В началото на осемдесетте години на ІІІ в. пр. Хр., след като успешно укрепил положението си в Гърция и Македония, Деметрий Полиоркет за-почнал подготовка за нова голяма кампания на изток. Той изглежда смятал да отвоюва някогашните вла-дения на баща си и за целта започнал да формира огромни военни сили – според Плутарх сухопътната му армия щяла да достигне 98 000 пехота и 12 000 конници, докато в доковете на Пирея, Коринт, Халкида и самата Македония се строели 500 големи бойни кораба . Тези мащабни приготовления в духа на старите Антигонидски аспирации за възстановяване единството на Александровата империя стреснали останалите диадохи и Селевк, Птолемей и Лизимах отново сключили помежду си военен съюз . С пратеници и писма те привлекли за свой съюзник и епирския цар Пир, убеждавайки го да воюва с Деметрий независимо от наскоро сключения мир помежду им .

Далеч преди да е реализирал грандиозните си военни проекти, Деметрий бил нападнат изненадващо и едновременно от няколко страни в европейските си владения. B Егейско море се появил силен египетски флот, предизвиквайки масово отпадане на намиращите се дотогава под властта на Деметрий гръцки градове по островите и на континента; особено тежък удар представлявала за него загубата на Атина.

В същото време от Тракия в Македония навлязъл начело на армията си Лизимах; поставен между два огъня, Деметрий оставил в Гърция сина си Антигон Гонат, а сам се насочил срещу Лизимах с основната част на армията си . В този момент от запад в останалата без защита Македония нахлул и епирският цар; прониквайки бързо във вътрешността на страната, Пир завладял Бероя, голям град югозападно от столицата Пела, и настанил в него по-голямата част от войската си, разпращайки стратезите си да завладяват околните райони .

Събитията, които се разиграли между Лизимах и Деметрий в североизточна Македония, около долното течение на Стримон, оста-ват енигматични поради невъзможността да се комбинират задоволително няколко противоречиви сведения в античните извори. Според Павзаний, Лизимах и Деметрий се срещнали край Амфи-полис и Лизимах претърпял крупно поражение, като за малко не бил прогонен от Тракия; едва когато Пир се притекъл на помощ, той овладял положението в Тракия, а после разширил владенията си за сметка на нестийците (Νεστίων) и македонците .

. Според една стратегема на Полиен, Лизимах завладял Амфиполис, когато стра-тегът Андрагатон минал на негова страна, а после го убил край „Тракийските порти“ на път за Азия . Накрая, според аналогичните (макар и не идентични) пасажи на Плутарх в биографиите на Деметрий и Пир, вестта за нахлуването на Пир и превземането на Бе-роя предизвикала пълна деморализация в армията на Деметрий и той спрял напредването си, очевидно преди изобщо да влезне в стълкновение с Лизимах („тъй като войниците му, приближавайки се до цар с македонски произход и увенчан със слава като Лизимах, биха могли да минат на негова страна“), върнал се обратно по същия път и се насочил към Бероя срещу Пир .

Опитвайки се да съчетаят по някакъв начин тези противоречиви сведения, някои автори отдават предпочитание на Павзаний

, други го отхвърлят като неблагонадежден за сметка на Плутарх , трети съвсем неубедително отнасят сведението на Павзаний към по-ранна дата

В тази противоречива ситуация мнението на Джована Саита, коя-то разграничава два последователни етапа в развитието на събития-та, ми изглежда най-разумно . Всъщност, изглежда на нито едно от приведените сведения не може да се вярва напълно, и ако последвалите събития изключват описания от Павзаний катастрофален разгром на Лизимах (в про-тивен случай той едва ли би имал сили да наложи на Пир подялбата на Македония), отхвърлянето (по Плутарх) на какъвто и да било реален сблъсък и макар и частичен успех на Деметрий също поставя нерешими въпроси. Защо, например, Лизимах не е последвал в такъв случай отстъпващия Деметрий във вътрешността на Македония, за да обедини силите си с Пир в евентуално генерално сражение? Оставеният в Амфиполис гарнизон начело с Андрагатон едва ли е представлявал някаква сериозна спънка в това отношение.

