Глухите камъни край Любимец

Споделете страницата!

tirn-i-fig04.jpg„Глухите камъни са място с голяма култова натовареност. Твърде вероятно е да се окаже по- голям или поне с размерите на Перперикон култов комплекс” сподели д-р Георги Нехризов научен сътрудник към Археологическия институт  на БАН. В тази връзка на 17 август в зала „Любимец” гр. Любимец бе организирана пресконференция, на която присъставаха журналисти от региона.
Той сподели пред тях, че благодарение на подкрепата на общинското ръководство, те работят вече втора година на този обект и са изцяло на издръжка на общината. Благодарение на тази подкрепа те успяват да си вършат работата и да правят по няколко големи разкрития.
Тази година той  работи съвместно с екипа на д-р Веселка Кацарова, която също е от Археологическия институт към БАН. Тя прави проучавене пък на античния комплекс.
Скалите са обявени за паметник на културата от доста години, но по – обстойни разработки на този комплекс започват да се правят едва отпреди няколко години. Двата екипа са много обнадеждени от резултатите, които ежедневно получават от своята работа.
По време на пресконференцията д-р Нехризов разказа историята на комплекса и откритията, които са намерили по време на разкопките. Според него този комплекс се намира на много по– голяма площ, от колкото е известно до момента, а това, което се вижда сега, се явява като негов център.
Целият обект обхваща над 20 скални масива, по които се наблюдава продължително обитаване от І-то хил.пр.хр. или т.н. ранно-желязна епоха и стига до късното Средновековие. Археолозите смятат, че става въпрос за затворен манастирски комплекс, а изсичанията в скалите се ползат за поставяне на праха на видните личности от племето.  Пример за това е Скалната църква, открита вследствие на иманярски разкопки. Уникалното при нея е, че разполага с щерна, която почти целогодишно е пълно с вода. При теренни обхождания са намерени релефна украса, напречни изсичания, мраморна плоча, парапетна мраморна колона и др. Намерени са още стенописи: лоза с лист и грозд, стенопис с букви, дрехи на светци, драперии. В северната част на църквата е открит камък с врязан кръст на него и голяма паница от 12-13 в.
Другият интересен и основен факт е, че откритата керамика е от ранно-византийската епоха. Вече има доказателства, че средновековната църква стъпва на основите на ранно- християнската църква. Всички проучвания сочат, че става въпрос за култов център, изграден от траките и който е обитаван в продължение на векове.
Археолозите са категорични, че става въпрос за едно и също селище, което обхваща вр. „Св. Марина” и „Глухите камъни”, защото и на двата обекта са представени едни  и същи периоди. В близост до върха са открити оградна крепост и тракийски материали от същия период. Друго доказателство е близостта на двата обекта и пътят, който ги свързва. Това е единственият възможен и най – близък начин за връзка между тях.
На вр. „Св. Марина” също е имало църква, която е носила същото име.Според д-р Кацарова, църквата, която се намира под вр. „Св. Марина” е била използвана през два етапа – раннохристиянския и през средновековието.Работата на двата екипа доказва, че там има трайно отсядане на хора – открити са жилища и селища, които са се развивали между 300 и 400 години. Намерена е много керамика, съдове и миниатюрни човешки изображения. Има данни, които сочат за доста масивни градежи по южния склон на култовия комплекс.
Още в първите дни на миналогодишната проучване археолозите откриват на Глухите камъни уникален тракийски петроглиф – рисунка, изсечена в скалата. Според  д-р Нехризов е изобразена ладия, която пренася Слънцето. Това се явява и емблемата на целия комплекс, който обаче не е изграден във връзка със соларния култ, а по-скоро те са свързани с култово-погребалните вярвания на траките.
През тази година откритите находки до момента са монети на Михаил Комнин от средата на 12 в., бронзово кандило, много керамика с различна декорация и кости.Въпреки че разкопките дават своя резултат, д-р Нехризов е убеден, че комплексът ще е обект на проучвания десетилетия наред, а това са само първи стъпки.
Въз основа на откритията д-р Г. Нехризов и Общинска администраця – Любимец, обмислят вариант да социализират обекта, за да може да се виждат повече неща от всички, които го посещават. За тази цел се предвижда да бъде изработен съвместен проект, с който да се кандидатства по Европейски програми за културен туризъм.
Евентуалното финансиране на проекта ще превърне култовия комплекс на траките в приятна културна дестинация за туристите.

2 thoughts on “Глухите камъни край Любимец”

  1. Добри археолози и много добро попадение по отношение на запазването на „Глухите камъни“!И едно уточнение: Под връх „Света Марина“ има пещера ,на която таванът е изографисан с църковни мотиви.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.