят и приемниците му. Най-вече Андроник Палеолог Старши. Той отива още по-далече в българолюбието си наричайки тази архиепископия – НА БЪЛГАРИТЕ! Тя до закриването й през 1717 г. останала страж на българщината, в нейната епархия се писало само на български с кирилица.
Иван Божилов в мащабното си изследване “Фамилията а Асеневци 1186-1460 г.”, установява че е имало фамилия на византийски Асеневци, клон от българските. Неин родоначалник бил бившия български цар Мицо и дъщерята на цар Иван Асен II – Мария, от брака му с Ирина Комнина – също българка. Византийските Асеневци с били в много близки родствени връзки с Шишмановата фамилия – продължител на Асеневци в България, които са свързани с тях чрез другата дъщеря на цар Иван Асен II от същия брак – Теодора Анна. Византийските Асеневци били много по-многобройни от българските си роднини – 83 души, от които 55 мъже и 28 жени. Те проявяват ярко подчертано съзнание, че принадлежат към царската династия на Иван III Асен, макар и в изгнание във Византия, остава “цар” на България. Те са сред най-благородните фамилии на Византия непосредствено до Палеолозите. Не случайно, там Иван III Асен се оженва за сънародничката си Ирина Палеоложка. Те сключват бракове и с други византийски династии: Кантакузини, Дука, Ласкарис и най-изтъкнатите византийски фамилии като Торник, Раул и Меликес. Сродяването на византийските Асеновци с тези фамилии ги поставя във върховете на Византия до падането й под турско владичество. Особено важно било в годините 1334-1354 г. Ирина Асенина е съпруга на Йоан VI Кантакузин и византийска императрица. Дъщеря й Елена е омъжена за Йоан VI Палеолог – другата законна императрица. Синът им Матей Кантакузин, използвал понякога и фамилното име Асен, е съимператор, а братята на Ирина Йоан и Мануил са деспоти.
За силното присъствие на Асеневци във Византия се съди от мястото им във византийската рангова таблица на висши сановници. От тях деспоти са: Йоан III Асен, Мануил Асен и Андроник Асен, паниперсевасти: Исак Асен и Андроник Асен, велик дук е Исак Асен, а велики примикюри – Мануил Асен и Андроник Асен. Мнозина Асеневци са били управители на области,а други видни византийски военноначалници като Михаил Асен, Константин Асен и д. Измежду тях има и видни дипломати – Пвел Асен, Михаил Асен, Никола Асен и др. Забележително е, че всички те не забравят българския си произход и винаги към личното си име прибавят фамилното Асен, считайки го за тежест и белег на царския им български род.
С тези допълнения към темата считам, че още по-категорично се установява, че Византия е дело на българския народ.
http://forum.lubimo.com

Вашият коментар