Вероятно в началото Деметрий (в съответствие със силно преувеличеното сведение на Павзаний) е ре-ализирал някакъв частичен успех срещу Лизимах – достатъчен, за да забави временно настъплението му към Македония, но не и някаква решителна победа, която би предотвратила последвалата демора-лизация на антигонидската армия и готовността за преминаване на страната на Лизимах (вероятно, впрочем, също преувеличени в емоционалното изложение на Плутарх). Повратът е настъпил, в съ-ответствие с изричното твърдение на Плутарх (който започва едва оттам своя разказ), с идването на вестта за настъплението на Пир към Бероя; бързото оттегляне на Деметрий би могло да е продиктувано не само от настроенията в собствената му армия, но и от чисто тактически съображения, например опит да се използва временното изваждане от строя на единия противник (Лизимах), за да се напад-не в това време с всички сили другия (Пир). Що се отнася до стратегемата на Полиен, тя очевидно отразява (поради изрично засвидетелстваното движение на Лизимах от Амфиполис на изток, към Азия) по-късни събития, чието отнасяне било към епилога на раз-глежданата кампания, било към 285 г. пр. н. е., след прогонването на Пир от Македония, остава несигурно.

Ненавистта към Деметрий, подклаждана от неговото високомерие и тираничното му управление, предизвикала в условията на внезапно избухналата война брожение в редовете на собствената му армия; започнало още при сблъсъка с Лизимах, то добило стихийни размери край Бероя и започнало да прераства в открит бунт. Уплашен от изблика на омраза у собствените си войници, Деметрий се видял принуден да избяга преоблечен от лагера, в който веднага без бой влязъл Пир и бил провъзгласен за цар на Македония . Тогава обаче на сцената се появил Лизимах и заявил своите претенции за подялба на наследството на Деметрий; Пир, който нямал достатъч-но увереност в подкрепата и лоялността на новите си македонски поданици, се видял принуден да приеме исканията му и територията на Македония била поделена между двамата .Според Павзаний, Пир получил по-голямата част, но твърдението му е неконтролируемо ; съвременните историци обикновено поставят границата между владенията на двамата по долното течение на реката Аксиос (Вардар)

Властта на Деметрий Полиоркет над Македония продължила 7 години според Плутарх.

18 и 6 години според Порфирий 19; при относителната несигурност и на датата на възцаряването му (вероятно в рамките на 294 г. пр. н. е.20), разнобоят в мненията за хронологията на неговото детрониране е значителен: от пролетта на 288 до есента на 287 г. пр. н. е.

След бягството си от лагера край Бероя Деметрий пристигнал първо в новата си столица на тесалийския бряг, Деметриада; не виждайки възможност да продължи борбата за Македония след споразумението между Пир и Лизимах, той се отправил на юг в Гърция, за да се опита, по думите на Плутарх, „да събере останките от корабокрушението“. Царицата Фила, дъщерята на Антипатър, не могла да преглътне унижението от падането на своя съпруг и сло-жила край на живота си

. В Гърция Деметрий бързо събрал останалите му верни стратези и гарнизони и скоро дотолкова стабили-зирал положението си, че си позволил да обсади Атина . Но атиняните повикали на помощ Пир, чието пристигане принудило Деметрий да вдигне обсадата. Допуснатият в града Пир направил жертвоприношение на Акропола, а атиняните му посветили благодарствена статуя . Между Пир и Деметрий било сключено примирие, предвиждащо, както показват последвалите събития, замина-ването на последния с всичките му военни сили по море към Азия.

Плутарх съобщава, че той отплувал с 11 000 души с намерение да нападне владенията на Лизимах в Кария и Лидия . След отплуването на Деметрий подбужданият от Лизимах Пир нарушил веднага примирието и се нахвърлил върху останалите владения на Деметрий в Тесалия и Гърция . Една стара идея предполагаше, че зад временното тактическо примирие между Пир и Деметрий се е криела дългата ръка на Птолемей Лаг, който имал интерес да насочи Деметрий срещу увеличилия твърде много владенията и политическото си могъщество Лизимах, запазвайки спечелените от своето протеже Пир позиции в Македония и Гърция . Други правеха и Лизимах съучастник в примирието, за да представят нарушаването му от Пир като ответна реакция на нападението на Деметрий върху Лизимаховите владения в Азия . Един влязъл сравнително наскоро в обръщение атически декрет потвърди недвусмислено активната роля на Птолемей за постигнатото край Атина примирие . Интер-претацията на събитията обаче остава дискусионна; докато някои автори поддържат идеята за общ мир между Деметрий и коалици-ята на Птолемей, Лизимах, Селевк и Пир , други продължават да смятат, че става дума за сепаративен мир между Деметрий и Пир, постигнат с посредничеството на Птолемей и на практика насочен срещу Лизимах

, или дори за мир само между Деметрий и Птолемей, изолиращ и Пир от събитията около Атина.

