ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ІV – ІХ ВЕК

Споделете страницата!

 1604.jpg

Археологическите открития от готите по българските земи, като тези в Нове, край Свищов (столицата на краля на вестготите Аларих, по-късно столица и на краля на остготите Теодорих), винаги ще напомнят въпроса за населението, обитавало земите на юг от р. Дунав преди официалното им присъединяване към българската държава през 680/681 г.
В това разнородно население, значително присъствие заемат готите, като според много автори те имат място и в етногенезиса на нас – съвременните българи.
Присъствие на старогерманския народ готи, може да се свърже с цялата днешна българска територия, включително и с територията на БЮРМакедония.
Най-силно, най-знаково е това присъствие обаче в Северна България.

Това се дължи на редица причини, преди всичко на конкретните договорености с римската, или по-точно казано с ранно-византийската империя.
Това е времето, в което се осъществява преходът от старата Римска империя към новата Източно-римска или Византийска империя (ІV – V век).
И именно провинция Мизия (дн. Северна България) става прародина, така да се каже, не само на готската държавност, в една нейна поредна фаза, но и на старогерманската християнска култура.
Това става 376 г., когато вестготите (част от готите, които се делят на източни и западни), т.е. западните готи се заселват в Мизия със съгласието на източно-римския император Валент.
Отношенията им с римските власти са доста сложни, като през 377 г. готите дори вдигат бунт, нахлуват дълбоко на юг и близо до Одрин разбиват войските водени лично от император Валент, който загива в тази битка. Това става на 9 август 378 г.
Това нанася много сериозна травма на римската психология, тъй като да загине император на бойното поле е било много голяма катастрофа.
Император Теодосий I, обаче успява да ги изтласка обратно в Мизия и да сключи мир с тях през 382 г.
Тогава готите започват масово да се включват в източно-римската (византийската) армия, дори се появява опасност да превземат империята отвътре.
Присъствието на готите в земите на днешна България е особено силно в Северна България, става дума за Нове, Свищов, за Никополис ад Иструм, близо до Велико Търново, за Дръстър, днешната Силистра.
Но готско присъствие има и в Македония, в района на Скопие.
Тези сложни процеси донякъде се облекчават, когато през 410 г. византийското правителство успява да насочи готския крал Аларих, заедно с неговите хора към Италия.

Столица на Аларих е била именно Нове, днешният Свищов, големия римски град, център на легион, където днес от години се провеждат разкопки на български и полски археолози.
Крал Аларих се насочва с хората към Италия, през 410 г. превзема Рим, но вестготите не се задържат в Италия.
Отначало те са в Южна Франция, след което – създават едно мощно кралство в Северна Испания, което в някои периоди обхваща целия Пиринейски полуостров.
Това е една връзка между нашите земи с Италия, Южна Франция и Испания. Вестготското кралство в Испания съществува до VІІІ век, когато постепенно ерозира под ударите на арабите (арабите завладяват южната част на Испания и там протичат нови процеси).
Едно от наистина важните неща, не само в политически, но и в религиозен и културен план, е, че нашите земи се превръщат в прародина на германската старо-християнска култура.
Това се дължи най-вече на прочутия готски епископ Улфила или Вулфила (311 – 383 г.).
Заедно с голяма група вестготи християни, епископ Улфила се заселва в района на Никополис ад Иструм (римски град, близо до дн. Велико Търново).
Тази група готи живее в един обширен ареал от Нове до Стара Планина.
Улфила бил не само епископ на готите, но и етнарх (гр. вожд на народ, племе; управител на провинция; бел. прев.) на своите хора. Улфила учел и проповядвал не само на своите готи, а и на местното население на латински и гръцки и сред тях намерил благодарни ученици. Той присъствал на няколко големи църковни събора и е починал вероятно през 383 г. в Константинопол при един от тях.
Готите на Улфила остават лоялни на византийската власт, не придружават крал Аларих в неговия поход на запад, а остават тук и живеят още векове наред в нашите земи.
Епископ Улфила е наричан семигрекос – полугрък, едно прозвище, с което векове по-късно е наричан и цар Симеон Велики.

