През септември 1962 г. в археологическия музей във Варна са постъпили няколко
златни накита, намерени случайно при прокарването на шосе наоколо 2км от
с. Долище, Варненско. Сведенията са от бележка на М. Мирчев, в която се посочва, че
предметите произхождат от тракийски могилен гроб(1) . Находката се състои от части от
огърлица, гривна, фибула, фрагменти от нагръдници и двуделна тръбичка, всички
изработени от злато с изключение на единия нагръдник, който при анализа се оказа
сребърен с плътна позлата. Предметите привличат вниманието на изследвачите на
тракийската култура от години. Те са сред малкото известни от Североизточна Тракия
находки, които могат да се свържат и с т. нар. “богати” тракийски гробове.

Във Варненския археологически музей от тази находка са постъпили следните
накити:

1. Части от огърлица – шестнадесет броя. Тегло 9,90 гр, 22 карата,  Инв. № II 3975.

Непубликувани. (Табл. I: 1.)

А. Мъниста: цилиндрични – седем броя. Изработени от тънка оребрена ламарина,
завита на тръбичка, като при някои краищата се застъпват. Деформирани; Биконични –
два броя. Изработени от две половини. Канелирани, като всяко второ „ребро“ е
разчленено с коси неравномерни насечки. Край отворите има гладки релефни
пръстенчета. Едното мънисто е запазено на две части; Гладки, лещовидни – пет броя.
Изработени от две половини. Само едно е в добро състояние, останалите са разполовени
и деформирани.
Б. Висулки с форма на стилизирана цветна пъпка, кухи, от две половинки. Надлъжно
канелирани, като всяко второ „ребро“е украсено с изчукан на матрица орнамент „елхова
клонка“. В долния край – по едно релефно пръстенче с псевдофилигран. Едната е
запазена наполовина и деформирана. На втората има халкичка за окачване.
2. Фибула. Лъкът е изработен от две конвексни пластинки. Плочката на
иглодържателя е трапецовидна, с дъговидно вдаден горен ръб, който завършва с
профилирано конусче. Плочката и спиралата с иглата са изработени отделно и
прикрепени към двата края на лъка . На местата на прикрепване – по две
псевдофилигранни пръстенчета. Покрай ръбовете на плочката и по дължината на лъка
(на местата на слепване) са припоени тесни ленти от оребрена ламарина. Лъкът на
фибулата е леко намачкан, с две дупчици на едната страна. Дължина 4,6 см, височина 3,3
см. Тегло 11,69 гр, 22 карата. Инв. № II 3974. (Табл. I: 3 a, б.)
      Литература: М. Георгиева. Фибули от старожелязната епоха във Варненския
археологически музей. – ИНМВ, 29 ( 44), 1993, с. 18, табл. IV: 24; М. Тонкова.
Аристократични накитни украси от V в.пр.Хр. в Тракия. – В: Πιτυη. Изследвания в чест на
проф. Иван Маразов. София, 2002, с. 502, фиг. III: 6.
3. Нагръдник, фрагментиран, сега почти изцяло възстановен. Запазени 28 къса с
различни форми и размери. Елипсовиден. По периферийния ръб са изчукани дребни
точици. Цялото вътрешно поле е запълнено с щампована украса, състояща се от
следните орнаменти, разположена във вертикални редове: розети – по три в двата края и
пет – в средата; стилизирани свастики (изпъкнали кръгчета, разделени на четири равни
части, всяка от които е разчленена от по четири “ребра”, ориентирани последователно в
посока, обратна на часовниковата стрелка) – по пет към краищата и по седем в широката
част; редици по-големи и по-малки “перли”, които симетрично се редуват между розетите
и свастиките. Липсват части. Възстановена дължина 13, 1 см, възстановена ширина 5,1
см. 16,5 карата. Инв. № II 3976/1. (Табл. II: 4.)
      4. Нагръдник от сребро с плътна позлата, фрагментиран, сега частично възстановен.
Запазени 27 къса с различни форми и размери. Ромбовиден. Покрай ръбовете е
разположена украса от два размера изчукани “перли” – малки по страните и по една
голяма във всеки ъгъл. Този орнамент се повтаря и във вътрешността на пластината,
като по този начин се образуват два вписани ромба. Липсват части от периферията и
вътрешността на пластината. Приблизителна възстановена дължина 9 см, възстановена
ширина около 5 см. Инв. № II 3976/2. (Табл. II: 5.)
5. Триъгълна пластинка; единият връх е отчупен. Изчукана украса от хоризонтални
редове малки точки и четирилистници между по-големи кръгчета. Височина 2,6 см;
ширина 1,6 см. 22 карата. Инв. № II 3976/3. (Табл. I: 2.)
      6. Гривна. Изработена от дебела тел с кръгло сечение. Краищата са отворени,
удебелени и оформени като силно стилизирани животински глави (антилопи?). Детайлите
– очи, уши, муцуна, рога – са предадени пластично и чрез врязани линии. Запазена на две
части. Разм: Диам. 9,0/ 7,8 см; деб. 0,55 см; деб. в краищата 0,9 см. Тегло 99,78 гр, 16
карата, примес на сребро. Инв. No II 3977. (Табл. III: 6.)
      7. Двуделна тръбичка с елипсовидно сечение. Двата отвора са украсени с пояси объл
тел, между които има един от усукан тел. На едната страна, по дължина по средата
преминава двойна релефна линия, разчленена от насечки. Дължина 5,9 см; ширина 1,1 и
1,2 см при отворите; дебелина 0,8 и 0,9 см; Тегло – 18,76 гр, 16 карата; Инв. № II 3978.
(Табл. III: 9 a, б, в.)

