По средиземноморските пазари много се тачели монетите от Кабиле.

Тракийски образци са намерени чак до коритото на р. Тигър.

Първите монети, отсечени по българските земи са дело на траките и датират от V в. пр.н.е. Тогава все още в древна Тракия не са се образували държавици, а тя е населявана от отделни племена. През този период е възникнало т. нар. тракийско племенно монетосечене.
Чрез емитирането на монети се идентифицира властта на съответния владетел, което е било от голямо значение особено, ако тя е оспорвана от някой негов конкурент. Ето защо са налице много примери в историята на много страни за владетели, които непосредствено след интронизацията им започват да емитират парични емисиси със собствения си лик върху тях, а впоследствие правят промени в законодателството (чрез декрети или чрез закони, приемани от парламента, ако такъв има в държавата им), започват строителство на големи обекти и започват да водят дипломатически преговори или военни действия. Парите са и най-устойчивия паметник, от които е възможно нашите съвременници да узнаят повече за историята и битието на много народи, които не са имали писменост. Един от тези народи са траките, от които писмени сведения има единствено в трудовете на гръцките историци, както и на някои предмети, намерени от археолозите (надписите върху тях са на гръцки език).

Тракийското племенно монетосечене представлява обособена група в античното монетосечене. То напомня релефната пластика от Йонийските острови от архаичната епоха.
Тракийските монети от V в. пр.н.е. са сечени от племената дерони, одриси, орески, бизалти, тинтени, беси, едони, ихни, лете и от т.нар. анонимни тракийски племена. С изключение на монетите на дероните на реверса на останалите монети няма изображения. Те са заменени с вдлъбнат квадрат, който наподобява криле на вятърна мелница.

Първите монети, отсечени по българските земи са на тракийското племе дерони. У нас са намерени находки на тетрастатери на дероните при с. Садовик, Пернишко, които са датирани от 500-480 г. пр. н.е. и край с. Величково, Пазарджишко, датирани към 475-465 пр.н.е. Те тежат средно по 40,10 г всяка.
Лицевата страна на монетата от с. Садовик е с изображение на бог Хермес, застанал прав зад два вола и е с надпис „дерро“. На монетите от с. Величково е изсечен седнал в двуколка мъж с остра брада, който подкарва воловете с камшик. Шест от монетите са с изобразен летящ орел, който държи гущер в клюна си.

Едно от следващите тракийски племена, секли монети е племето бизалти. Те са обитавали земите на долното поречие на р. Струма, южно от планината Дизорон. Монетите, отсечени от него са сребърни и са датирани между 475-460 г. пр.н.е.
Племето едони е имало собствено монетосечене, което се датира от V в. пр.н.е. Познати от тях са октодрахми от времето на техния племенен вожд или както още се среща в специализирата литература ­ цар Гета. Интерес представлява обстоятелството, че монетите на едоните са намерени в състава на съкровища, които са твърде далече от техните земи ­ едното в областта на древна Антиохия, а другото край бреговете на р. Тигър.

Бесите, които са живеели в горното течение на р. Марица са секли два вида сребърни монети. Най-разпространени са изображенията върху тях на силен, който отвлича нимфа.
Собствено монетосечене е имало и племето лете, което е живеело в Македония. То е датирано към 500 г. пр.н.е. Сюжетът, изобразен на монетите е подобен на този от монетите на бесите ­ вижда се силен, който отвлича менада.
Около 500 г. пр.н.е. монети са секли и племената на тинтените, ореските, както и царете Мозес (ок. 475-465 г. пр.н.е.), за когото не се знае на кое племе е бил владетел.

