Долината на Тракийските царе

Споделете страницата!

 

Предистория на траките
Преди около 6 хиляди години, между IV и II хил. пр. Хр. климатът се затоплил и ледниците на Земята започнали бързо да се топят. Водата в океаните и моретата се покачила с близо 3 метра. По това време нахлули и първите конни племена, идващи от степите на Източна Европа и от Мала Азия. Те се занимавали със скотовъдство и  имали автентична култура. Така вероятно се формирала тракийската племенна общност, която била  част от грандиозната по размери група от т. нар. индоевропейски народи, населили се от Карпатите до Бяло море. Именно по тези земи пулсират върховите моменти в оформянето, в развитието и в характера на тракийския етнос и неговата култура. За тях древногръцкия философ Херодот пише, че са най-многобройния народ след индусите.

Древна Тракия била прочута със земеделие и скотовъдство, с износ на жито, с  породистите си коне, както и с ценни метали като сребро и злато. Лозарството и винарството били основния земеделски отрасъл. В края на II хил. пр. Хр. траките започнали да използват желязото, от което правели много по-здрави сечива и оръжия.
Обикновените хора живеели в малки селища, а царете и аристокрацията в укрепени дворци (тюрзис). На недостъпни върхове или пред тесни проходи траките започнали да изграждат и крепостни стени. Много от укрепленията започнали да се превръщат в градове. В тях  за пръв път била използвана печената тухла. Това дало тласък на  тракийското строителство. Изследвайки тракийските гробници и градове, от които най-добре проучен е Севтополис, можем да съдим, че строителите им добре са владеели математиката и геометрията, както и тайните на изобразителното изкуство. Домовете на знатните тракийци били обширни и украсени с колонади и стенописи. Това може да се забележи и при откритите по наши земи съдове, накити и оръжия, върху които са изобразявали сложни геометрични съчетания, фантастични животни, дори човешки образи.

Обществото в Древна Тракия било разделено на три прослойки – роби, свободни селяни и аристократи. Най-много били свободните селяни. Те не притежавали собствени имоти, а ползвали земята на аристократите, като им плащали данък за това. Често се случвало по-бедните траки да продават децата си в робство. Така в Гърция и Рим имало толкова много продадени траки, че наименованието „тракиец“ било равнозначно на „роб“.
Както повечето народи по това време, тракийското племе било езическо –  хората вярвали в много различни богове и божества (политеизъм). Имали си богове за всичко, което считали за важно по това време – плодородие, земя, война и др. Траките силно вярвали в безсмъртието, което ги оприличавало на великите богове. Именно поради това те почитали учението на древния тракийски жрец Орфей, наречено на негово име Орфизъм.

Не рядко тракийското население било нападано от множество варварски племена. Това създало условия за основаването на здрав племенен съюз. Траките правили опити за обединения още през Бронзовата епоха, като образували такива, които обаче бързо се разпадали.
След VIII в. пр. Хр. по егейското и черноморското крайбрежие на Балканския полуостров започнали да се появяват селища на елински колонисти – Енос, Византион, Месемврия, Одесос и други. Те постепенно се превърнали във важни пристанища и в центрове за търговски и културен обмен с тракийското население. Колонистите обаче не винаги живеели в мир с него. Гърците понякога извършвали набези за отвличане на роби, а друг път били обсаждани и побеждавани от траките.
Контактите с древните елини ускорили процеса на консолидация на властта сред тракийските племена. Дотогава те живеели разпокъсано и често воювали помежду си. Едва 500 г. пр. Хр. одрисите за пръв път успели да образуват  могъща и трайна държавна организация в югоизточна Тракия. Появила се една от най-древните държави в Европа  –  Одриското царство. То било основано от цар Терес. Съществуването на тази държава днес ни дава възможността да изследваме, проучваме и изучаваме тайнствеността на Древността.
Историята на Тракия  обхваща времето от разпадането на родовия строй до покоряването на последните тракийски държави от римляните. За съжаление траките никога не постигат общо народностно съзнание. Те нямат книжнина и поради това историята им е безмълвна. Малкото сведения, които имаме за тях получаваме от керамиката, оръжията, стенописите, които са ни оставили като културно наследство.  Въпреки значителния напредък в опознаването на тракийския етнос, културно развитие и история, траките продължават да бъдат загадъчно племе, населяващо нашите земи преди хиляди години.
Одрисите
След  VIII в. пр. Хр. по Егейското и Черноморско крайбрежие на Балканския полуостров започнали да се появяват селища  на елински колонисти. Персите също често водели борби с местното население. Отношенията на траките с останалите народи активизирало политическия живот, което довело до военна консолидация. За пръв път одрисите успели да създадат дълготраен съюз. Начело с цар Терес било сложено началото на първата тракийска държава (V в. пр. Хр.), оказала голямо влияние върху понататъшната история на нашите земи, Одриското царство. То се простирало по горните течения на Марица и Тунджа до крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско море. Първата му столица била Кабиле (дн. Ямбол), а по- късно Севт III основал Севтополис (дн. на дъното на язовир Копринка край Казанлък).

