Божидар Димитров: Голям е историческият късмет, че сме се настанили до Византия – дълго време единствената цивилизована държава през Средновековието

Споделете страницата!

e0bd1c51b43d84a39e0f5647c291ecd9.jpg

За отношенията България – Византия през Средновековието, какво ще бъде участието на Националния исторически музей в съпътстващата програма на ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания, Агенция “Фокус” разговаря с директора на НИМ историка д-р Божидар Димитров.

Фокус: От 22 до 27 август в София ще се проведе конгресът по византийски изследвания – каква е ролята на подобен международен форум за българската научна общност и как ще участва Националният исторически музей в него?

Божидар Димитров: Много голяма е ролята на този научен форум. Византинистиката е най-добре организираната в международен план историческа наука. Съществува едно особено братство на учените, които се занимават с византология, те са няколкостотин души по цял свят, познават се отлично и на различни международни форуми те се срещат периодично (не е така с някои от другите науки като праистория, тракология и т.н.). Имат си издание във всяка страна – в Германия, в Русия, във Франция, България и т.н. Страна, която е удостоена с честта да има конгрес по византология, се смята за много сериозна. Около 1200 учени от цял свят ще дойдат на този конгрес. Заедно с редовната програма, ще има и редица съпътстващи изложби като в свободното си време те ще могат да се запознаят с постиженията на българската византинистика. Тъй като нашите археологически предмети, свързани с византийския културен кръг, ще бъдат в една изложба в Археологическия музей, ние решихме да представим една много интересна изложба, която наричаме с наложилия се преди десетилетия френски термин – „Byzance après Byzance” (Византия след Византия). Какво означава това? Известно е, че в православния свят дори след падането на Византия под османска власт и на останалите православни страни, влизащи в нейния културен кръг (България, Сърбия, Молдова и Влахия) византийските модели продължават да се налагат почти без никакви изменения чак до ХVІІІ в., когато започва Ренесансът и във въпросните държави. Т.е. – византийските модели в иконографията, ръкописите, философията и т.н. продължават да съществуват, дори когато не съществуват вече държавите, в които се е развивало византийското изкуство. В 4-а зала на НИМ ние ще представим блестящи образци от икони, църковна утвар, църковни одежди и т.н., с които нашият музей е най-богатият в България. Една част от тях са донесени от Българската армия от Македония в началото на ХХ в. от Охридската патриаршия, която, както е известно, от всички български патриашрии просъществува до 1762 година. Естествено, по-големите възможности са позволили на един голям кръг художници в продължение на близо 300 години да творят изкуство от византийския културен кръг и без съществуването на Византия.

Фокус: С какво науката византология е актуална днес?

Божидар Димитров: Историческите науки са винаги актуални, не само византологията. Народ и държава без минало, нямат и бъдеще. Именно затова в някои държави си измислят минало или крадат минало – например в известната и близка нам до сърцето Македония. И други държави обичат да си прибират минало, когато нямат достатъчно. Така че проучването на миналото е гаранция за настоящото и най-вече за бъдещото.

Фокус: Често се повдигат митове и спекулации около средновековната история; кои са най-популярните в момента?

Божидар Димитров: Не мисля, че се повдигат спекулации от страна на сериозната историческа наука. Но една държава, която тотално фалшифицира миналото е всеизвестна, това е Македония. Там директно крадат българското минало от VІІ в. нататък и особено много – след Х в., времето, когато и Българската патриаршия, и българската столица, се преместват в Охрид и Скопие. Но на конгресите по византология такива работи не могат да се правят, затова македонските учени се представят главно с изкуствоведчески, а не – с исторически теми. Те знаят, че в момента, в който се опитат да заговорят за Самуил, македонски цар, ще има прогонване от конгреса. Това се случи веднъж в Атина на конгреса през 1976 г., тогава присъствах на първия си византоложки конгрес. Един скопски учен заговори за нещо от този род и стана един друг учен (не помня от коя държава), който му каза, че тук се занимават с наука, а не с политика, и ако обича, да напусне трибуната. И той я напусна посрамен. Не знам какви бяха тези години… Тогава седяхме четирима учени, всички до един българи, и един учен от Швейцария, но с българско име и един македонец дойде, поклони се, тъй като българския език, естествено като малък език не беше сред официалните езици, македонецът ни попита, „Parlez-vous français” („говорите ли френски)… Ние онемяхме, българският учен от Швейцария, по произход, между другото, от Македония, стана и му зашлеви един шамар. Това все пак беше извън сградата на конгреса, в едно кафене в Атина. Всички български учени са с табелки, няма място за сбъркване, имената всички са славянски, а да го питаш „Parlez-vous français” – „говорите ли френски”, само защото…

Фокус: На кого принадлежи византийското наследство?