Между другото това е прозвище, което много рядко се дава на хора не-ромеи и означава полуравен на древните гърци, т.е. не означава обикновен полугрък или полувизантиец, а точно казано полуравен на великите древни гръци, каквито са били мислителите с ранга на Аристотел или Платон.
И наистина, Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица, тъй като той също използва за основа гръцката графика.
За пръв път той превежда на старогерманския готски език Евангелието, както и части от Библията.
На практика по този начин се поставя началото на средновековната германска литература, на един старинен германски език, какъвто е готският език.
За целта на тези свои интелектуални занимания, Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторови произведения.
Самият епископ Улфила е един от първите християнски просветители в Европа.
Той и неговото паство са спадали към арианството, т.е. не са били считани точно за православни, а са изповядвали доктрината на отец Арий (изповядва вяра към вечния Бог Отец, родения и сътворения във времето Бог Христос и Светия Дух, който не е Бог, а Божествената сила на Сина). Тази доктрина е осъдена от Втория вселенски събор в Цариград през 381 г., но въпреки това Улфила продължил да се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно – той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашното време. Улфила и неговите привърженици били приети в империята от император Констанций II (317 – 361 г., от 353 г. едноличен владетел) който, толерирал арианството.
Оценките за Улфила са били много позитивни в целия европейски християнски свят. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл имаме друг паралел със светите братя Кирил и Методий.
Така че ние, българите, трябва да знаем, че в нашите земи не е създадена само една азбука, а са създадени три азбуки.

Освен глаголицата, създадена от Светите братя Кирил и Методий, виждаме, че много по-рано е създадена готската азбука на Улфила и, разбира се, не трябва да забравяме и кирилицата, която е създадена в епохата на цар Симеон Велики. Виждаме какви дълготрайни културни процеси има в нашите земи в продължение на векове.
Нека да кажем няколко думи сега и за остготите.
През V век, на мястото на изтеглилите се на запад вестготи под натиска на хуните, на Балканите, отново главно в земите на дн. България, идват източните готи – остготите.
Фактически те заемат като свой център също Мизия и тук техният крал Теодорих Страбон, има за своя столица старата вестготска столица – Нове (Свищов).
През 473 г. византийците признават Теодорих Страбон за крал на всички готи, обаче в самия остготски лагер има вътрешни борби и той е победен от своя конкурент – Теодорих Амал.
Именно този Теодорих е наречен Теодорих Велики.
През 488 г. остготите, подобно на вестготите също мигрират към Италия, виждаме, че в движението и на вестготите и на остготите, има доста сходни моменти.
Век дели миграцията на остготите от тази на вестготите, но в Италия остготите успяват да създават едно могъщо кралство изградено върху руините на падналата западно-римска империя, което съществува до 554 г., когато византийският император Юстиниан Велики завладява цяла Италия.
Между другото Юстиниан Велики е родом от района между Ниш, Скопие и днешния Лесковац (Сърбия). Юстиниан влиза в пантеона на българските светци, макар че по принцип е от старото тракийско население. Обаче през вековете се е знаело, че той е родом от нашите земи и затова е смятан за българин.
Някои автори приемат готите за четвъртия елемент в нашия етногенезис и тази тема, макар и да звучи някак си сензационно, но не е лишена от основания.
Ние смятаме, че в нашия етногенезис основно участват античното население, представено най-вече от древните траки, заселилите се по нашите земи през VІІ век славяни и, разбира се, древните българи заселвали се на няколко вълни, последните от които са тези на кан Аспарух и на кан Кубер, съответно – в Северна България и в Македония.
Ето, обаче, че в продължение на ІV и V век по нашите земи живеят със стотици хиляди готи. Готите започват масово да преминават към тракийските земи на юг от Дунава, които вече са римски провинции, от началото на III век по времето на император Каракала.