Франка Ландучи Гатинони приема компромисно, че споразуменията не са влошили взаимоотношенията между членовете на коалицията срещу Деметрий, тъй като засягали единствено статута на Атина . Впрочем, съображенията за запазените добри отношения на Лизимах с Птолемей (и с Атина)

Кампанията на Деметрий в Азия ни е известна единствено по пестеливия на подробности разказ на Плутарх в неговата биография не са достатъчно убедителни в този случай, защото те може и да са били възстановени след кратък период на влошаване; ознаменуваното с брака на бъдещия Птолемей Филаделф и Ли-зимаховата дъщеря Арсиное помирение между двамата диадохи би имало в такъв случай точно определена цена: отказът на Птолемей от по-нататъшно поддържане на каузата на Пир в Македония и Гърция.

Пристигайки с флота си в Азия, вероятно през 287 г., Деметрий намерил прием в Милет при прокудената жена на Птолемей, сестрата на Фила Евридика; той получил от нея ръката на обещаната му много години по-рано Птолемеева дъщеря Птолемаис. След сватбата Деметрий се насочил към съседните йонийски градове, ня-кои от които превзел със сила, докато други доброволно минали на негова страна. Скоро той успял да превземе дори старата лидийска столица Сарди; някои от Лизимаховите стратези се присъединили към него, предавайки му поверените им войски и парични суми

Продължителността на този първи – и твърде успешен за Деметрий – етап от двугодишната война в Азия остава неизвестна, както впрочем и причините за очевидната липса на активно противодействие от страна на Лизимах. Ходът на събитията коренно се проме-нил с появата на Лизимаховия син Агатокъл начело на голяма армия. Откъде, с какви войски и защо толкова късно идва той, за да се опълчи срещу Деметрий, за нас остава също толкова неясно; пред-положението, че по това време (и до смъртта си) Агатокъл вече е бил (или пък точно тогава е станал) автономен наместник на Лизимах („вицекрал“) в Азия, остава хипотетично.

Отсъствието на самия Лизимах от малоазийския театър по време на кампанията срещу Деметрий би могло да се отдаде на неговата ангажираност с подготовката на последвалата му агресия в Македо-ния . Любопитно е да се отбележи, че след сватбата на Деметрий със сестрата на Лизандра Птолемаис двамата противници били в близки родствени отношения (баджанаци).

Той не е бързал да разреши останалия висящ – след подялбата с Пир – въпрос за властта над Македония, и както обикновено е изчаквал развоят на събитията да му предостави благоприятна въз-можност за активни действия. Възможно е обаче и други грижи да са били в центъра на вниманието му: към 287 г. пр. н. е. централната област на неговото балкано-малоазийско царство около Хелеспонта и Тракийския Херсонес била разтърсена от унищожително земетресение, от което най-много пострадала, само 22 години след основаването й, столицата Лизимахия. Потреслото страната бедствие, превърнало се в очите на по-късни историци в зловещо знамение, пред-вещаващо гибелта на Лизимаховото царство

, вероятно е наложило провеждането на мащабни и скъпо струващи строителни и възста-новителни дейности, които може задълго да са погълнали внимани-ето на стария цар. Впрочем, ние не знаеме със сигурност дали Лизимахия е продължила да играе ролята на столица и след земетресението; някои податки позволяват да се допусне възможността, след завладяването на Македония, Лизимах да е преместил главния център на властта си в Касандрея на Халкидическия полуостров

Подробности за военните действия, последвали появата на Агатокъл, не са съобщени в достигналите до нас писмени извори, но един надпис от Халикарнас изглежда документира победа на Лизи-маховия син в поне едно сражение .

. Очевидно притиснатият от превъзхождащите сили на противника Деметрий се видял прину-ден да напусне завладените дотогава райони и (изоставяйки крайб-режието и целия си флот) да се насочи към Фригия във вътрешност-та на континента; Плутарх му приписва намерението през Фригия и Армения да си пробие път до Мидия и Горните сатрапии, където щял да си отвоюва ново царство . Географската локализация на последвалите събития, разказани съвсем общо у Плутарх, е обект на една стара полемика. Единственият изрично споменат пункт е реката Ликос, при преминаването на която много от войниците на Деметрий били отнесени от течението ; ако нейната идентификация с притока на Ирис в Понтийска Кападокия е вярна , то двете прес-ледващи се армии очевидно са преминали по диагонал през цяла централна Анатолия, за да достигнат крайните североизточни предели на Лизимаховите владения. Тази идентификация, предложена навремето от Посенти  и поддържана от повечето покъсни изследователи, се оспорва напоследък от Франка Ландучи Гатинони, която възражда старото мнение на Дройзен в полза на едноименния приток на Меандър в югозападна Фригия .