      Най-близките паралели на мънистата от оребрена ламарина, описани no-горе, са от
могила 1 от Атеница, Сърбия, датирана в края на VI век пр. Хр.(2)  Подобни мъниста са
използвани и в огърлица от  саркофаг II в Аматунта, Кипър, датирана в 425–400 г. пр.Хр.
(3) , както и в огърлица от Курион, Гърция, датирана в 450–400 г. пр. Хр.(4)
Канелирани мъниста с биконична форма, изработени от две половинки се срещат
като съставна част на много от запазените огърлици от различни места на класическия
свят. Познати са още от VIII–VII в. пр. Хр., но се използват и през цялата класическа епоха.
(5)  В тракийските предели от това време са мънистата, намерени в Мушова могила край
Дуванлий, Пловдивско, датирана в края на VI и началото на V век пр. Хр.(6)  Такива са
нанизани на огърлица от Руво, Южна Италия, датирана около средата на VI век пр. Хр. и
окачествена като провинциално изделие.(7)  В конкретния случай се наблюдава доста
непрецизна изработка на орнамента, което може да се разгледа и като показател за
работа на местен майстор.
Гладки лещовидни (както и гладки биконични) мъниста също се срещат в накити от
средата на VI век пр.Хр., например откритата в Еретрия, Гърция огърлица.(8)  Същият
вид мъниста има на огърлици от Акарнания (?) от 450–400 г. пр. Хр.(9)  и от некропола на
Пантикапей, Украйна,  датирана около 400 г. пр. Хр.(10)  От Тракия това са засега
единствените, използвани в накит от класическата епоха.
Интересни са двете запазени висулки от наниза. Те без съмнение могат да се
отнесат към разпространен през класическата епоха тип висулки с форма на стилизирана
цветна пъпка или зърновидни.(11)  От тракийските земи, подобен тип висулка има на
огърлицата, намерена в гроб от Кукова могила край Дуванлий, датиран в първата четвърт
на V век пр. Хр.(12)  Подобни на публикуваните тук се откриват на огърлици от V век пр.
Хр. от гроб 3 от Нимфея, Украйна ,(13) от Тарент, Италия ,(14) както и на огърлица от
Курион, датирана в 450–400 г.пр.Хр.(15)  За последните е обърнато специално внимание
на начина на изработка – от две половинки, изчукани на матрица.(16)  Същата техника е
приложена и при висулките от Долище. Въпреки че те не  притежават разточителната
украса на повечето цитирани аналогии (особено в горната си част), изработката е с
добро качество. Орнаментът, нанесен на всяко второ ребро, е с отчетливи контури и
равномерен. Грижливо е отпечатано и пръстенчето в долната част на „пъпката“.
Типологично паралелите на висулките от Долище са многобройни в класическия свят, но
сред всички разгледани не открих използван орнамент “елхова клонка”.  В конкретния
случай той се съчетава добре с оребрените дълги мъниста, които пък обикновено не са
срещани в комплект с дълги висулки, поне според известните ми примери.
Макар и видимо непълен, този накит от Долище се съотнася към двата основни типа
огърлици от класическата епоха, познати днес. Единият съчетава еднакви мъниста, които
могат да се редуват с висулки във форма на плодове, семена, цветни пъпки и др., а в
средата понякога се е окачвала висулка във вид на животинска глава. Другият тип се
характеризира с по-голямо разнообразие от елементи – розети, палмети, оребрени
мъниста, редуващи се с висулки .(17)
     Според характерната форма на плочката на иглодържателя фибулата от находката
при Долище се вписва в тип АШ4 по класификацията на Д. Гергова, датиран в VII -VI в. пр.
Хр.(18)   Изработени от благородни метали фибули от този тип се разпространяват на
Балканите в края на VI и през V в.пр.Хр.(19)  Разглежданата тук се различава по начина на
