Легенди за Вълчан войвода-Вълчановия мост

Споделете страницата!

                ВЪЛЧАНОВИЯТ МОСТ бил построен на река Резовска с цел да осигури преминаването и от местното население. Дотогава мост не е имало и хората от двата бряга били изключително затруднени да отидат от десния бряг към Малко Търново и от левия към Малък Самоков /сега Демиркьой, в Турция/, Инеада и Мидия /също в Турция/. Въпреки оплакванията, турската власт не предприемала нищо и Вълчан решил да построи мост с хайдушки пари. Избрал място под извора Пенгюво /на пътя Малко Търново-Малък Самоков на около  10 км. югоизточно от М. Търново. Наел майстор Райчо от Малко Търново, спазарили се за 2500 гроша и строежът започнал. Турските управници били осведомени, но не се възпротивили, защото мостът щял да се построи без държавата да харчи пари, а се надявали покрай строежа да заловят и Вълчан. Според някои предания самият войвода участвал в строежа преоблечен като дюлгерин, а според други го наблюдавал от отсрещните баири и на уречено място оставял уговорените пари за строежа. Той дал пари и за освещаването на моста. Нает бил поп, поканени били турски големци от Малко Търново и Малък Самоков. След освещаването била сложена богата трапеза за работниците и гостите. Следва автентичното описание направено пред Горо Горов от Иван Нанев от с. Вършило на 15.4.1957 г.:
„По едно време като се нахранили и наближило време да се разотиват, от дюлгерето се изправил
един едър набит мъжага с големи мустаки, плюл си на ръките, опрял се на един длег и дебел дрянов овчарцки кривак и с един змейски скок прехрипнал на отсрещния бряг на ряката. Турците си помислили че дюлгеринът на тях прави сеирджилък, та зели да викат „Машалла, Машалла!“ Тогава тоя бабаитин се обърнал към тях и казал: „Каймаками и ефендета, я съм тоя Вълчан войвода дето го търсите постоянно под дърво и камък, заради когото и сега турихте пусии от ваши аскерлии да го заловите. Хайде сбогом и хаирлия да ви е новият мост!“ И като казал тия думи Вълчан се врътнал и набил гъстата странджанска дъбрава.“
По-различна е версията разказана през 1952 г. от архимандрит Рафаил, игумен на манастира край с. Голямо Буково. Когато моста бил завършен, Вълчан облечен в овчарски дрехи минал по него, разгледал го поговорил с работниците. След това с майстора влезли в гората където му изплатил последната сума и си заминал. Майстора се върнал и казал на работниците, че са говорили със самия Вълчан войвода. Последните започнали да викат и негодуват, че не им е казано предварително за да разгледат по-добре войводата. Но вече било късно. Повече те не видели страшния хайдутин.

Какво представлявал Вълчановия мост? Някои сведения дава известният възрожденски деец Стоян Шивачев /роден към средата на 19 век/, който може би е заварил останки от него. Мостът бил построен през 1800 г. и имал следните размери: дължина 15 м.; височина над водата 6 м.; ширина между 1,5 и 2 метра- колкото да минават по него товарен добитък и пешеходци, встрани с дървен парапет. Струвал 40000 гроша, а  Вълчан завещал на църквата в М. Търново и 20000 гроша за поддръжката му. Докога точно е просъществувал този уникален хайдушки мост не е известно. По-късно, вече през 20 век пътя Малко Търново – Малък Самоков е чакълиран; построен е стабилен каменен мост който се ползувал без особени пречки от населението по двата бряга на реката, независимо от преминаващата по средата му българо-турска граница. Неговата съдба обаче е също куриозна. Около 1947 г. започва ограждане на границата с т.н. кльон. По това време българската страна взривява своята част от моста, като на турците е обяснено че моста е разрушен от паднал гръм. Прекъснат е един стар търговски път, осигурявал в продължение на векове поминъка на хората от този край. Сега на мястото откъм българската страна има само отломки, а турската част на моста е сравнително запазена.                                                              

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.