Божидар Димитров: На всички държави от православния кръг. Самата Гърция никога не е заявявала, и днес не заявява, че Византия – това е гръцка държава. Византия е държава на християнството. Това е официалната й доктрина – държава на християните. За това пледира, че и Патриаршията й е Вселенска, и държавата й е Вселенска. Държавната концепция на Византия е – едно е божието царство на небето и така трябва да бъде и на земята. Тя не се интересува от народността на хората. Всички народи са равни и от тях се искат две неща, много проста държавна концепция: да бъдат верни на императора и да бъдат православни християни. За това във Византия от императорите само около десет процента са гърци. Останалите са арменци, исаври, българи, какви ли не. Същото е и с Патриаршията. И този държавен модел се оказва много устойчив. Той съществува повече от 1000 години и за това така внимателно се изучава като модел на съседска държава показва своята ефикасност.

Фокус: Каква е ролята на българската държава в противопоставянето на арабските нашествия и след това на варварските нашествия през ХХІІІ-ХІV век?

Божидар Димитров: Поради изострените българо-гръцки отношения през ХІХ век, и поради погрешното, тогава, разбиране на нашите възрожденци, че Византия и Гърция, която има някакви аспирации към българската територия, са едно и също, у нас има едно общо взето негативно мнение спрямо Византия. Това не е редно и не трябва да бъде така. Смята се, че ние сме едва ли не в перманентна война с Византия, но това не е вярно. Истината е следната, че са редки периодите на конфронтация. Воювали сме на 30 – 40 години един път, а през останалото време мирно обменяме, както стоки, така и технологични или културни идеи, взаимно, от двете страни.

Освен това България прикрива Византия от север и я спасява на практика до голяма степен от варварите. Жизнеността на Византия до голяма степен е осигурена от нас, тъй като тя се страхува от война на два фронта – с варварите, които преминават река Дунав през две-три години в миналото и трудно могат да ги спрат, и с араби и перси, от юг.

Когато се създава българската държава, именно, защото това е една здрава, трайна държава, с точно установени правила, Византия е прикрита за 30 – 40 години от всякакви нашествия от север и за това спокойно може да воюва с араби и перси през останалите години. Дори и когато воюваме, нашите войни, аз съм го казвал на шега, че са такива – двете армии тръгват една срещу друга, сблъскват се на едно поле, и който победи – печели Тракия, но и българската държава си остава, и Византия. Но, когато ставаме християни, голяма е вече косвената помощ, която получава България от Византия. Взимаме законите, които са свързани с християнската религия, и които стават закони, по които се управлява българското общество. То остава единно, благодарение на християнската религия и вяра. Тя усилва асимилационните процеси на различните народностни групи, които са влезли в българската държава и наистина, само 30 – 40 години след приемането на християнството, изчезват имената на всички племена, които са живели в границата на България, и се говори единствено и само вече за българи, а тогава е и такова и светоусещането на населението на страната.

Ставайки равноправен член на европейското семейство, ние се радваме на почит и признателност и нашите заслуги за оцеляването им са една от тях. Разгромът на арабската армия, извършен от хан Тервел, е още в езическите времена. Но самият хан Тервел, а и голяма част от българите, още тогава са били християни и това, без съмнение, е една помощ за спасяване на християнството в Югоизточна Европа. Западът в този момент не може да помогне, тъй като самият той е притиснат от втора арабска вълна. Първата е през Босфора, но другата е през Гибралтар, а в тази война Западна Европа губи Испания за пет-шест века и арабите са спрени едва при Поатие, в средата на Франция. Тук ние ги спираме точно на границата, на която трябва. Така че, взаимна е помощта между двата народа.

Фокус: По отношение на Кирилометодиевото дело – каква е оценката днес?