В IV в. тук се заселват нови 300 000 готи.
И както личи от археологическите проучвания през последните двайсетина години, включително от проучванията и в Нове, и в Силистра, и дори в днешна Македония, виждаме, че има много сериозно присъствие на готите. И това кара моите колеги, които споменах, да смятат, че в нашия етногенезис участват четири елемента – траки, славяни, древни българи и готи.
Между другото, това има доста основания, както в археологическия материал, който се открива, така и в летописите, където готите нееднократно се споменават, че обитават дн. български земи.
Готският историк Йорданес отбелязва, че още по негово време, т.е. в VI век в Мизия и полите на Хемус продължават да живеят „малите готи“ (Gothi minores), като изтъква дори и тяхната многочисленост (populus immensus).
Интересен факт е и, че един западен автор от времето на Карл Велики, т.е. от ІХ век, смята, че готите продължават да живеят в България и да се занимават със скотовъдство.
Едно от първите произведения от Златния век на българската култура, това са преводите на Тудор Доксов, става дума за Слова против арианите на Дионисий Ареопагит, един голям богослов от ранно-византийската епоха, също ни намеква, че готите продължават да присъстват и то – именно с тяхната арианска доктрина. Така че, не случайно едно от първите полемични съчинения на старобългарското богословие е свързано именно с оборването на арианството.
Това пък кара да се замислим и за природата на богомилството и за много други оригинални български явления, каквито имаме в нашето Средновековие.
Така че, специално готската хипотеза е много важна и тя говори за многообразието на тези етногенетични процеси в нашите земи.
Същевременно говори и за връзките на нашите земи с европейското пространство и то като място, което излъчва мощни импулси към Европа.

Ето виждаме, че двете вълни на готите, първоначално вестготите, после остготите на практика формирали облика на тогавашна Европа с готските кралства в Италия, в Южна Франция и Испания, тръгват от балканите.
Тези паметници, които археолозите откриват край Свищов, край Силистра, край Скопие носят характерните черти на готските паметници, които по принцип са доста сложен проблем, тъй като, заселвайки се на източно-римска или византийска територия, готите много бързо усвояват местния стандарт на живот.
Така, че чисто готски крепости или архитектурни съоръжения са много малко.
Да речем – при село Садовец, Плевенско, една крепост, която има типични готски характеристики. Също така – типичната готска керамика се открива и в Северна България, и в днешна Македония.
И най-вече фибулите, това са закопчалките на тогите, които имат един специфичен облик и са наричани готски фибули.
Освен археологията, имаме и много сведения в писмените извори за присъствие на готите на най-различни места; за участието им в много събития и особено за активното им присъствие във византийската армия, което ги прави елемент, който се разпростира по бъдещите български земи, като войници, които служат на много места в местните гарнизони.
Готите в Римската империя са съжителствали по много противоречив начин.
От една страна те търсят закрила от империята, тъй като ги преследват хуните. Отначало Римската империя изпитва остър дефицит на военна сила и за нея едни такива първокласни войници са много добре дошли.
Друг е въпросът, обаче, че след разделянето на Римската империя на две в 395 година, в Източно-римската империя (по-късно – Византийска), има много силно застъпена корупция.
В някои моменти тези новодошли колонисти – готи са обложени с много високи данъци и затова вдигат бунтове.