При сина на Терес – Ситалк, държавата се разширила значително. Били завоювани територии и на север от Хемус (Стара планина), чак до устието на р. Дунав. Според Тукидид, владенията на одрисите започвали от Абдера при устието на р. Места и се разпростирали чак до устието на р. Дунав. В пределите на Одриското царство влизали и земите на други тракийски племена, които били покорени от Ситалк и му плащали данък. Поради това той бил наричан още „цар на траките“. Ситалк сключил мирен договор с атиняните в навечерието на Пелопонеските войни през 431 г. пр. Хр. Амбициите на Ситалк били да разшири границите на държавата в западна посока, за сметка на Македония и на нейния владетел Пердика. През 424 г. пр. Хр. царят водил битка с трибалите, но претърпял неуспех и не закрепил новите западни граници на държавата по естествения перпендикуляр Тимок – Струма. През същата година Ситалк умрял, но не се разбира дали е загинал на бойното поле или смъртта го настига в резиденцията му.

На престола се възкачил Севт, известен като Севт I. Това може да се обясни с евентуален дворцов преврат срещу законния приемник или срещу самия Ситалк. Новият цар продължил активните икономически и политически операции на своя предшественик. Известно е, че Севт е успял да поднови съюза с атиняните. През периода 424 – 421 г. пр. Хр. станало забележително увеличаване на данъците от всички  варварски народи (преките поданици но одрисите) и от гръцките градове, над които властвали одрисите. Те достигали до 400 таланта в пари и се плащали в злато и сребро. Мощта на траките  нараствала с пълна сила. Царят успял да открие правилната формула за управляването на една силна и могъща държава. Знае се, че той е събрал войска от наемници гети и започнал военна кампания срещу атиняните на югоизток, в района на Тракийския Херсонес. Севт разгромил противниците си и завладял един град, който най- вероятно бил Кардия. Събитието датира към 411 г. пр. Хр., но от този момент нататък сведенията за тракийския цар се губят в писмената литература.

С управлението на първите си владетели Одриското царство застанало на прага на най-големия си разцвет, превърнало се в първостепенна военно-политическа сила и заявило недвусмислени претенции по отношение на съседите си. За пръв път държавната организация излязла смело на сцената на заплетените международни отношения на Балканския полуостров.
Последният велик одриски цар бил Котис I (IV в. пр. Хр.). По време на неговото царуване Одриското царство  постигнало своеобразен връх в политическия си живот. Според античните автори той заел престола след преврат. Царят влязъл в историята като съюзник на Атина, дори получил почетно гражданство в знак на приятелство. Далновиден и въоръжен с търпение Котис не прибързвал с военните действия. През 362 г. пр. Хр. всички предимства били на страната на траките. Преди това сражение Котис имал зад гърба си няколко неуспешни опита за експанзия над елините. Тракийските войски нахлули в Тракийския Херсонес и този път без особени усилия го покорили. Преди да довърши Херсоненската офанзива, Котис бил убит от двама братя от Енос, под внушението на атиняните.

След смъртта на Котис Одриското царство се разделило на три части. Настъпил период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Последвали години на упадък.
Настаналите тежки времена за тракийския народ били използвани от македонския владетел Филип II, който нахлул с войските си в Тракия. Одриското царство било покорено от новата “суперсила” в античния свят – македонската държава на Филип II и Александър Македонски. Ала новата империя на Александър била мимолетна. Държавата на одрисите се възстановила и скоро укрепнала в стремежа си към независимост. При управлението на Севт III възроденото царство достигнало нов възход. Той бил силен владетел, поддържал голяма войска, строял непристъпни крепости. Пръв започнал да сече монети със своя образ. Одриското царство отново се превърнало в най-силната тракийска държава. Тя станала най-сериозният съюзник на Атина и Спарта и накарала македонците да се съобразяват с мощта й. През 313 г. пр. Хр., по време на борбата си с Лизимах, тракийският владетел направил опит да настани свои гарнизони по черноморските градове. Те обаче се вдигнали на въстание, което той не успял да потуши. След това събитие данни за одриския предводител Севт III не се срещат.