През следващите векове интерес представляват монетите на пеонския владетел Патрай (335-315 г.пр.н.е.). На тях е изобразена битка между тракийски воин и македонски боец, като се предполага, че тя е станала по-рано по времето на управлението на македонския цар Филип II, който е воювал с траките и завзел част от техните земи.
Във вътрешността на Тракия монети са емитирани в два града ­ Кабиле, който се е намирал на 7 км северозападно от Ямбол до р. Тонзос (Тунджа) и Одрюза, разположен при вливането на р. Тунджа в р. Марица, непосредствено до българо-турската граница на територията на южната ни съседка. Кабиле, заедно с Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора) са основани от македонския цар Филип Македонски.

Шест типа монети са емитирани в античния тракийски град Кабиле, като един от тях е бил със сребърен номинал ­ тетрадрахми. На лицевата му страна е изобразена глава на бог Аполон, а на обратната страна глава на богиня Артемида, която държи две дълги факли. При разкопките на гр. Севтополис е намерен декрет, в който е записано, че със скулптура на богиня Артемида с две дълги факли е украсен един от храмовете в града и се счита, че тази богиня е покровителка на града. Тетрадрахмите, емитирани в Кабиле, поради своите платежни качества са много добре приемани на пазарите в Средиземноморието. Образът на Артемида се среща и на бронзовите монети от древния тракийски град.

В гр.Одрюза са емитирани само бронзови монети. На аверса им е изобразен Херакъл с лъвска кожа. Погрешно тези монети до шестдесетте години на ХХ в. са се приписвали на одрисите.
Държавата на одрисите е възникнала след изтеглянето на персите от Балканския полуостров през първата половина на VI в. пр.н.е. Тракийското племе одриси през този период е успяло да обедини други няколко племена в държава, начело на която са стояли царе. Държавата на одрисите, за която все още се знае твърде малко от по-голямата част от българската общественост е предшественик, ако не на българската държава, то на държавността по българските земи.
Известни са няколко одриски царе, които са емитирали монетни емисии.
Един от тях е Сараток (посл. десетилетие на V в.пр.н.е.), който е оставил своето име в историята единствено от изящните в иконографско отношение монети, емитирани по времето на неговото управление. Те наподобяват на монетите, отсечени на остров Тасос и се предполага, че са емитирани там.

Аматок II (359-351 г.пр.н.е.) е одриски цар, от времето на който са достигнали до наши дни едно най-богатите по обем и по типология монетосечения. Те могат да бъдат групирани в три типа бронзови монети. На първия е изобразен кон в ход раван. Вторият тип изобразява грозд с клонче в зрънчест кръг, а третият ­ лоза с пет грозда. На обратната страна на трите типа монети е изобразена двойна брадва.
Някои от монетите на Севт III (ок. 320/315-310 г. пр.н.е.) са препечатани върху бронзови монети на други владетели. Край гр. Шипка (недалече от този град е древния Севтополис, понастоящем на дъното на язовир „Копринка“) през 2004 г. бяха намерени 3 монети от времето на Севт III, а по всяка вероятност и гробницата на този одриски цар, в която има 74 погребални предмета. Налице са почти сигурни сведения, че край Севтополис е имало монетарница.

Нумизматите считат, че последните самостоятелно издадени тракийски монети са тези на Рескупор I (ок. 48-43/42 г.пр.н.е.). На лицевата им страна е изобразен портрета на Рескупор I, а на обратната ­ богинята на победата Нике, която е с крила и е с трофей от война.
Последните трима тракийски владетели са царували след началото на инвазията на войските на Древен Рим в българските земи от вътрешността на Балканския полуостров, тъй като древногръцките черноморски полиси са завоювани по-рано. Тези тракийски царе са във васална зависимост от Римската държава, която окончателно покорява Тракия през 44 г. от н.е.

Върху техните пари е изобразен първо римският император Октавиан Август, а по-късно и Калигула, което показва зависимостта на траките от империята.
Реметалк III (ок.37-44 г. от н.е.) е последния тракийски владетел, царувал и съответно емитирал пари преди завоюването на Тракия от Римската империя.

https://www.monitor.bg/article?id=67008