Те участват и в някои от най-мощните катаклизми на местното население – участват във въстанието на Прокопий, което има отношение към ареала на Пловдив, но най-активни са в римската и византийска армия. Т.е. офицери от този произход присъстват в много точки на империята.
Около 400 г. дори има заплаха те да превземат империята отвътре.
Един от хората, които са имали изключително могъщо влияние в тогавашната империя, един от силните на деня в края на ІV век е Аспар.
Самото му име виждате, че е абсолютно идентично с името на нашия кан Аспарух.
Аспар е готски пълководец, но той е алан по произход, а аланите (сарматски народ) са много близки до прабългарите като етническо потекло – те участват пряко в етногенезиса на ранните българи в прикавказието.
В тези етнически и етнокултурни взаимоотношения също готите не са стерилно чисти – само като готи, там присъстват и други елементи, включително такива, които имат съвсем директно отношение към по-късната българска история.
Готите са част от това многообразие, което формира бъдещото средновековно развитие на България.
Особено важно е, че до ІХ век явно е съществувало неразтворено, не претопено, не асимилирано готско население, което е продължавало да присъства в Северна България и то на практика се е включило в този етногенезис, който е родил средновековният български народ, чийто потомци сме ние.
Има една интересна теза, че св. Лупус, най-известният, добре познат светец в Нове е свързан с Улфила, тъй като Улфила означава “вълче”, а Лупус е същото.
Тук някои учени смятат, че става дума за самия Улфила, други смятат, че става дума за друг светец. Такива загадки, свързани с готите има и до днес.
Това, което е най-важното е, че готската тема тепърва ще се развива като една част от българското културно-историческо наследство.
Интересът към готите в последните години е много силен, особено в Норвегия, в Швеция, разбира се и в Германия.
Но, тъй като те са дошли от Скандинавия, фактически в скандинавските страни има най-силен интерес към тях.
Не случайно посланикът на Норвегия преди години имаше специален интерес към тази тема, не случайно тези томове, които бяха подготвени, са свързани с участието на скандинавските страни. Изобщо това е една тема, която дава една малко позната страница от историята на Европа, от тези много активни взаимодействия на различните части на Европейския континент, които по принцип до този момент бяха почти неизвестни, слабо познати на българската публика. Ето виждаме, че те създават един силен интерес и това може да бъде още една отправна точка за развитието на културния туризъм в някои сериозни центрове на готско присъствие, каквито са Нове, Никополис ад Иструм и други такива паметници в нашите земи.
Съдбата на останалото готско население в нашите земи е доста интересна.
До неотдавна се смяташе се, че то е било изтласкано или избито, а остатъците асимилирани от следващите варварски вълни на хуни, авари, славяни и българи. Те се изсипали върху южнодунавските земи в V-VII век, преди Българската държава, основана в края на 6 – нач. на 7 век да превземе Мизия в 680 г. и да премести тук столицата си.

Но изглежда, че наистина значими готски маси са били останали по тези земи и след 681 г., като постепенно са се претопили в новата българска народност.
Нещо повече, те, изглежда, са били съюзници на кан Аспарух във войната му с Византия през 680-681 г.
Доказателствата за подобно твърдение напоследък стават все повече и повече.
На първо място, разбира се, са писмените извори, които твърдят, че в земите около Велико Търново българите наистина заварили селско население от готски произход – бедно, окаяно, изповядващо арианската ерес.
Българите се смилили над тези хора и ги оставили да си живеят живота.
Но други готски маси, изглежда, не са били чак толкова окаяни.
Археологическите открития, които се правят, също са от последните десетилетия.
Последните години в Националния исторически музей са постъпили за откупка няколко малки готски съкровища от позлатени или посребрени коланни украси, открити при земленни работи в Северна България и датирани в VII-VIII век. Т.е. време, когато българската държава вече е владеела тези земи.
Разкопките на археолога д-р Тодор Балабанов, финансирани от НИМ през 2005 г., показаха, че в крепостта край шуменското село Хан Крум (т.нар. омортагов аул) през VII-VIII век са погребани готи с доста висок социален статус. Именно там имаме разкрит и готски епископски център, който е много интересен обект с няколко църкви. През последните години, разкопките продължава да извършва Тодор Балабанов, към Шуменския археологически музей. Там излязоха много интересни находки от фибули, катарами и други готски предмети на бита.
В областта Кирека край с. Калугерово, Шуменско, също има гробница, както и малка скална църква (V–VIII в.). В нея от едната страна е гробницата за миротечни мощи, а от другата – баптистерий-писцина, където са се кръщавали бебетата.
Откриването на гробницата става, като учените тръгнали от етимологията на думата „кирик“. „Кирика“ на готски значи „църква“, оттам на немски – kirche.
Преди десетина години от археологическия музей в Шумен под ръководството на Тодор Балабанов се извършват разкопки около нея. Открити са фибули, керамика от IV–V в. Оказва се, че гробницата е много по-ранна.
Имало е сериозно готско присъствие в голяма част на средна Северна България.
Това е, разбира се, Нове, която е столицата на Теодорих Велики в края на V – началото на VІ век. След това неговата столица е Равена в Италия.
Освен това имаме готската крепост край Садовец, която е разкопана още през 30-те години на миналия век от германско – българска смесена експедиция.

