През средновековието при преобладаващото все още натурално стопанство през Х-Х1 в. се развива стоково-паричен обмен.   В българските земи се утвърждава византийската монетна система. По времето на Алексей I Комнин (1081 – 1118 г.) се провежда парична реформа от 1092 г, като започват да се секат големи количества златни, електронови и билонови, корубести монети. Те задоволяват търговския обмен и в България. По техен образец започнали да секат монети и българските царе. Цар Калоян (1119 – 1207 г.) получил разрешение от римския папа Инокентий III (1198 – 1216 г.) освен да носи символите на самостоятелна власт (корона, жезъл и знаме) и правото да сече монети със собствен образ.
Монетосеченето по подобие на византийското продължило при Борил (1207 – 1218 г.) и другите български царе. Наред с византийските монети от XII в. и българските имитации, след походите и създаването на Латинската държава започнали да се употребяват и така наречените медни латински имитации.
Монетите, открити при проучването на Хоталич са от XII – XIII в., като включват предимно византийски, български и латински имитации. От единичните монети, намерени в помещенията и извън тях, най-ранни са тези на Йоан II Комнин
(1118 – 1143 г), Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.), български имитации тип А сечени след българските царе Калоян и Борил. По-късните са от времето на византийския император Мануил Комнин Дука (1230 – 1237 г). От времето на Йоан Дука Ватаци (1222 – 1256 г.) бяха открити медни и златни монети. В друга
колективна находка от 28 броя има монети от Алексей 1 (1195 – 1203 г.), латински и български имитации до Мануил Комнин Дука (1230 -1237г.).
Най-многобройна е колективна монетна находка, съдържаща 2944 броя, открита в района на западната църква.
Тя включва монети от времето на Йоан II Комнин (1118 – 1143 г.), Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.) – 141 броя, Исак II Ангел (1185 – 1195 г.) – ПО бр., Алексей III Ангел (1195 – 1203г.) – 146 бр., български имитации – 146 бр. и др. Такова количество пари, укрити в съседство с църквата ни дават основание да правим
различни предположения относно тяхното предназначение. Сред монетите се намират и много вторично рязани на половинки и четвъртинки. Това се правело за задоволяване нуждите на паричния пазар, като е започнало при българския цар Коломан I (1241 -1246 г.) и продължило при цар Михаил Асен (1246-1256 г.).
Тази практика се налага и поради факта, че внасяните латински имитации не били достатъчни като количество, за да задоволят нуждите на вътрешния стоков обмен. От друга страна нарязаните на половинки и четвъртинки монети на практика не можели да изпълняват функцията на нормално платежно средство. С качването си на престола, българският цар Константин Асен (1257 -1 27 7г.) предприема издаването на големи количества български монетни емисии, които изместват чуждите от пазара.
Наличието на такова голямо количество монети и монетни находки подсказва, че Хоталич не е просто една провинциална крепост. Това е град, който е имал интензивен стоков обмен с другите центрове на България и търговски връзки с Византия и Латинската империя изпълняват функцията на реално платежно средство.
https://hotalich-sevlievo.atspace.com