И двете локализации са теоретически възможни, но внимателният прочит на Плутарховия текст определено дава повече основание на тезата на Посенти в полза на Кападокийския Ликос.

Преследван по петите от Агатокъл, който, макар и да не успявал да му нанесе решително поражение, успешно препятствал снабдя-ването му с хранителни припаси, Деметрий изпадал във все по-трудно положение. Собствените му войници се плашели от намеренията му да ги отведе далече от родината; измъчвани от глад и преследвани от по-мощен противник, те очевидно са били изложе-ни на прогресивно нарастваща деморализация . Краткият пасаж създава впечатлението за продължителни действия на широк периметър, разделящи навлизането във Фригия от злополучното преминаване на Ликос. След епизода с реката  Плутарх разказва как войниците на Деметрий написали на шега на палатката му преиначеното начало на Софокловия „Едип в Колон“: „Сине на стария сляп Антигон, в кои земи стигнахме?“ – което също налага представата за достигнати далечни и непознати територии . Плутарх споменава след това, че към другите нещастия се прибавила и епидемия, по-родена от глада и покосила много от войниците му; общият брой на загиналите по време на похода достигнал 8 000 души, което принудило Деметрий да се върне обратно (ἄνηγεν ὀπίσω) с останалите 52. В следващия параграф се споменава вече пристигането му в Тарс в Киликия, на владяна от Селевк територия; зад него Агатокъл укре-пил проходите на планината Тавър .

Появата на Деметрий и преследващия го Агатокъл в отдалечения район на Понтийска Кападокия всъщност е лесно обяснима, ако допуснем, че движението им е следвало персийския „царски път“, който от централна Анатолия (района на Анкира) продължавал на североизток, преминавал през реката Халис в средното й течение и достигал водосборния басейн на Ирис, преди да завие на югоизток, да премине отново Халис в горното й течение, да прехвърли Ефрат и да се насочи към горното течение на Тигър.

Вероятно намерени-ята на Деметрий са били именно оттук, от най-северната част на трасето му да напусне „царския път“ и вместо по него към Северна Месопотамия да продължи на изток през централна Армения към Мидия . Във всеки случай отказът от по-нататъшно продължаване на изток по пътя към Мидия някъде в земите на Понтийска Кападокия може да обясни думите на Плутарх за „връщането обратно“ на Деметрий с остатъка на армията му, преди да се насочат към Тавър и Киликийските порти; от долината на Меандър пътят към Киликия е само напред, на изток. Съображенията на Франка Ландучи Гатинони за „трудния и дълъг“ път от Северна Кападокия към Киликия и липсата на съобщителни връзки в това направление и в наши дни (за което тя цитира италиански пътни карти на Турция ?!)  изглеждат направо смешни. Освен повероятния (поради Плутарховия текст) маршрут от Понтийска Кападокия обратно назад по „царския път“ до района на Анкира, откъдето има поне три алтернативни трасета към Адана и Киликийските порти

, съществува и прекият и директен път на югозапад по горното течение на реката Халис (Къзъл Ирмак) през Комана до района на Мазака (дн. Кайсери), главен град на Вътрешна („Велика“) Кападокия, и оттам на юг към Тавър

участъкът от Мазака до Киликийските порти е споменат от Страбон, който определя дължината му на само „6 дни път“ .

С минаването на Деметрий в Киликия срещу него се изправил нов могъщ противник: Селевк Никатор с голяма армия блокирал проходите към Сирия. След провала на преговорите за отстъпване на Деметрий на зимни квартири в планинската област Катаония, се стигнало и до открит конфликт; но когато голямата част от войниците му преминали доброволно на страната на противника, Деметрий трябвало да признае поражението си. Опитът му с малцина останали привърженици да си пробие път за бягство, покрай морето, към Кария, където се намирал флотът му, се оказал неудачен, и в края на краищата той сложил оръжие и се предал на Селевк (зимата на 286/285 г. пр. н. е.) .

Това бил краят на политическата кариера на Деметрий Полиоркет; до края на живота си (само няколко години по-късно) той останал пленник на Селевк, държан като почетен затворник в Сирийския Херсонес. Селевк, който още преди разгро-ма на Деметрий отклонил предлаганата му от Лизимах военна помощ , с възмущение отхвърлил и сега предложението на тракийс-кия цар срещу крупна сума да убие своя пленник .

; това обаче с нищо не променило съдбата на заточеника, който в отчаянието си писал на сина си Антигон в Гърция да го смята за мъртъв. На третата година от пленяването му предалият се на безделие, чревоугодство и пиянство Деметрий действително умрял.