Освен това има и едно много солидно готско присъствие в Югоизточна България, около Чирпан, където и до днес действащия манастир “Св. Атанасий” е основан през ІV век именно във връзка с готите. Този манастир е най-стар в Европа. Основан е по-време на идването на св. патриарх Атанасий Александрийски на Сердикийския събор (343–344), когато светията отсяда близо до Берое (дн. Стара Загора), населяван тогава от готите. Готите от Берое, са известни като gothi confessores (православни готи), които създават през V в. готски литургичен календар. Древността на манастира е доказана от три компонента – археологически материал, легендите за идването на св. Атанасий по този край, и историческите извори от епохата – хроники и най-вече житията на св. Атанасий.
Досега за най-стар е смятан шотландският манастир Candida Casa, който е в руини.
Изглежда, се оказва прав проф. Росен Милев (ръководител на екип от учени занимаващи се с проучването на готите по нашите земи), че „северите“ наистина са били готи, „изменили“ на Византия и сключили съюзен договор с българската държава в 680 г.
Така в създаването и укрепването на нашата държава с пълно основание след българите и славяните можем да прибавяме и старите германци – готите.
За нашите историци темата става по-популярна и по-интересна в последните 2 – 3 десетилетия и това не е слабост на българската наука, това си е просто една обща черта на европейската медиавистика.
Готската тема беше до голяма степен на втори план и в самия германоезичен свят, така че големи изследвания и в Германия, и в Австрия, и в скандинавските страни се появиха след 70-те и през 80-те години.
Вече има излезли два сборника у нас за готите, които са дело на български и европейски учени. Реализирал ги е проф. Росен Милев, ръководител на „Готски изследователски проект“.  Проф. Милев е между авторите на студии и в двата тома, посветени на готската следа по българскитe земи – „Готите. Т. I“ (2003), реализиран с норвежки учени и „Готите. Т. II“ (2006), реализиран в сътрудничество с шведски учени от университета в гр. Упсала.
Проф. Росен Милев е историк, завършил е Хумболтския Университет в Берлин, а през 1993 г. защитава и докторат в университета в Залцбург, Австрия.
Проф. Милев също така е автор на много публикувани изследвания върху готите, както и на издадената през 2004 г. книга “Вулфила, готите, Европа”.
В нея професора подробно се спира и на въпроса за азбуките, а това е един от интересните въпроси от изследването на готското минало по нашите земи.