Божидар Димитров: Нека не забравяме, че писмеността ни е свързана с християнството, и, на практика, получаваме помощ, не само в лицето на братята Кирил и Методий, но и в признанието, което дава византийският патриарх. Без признание, тази азбука щеше да бъде обявена за еретическа, а тя е призната от византийския патриарх и от византийския император. Друго такова признание няма да има близо седем – осем века. И опитът да бъдат преведени свещените книги на немски език завършва, след разцепление на християнския съвет на запад с поредица от десетилетни, кървави борби, в които загиват и половината населени на Германия, на Франция, докато тук всичко минава мирно и тихо. Не без значение е, че ние приемаме византийския принцип на отношение към еретиците. Ние не ги убиваме, тъй като византийското правило е, че само Бог дава живот и само Бог може да го отнеме. Тук няма тези кървави изстъпления, каквито има срещу еретиците в Западна Европа. Тук еретиците се оборват на дискусии, те си отиват, както пише в „Синодика” на Борил, и си отиват посрамени. С тях се правят идеологически дискусии, и веднъж дори печелят – това са исихастите през ХІV век, които успяват да станат господстващо течение в религията, но първоначално са били смятани за еретици.

Голям е историческият късмет, че сме се настанили именно тук, до една от най-големите държави, християнска и дълго време – единствената цивилизована държава през Средновековието. Запазила всички добри традиции на античността, включително и такива хубави работи като скулптура, живопис, култура и т.н., които се пренасят в България. Западна Европа се християнизира едва след Карл Велики, който налага християнството, при това с огън и меч, над германците.

Фокус: По българското Черноморие има много архитектурни обекти и свидетелства за близката връзка с Византия. Може ли да посочите някои от тях?

Божидар Димитров: Дори и този манастир, който проучваме в момента, „Св. Апостоли”. Вуйчото на византийския император, чиято сестра е женена за българския цар Михаил Шишман, (тоест вече са станали роднини), а неговият брат е един от изтъкнатите интелектуалци на Византия – Атанасий Палеолог, той води яростна борба с исихастите. Когато я губи, брат му го изпраща при шурей си – Михаил Шишман, който управлява южното българско Черноморие, то е в границите на България, и именно тук той построява този блестящ манастир. Тоест не е имало вече значение – България или Византия, важното е било да се прави християнство, да се прави култура. Той превръща Созопол в център на византийската консервативна мисъл. Тук са се събирали консерваторите в многобройните созополски манастири – „Св. Иван”, „Св. Кирик и Юлита”, „Св. Апостоли” и други и творят теоретични трудове срещу исихастите, но къде ги творят – в Средновековна България.

Пак в Бургаски окръг има един много драстичен случай, свързан с тази епоха, с това сътрудничество между християнските народи, което за съжаление не е успяло да спре турците. В 1331 година, в битката при Русокастро, византийската армия нахлува в България, българската армия я разбива при Русокастро, пленява императора и 3000 войници и – какво си мислите – че ще отреже главата на императора и ще направи от нея чаша, както в добрите стари времена? Не. Цар Иван Александър поканил византийския император на едно угощение, на една поляна, войниците, българските и византийските, дали на тях едно по-голямо угощение на една по-голяма поляна, яли, пили до вечерта, припомнили си моменти от битката, след което нашият му тикнал един договор да подпише, че се разкайва за това, което е извършил, и за това, че му връща земите, които е окупирал, след което се разделят по живо, по здраво. Това са безпрецедентни случаи в историята.

Един друг български цар, пак в тези времена, Светослав Тертер, който е в юридическо положение на война с Византия, не воюва две години, а на гладуващия Цариград изпраща кораби с жито и сватове, за да се ожени за дъщерята на византийския император и по този начин – да установят дълбок и вечен мир. И в крайна сметка това и става. Християнството облагородява отношенията между народите на Византия и България.

http://www.focus-news.net/?id=f18383

2 thoughts on “Божидар Димитров: Голям е историческият късмет, че сме се настанили до Византия – дълго време единствената цивилизована държава през Средновековието”

  1. Бедни-ми, бедни български народе…
    Нямаш добро бъдеще, защото такива – като клеветника и доносника Божидар Димитров-Шибаняков ти пишат историята и те управляват… Невежи, цинични, лакоми , лъжливи, българомразци…

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.