След смъртта на цар Севт III от север нахлули келтите и завладели част от тракийските земи. Скоро нашествениците били прогонени, но тогава се появил друг, много по-опасен враг – римляните. Именно те били основателите на първата, една от малкото могъщи империи, съществували някога – Римската империя.
Тракийски богове
Траките гледали с удивление на природните явления, за които не можели да намерят разумно обяснение. Смятали, че всички те са божие дело, чрез което боговете или искали да възнаградят хората, или да ги накажат за някакво неподчинение.

Най-древно е вярването във Великата Богиня – майка Бендида. Според траките тя имала силата да дава и отнема живота, поради което я почитали като повелителка на природата и плодородието. Образът й се появява върху предмети на лукса и разкоша, присъства в ред украшения, в сервизи, следи с всезнаещите си очи от обици и ритони, от фиали и апликации. Светлината и топлината били смятани за божи дар – пренесено на Земята Слънце. Огънят, който горял постоянно в домашното огнище бил свещен. Ето защо много тачено било и божеството на Слънцето. Смятало се, че Великата Богиня – майка го е родила. Дори до днес е останал ритуалът, който са извършвали траките, да се обръщаме с лице към слънцето, търсейки отговори и подкрепа.
Тракийският конник бил безспорно най-популярен сред траките през Античността. Това било неизвестно по име божество, представено на хиляди открити оброчни плочи. Смятало се, че той бил бог на природата – растенията и животинския свят. Сред тракийското население бил известен с различни имена.
Освен общите богове, отделните племена имали и свои божества. Често били устройвани обредни веселия в тяхна чест, като се колели жертвени животни, за да ги почетат, пиели от най-хубавото вино, пеели и танцували. Много траки смятали, че след смъртта си човек продължава да живее, но в друг по-добър свят.

Тази вяра в безсмъртието на душата се обособява в учението, проповядвано от Орфей. По тази причина тази вяра е наречена на негово име – Орфизъм. Само аристократите и владетелите били посветени в тайнствата и мистериите на това учение. Те тайно от своите съпруги и деца ходели при Орфей и пиели от питието на боговете, което давало безсмъртие. Те силно вярвали, че след смъртта си ще се обожествят. По пътя си към съвършенството и безсмъртието траките преминавали през различни изпитания като единоборство с диви животни или с врагове. Трябвало също да опознаят единството на тялото и душата. Само така можели да станат безсмъртни и да се слеят с боговете.
Обикновените траки не можели да постигнат безсмъртие и да станат богове. Но те вярвали, че след смъртта си могат да се възродят за нов живот. Така, както природата през зимата изглежда мъртва, а всяка пролет отново оживява.

Поради непрестанното общуване на гърците с траките, те възприели като свои повечето от тракийските богове. В своята митология гърците изменили имената и функциите на някои от тях. Днес тези богове са част от световната култура, но за съжаление, много малко хора знаят, че значима част от тях имат тракийски произход.
Занаятите на траките
Земята в Тракия била много плодородна, идеално място за отглеждане на различни земеделски култури. При траките най-разпространени били житото, овесът, ленът и конопът. Преди да открият ралото, те обработвали земята си с мотика. Колкото повече се усъвършенствали оръдията на труда, толкова повече се увеличавала реколтата. Производството толкова се увеличило, че траките започнали да предлагат всичко излишно на пазара.

Лозарството, винарството и пчеларството също били широко разпространени най-вече в по-южните райони на Тракия. Виното се славело с голямо разнообразие. То било свещено питие за траките. Виночерпците заемали важно място по време на царските пирове, когато владетелите сами разливали виното, те подчертавали своето високо положение. Траките произвеждали големи количества мед и восък – едни от най-търсените стоки в древността.
Според производството си племената се разделили на земеделски и скотовъдни. Скотовъдците живеели по високите планински пасбища, където отглеждали многобройните си стада. Нямало двор без овце, крави, кози и кокошки. Най-голямата гордост на тракийските скотовъдци били породистите коне. Тези племена умеели да добиват мед, сребро, злато и желязо.
Дрехите си траките изработвали от вълна, лен и коноп, дори и от кожа за по-суровите зими. По-богатите траки си позволявали да използват по-фини материи, внесени от Гърция, със златни нишки и разноцветни бродерии. Войниците им били обути в ботуши от еленова кожа, а обикновените траки носели груби цървули.

По тракийските земи в древността производството и търговията били силно развити. Траките произвеждали много стоки, като предлагали част от производството си на пазара. Те поддържали постоянни търговски отношения с елините – купували от тях, каквото нямали и им продавали своя излишък – зърно, вино, пчелен мед, восък, сушено месо, породисти коне, дори роби. Така гръцката култура прониквала в дейността на траките, което по-късно оказало голямо влияние върху начина им на живот.
http://dolinata.kazanlak-bg.info/

Вашият коментар