Темата все още не е достатъчно популярна, но въпреки всичко – тя заслужава да бъде позната на по-широк кръг от българската общественост.
Тук само икам да вметна, че има една малка група автори, които приравняват готите към тракийското племе „гети“.
Длъжен съм да предупредя читателите, че това не е вярно.
Тези псевдо-учени отричат миграцията на готите от скандинавските държави.
А тази миграция е напълно доказана.
„Великият идеолог“, на идеята че Готи=Гети, и следователно са местни жители е Ганчо Ценов. Този „титан на науката“ възкликва: „Както вече беше доказано, легендата за преселването на готите от Скандинавия е само една легенда“. Естествено, такова нещо не е било доказвано.
Готите са се изселили именно от Скандинавия, пише и Йорданес, готски историк от 6 век., но кой ли го чете….
Знае се със сигурност, че готите не са говорели нито тракийски език (или някоя негова диалектна форма), нито пък езика на скитите и сарматите (от иранската група), а свой уникален старо-германски език, на който е преведена ранно-християнската Библия на епископ Улфила.
Изворите, както и в многото известия на летписците, готите са представени като новопоявил се народ на Балканите. И готските, и чуждите древни и съвременни автори говорят за старо-германския произход на готите, които мигрирали първоначално от Скандинавия.
Близкото звучене „готи-гети“ е единственият начин по който може да се обясни залитането на пишман „историците“ да приравняват готите към гетите.
Това стана обичай на т.нар. „чалга-хистори“ – всичко произлиза от древните траки: ранните-българи са местен народ, готите са местен народ, Александър Македонски е българин-тракиец. Има дори твърдения, че персийския цар Дарии на един свои надпис където е описал подчинените му народи, под „мадаи“, не бил описан етноса от индо-ирански произход, населявал западните и северо-западните части на днешен Иран (именно заради този главен народ в персийската империя, древните гърци наричали общо персийците мидийци), ами били описани тракийското племе „меди“ (обитавали ок. река Струма).

Това са тези на една малка група различни не-професионалисти, които не мога да си обясня, явно от нямане какво да правят ли, незная, но търсят разни сходства в звученето на разни думи и по този начин смятат, че разкриват данни от историята. Но подобна методология няма нищо общо с действителната историческа наука. Тези псевдо-историци действат, като създават обикновено някой безумен езиков паралел, или трансформация, която да убеди обикновенният читател любител едновременно в това, колко изкривени са чуждите транскрипции на „нашето“ име, и как чрез този паралел сме свързани с тракийската или пък гръко-римската цивилизация (нищо че Българите са представители на цивилизация, далеч по културна и могъща от трако-микенската или елинската).
Има добри историци, които не са завършили непременно история, но те се съобразяват при своите проучвания от всички аспекти – археология, извори, мнението на други автори, разбира се и данни от езика може да се използват при общия анализ. Такива историци без непременно да са с диплом, многократно са били по-добри изследователи от много други с диплом, но един изследовател може да бъде успешен единствено и само ако при своите изследвания не търси да обяснява едни предварително заложени отговори, ами обратното – отговорите да бъдат резултат от извършваната изследователска работа, независимо дали ще се харесат или не. Това е историята. Другото е шарлатанство.

http://gepard96.blog.bg/history/2011/11/17/istoricheskoto-nasledstvo-na-gotite-po-bylgarskite-zemi-v-h-.852686

80-goti.jpg

2 thoughts on “ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА ГОТИТЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ІV – ІХ ВЕК”

  1. Писанията на Росен Милев и компания са меко казано спорни… Неговите „изследвания“ са щедро финансирани от скандинавски фондации. Няма нищо лошо, стига да има баланс в тълкуването на изворите и археологическите находки. В случая става дума за „германофилия“, подплатена с финикийски знаци…

  2. Член съм на ИД „Българска Орда“ и харесвам спорни изложения, като това на „компания- Росен Милев“. На писанието на ardaburius възразявам следното: да не би славянофилството, което прозира зад последния, да не е „щедро финансирано“, при това с неясни пари (и цели)? А „германофилия“-та не е ли част от „еврофилия“ и какво лошо има в това? Да не би „русофилството“ да е по-добро? И да повторя казаното и от Р.М. и от ar… „няма нищо лошо, стига да има баланс в тълкуването…“

Вашият коментар