изработка и по украсата си – изработена от три части и с кух, силно издут лък. Подобна
форма и изработка на лъка има една златна фибула от Куинто Фиорентино, Италия,
датирана в началото на VI в.пр.Хр.(20)
Фактът, че в находката от Долище нагръдниците са два, се установи при работата по
реконструирането им. Първоначално фрагментите са записани в инвентарната книга като
части от една пластина. След сглобяването на запазените късове се определиха двата
нагръдника с различна форма и орнаментална схема. Те не се отличават типологично от
известните досега нагръдни пластини от Тракия. Могат  да се причислят към
ромбовидните и елипсовидни нагръдници, разглеждани от И. Венедиков като отделна
група(21)  и към групата нагръдни пластини с геометрична украса според М. Кръстева .
(22)
      Елипсовидният нагръдник (№ 3) е с грижливо изработена украса. Орнаментите се
повтарят ритмично, запълвайки цялата пластина. Всяко второ „листче“ на розетите е
украсено с фини насечки. Подобни розети има в украсата на луновидния нагръдник от
Голямата могила при Дуванлий .(23) При възстановката се оформи напълно само
единият от краищата – заоблен, украсен с изчукани точки около отвора за прикрепване.
Най-близък по форма и размер е нагръдникът от тракийската гробница край Копривец,
Русенско .(24) Върху него се наблюдават и същите орнаменти – розети, кръгчета и
изчукани точици покрай ръбовете, но разположението им следва различна орнаментална
схема. Разполагането на украсата във вертикални редове е отлика в сравнение с
познатите досега примери от класическата епоха, както и орнаментът, който определям
като „свастика“ (Табл. II: 4 а) и който не се среща на нито един от известните досега
нагръдници. Като символ на постоянното възобновление в природата, той може да се
свърже с идеята за безсмъртието, олицетворявана от ритуала на полагане на златни
нагръдници при погребението .(25)
      Ромбовидният позлатен нагръдник (№ 4) е засега най-ранния, сред тази група
паметници, изработен от сребро. Сходна на неговата украса – перловиден орнамент,
разположен покрай ръбовете и в средата на гладко поле, има върху малкия нагръдник от
Голямата могила край Дуванлий .(26)  Във Варненския музей има още два ромбовидни
нагръдника, изработени от сребърна ламарина(27)  и украсени с изчукани и врязани
геометрични орнаменти. Качеството на украсата – по-скоро небрежно изработена и без
симетрия, далеч отстъпва на описаната тук и потвърждава наблюдението на И.
Венедиков, че в по-късно време, вече през IV в.пр. Хр. нагръдниците се превръщат в
традиционно  украшение, чиято украса не се развива, а върви по-скоро към упадък .(28)
     Триъгълната пластинка – висулка или апликация (?) също беше открита сред
златните късове при реконструкцията на нагръдниците. Тя се отличава от останалите и с
по-високата чистота на златото, от което е изработена. Няма близки аналогии нито от
тракийските земи, нито от съседните на Тракия територии. Украсата и е сходна по стил и
техника с тази на нагръдниците. Триъгълни пластинки с геометрична украса (но доста
различна от разглежданата тук), определени като висулки, има сред накитите от могила 1
в Атеница ,(29) но при тях личи и начина на прикрепване – нещо, което липсва при
триъгълната пластинка от Долище.
Гривната от находката също няма паралели от тракийските земи, но е от добре
познат и в източното и в гръцкото златарство тип гривни от архаичната и класическата
епоха – с отворени краища, украсени с животински глави .(30) Най-близкият паралел
засега е една от гривните от съкровището от Оксус, Иран ( Табл. III: 8), датирана в V в.пр.
Хр.(31)  Чифт много подобни гривни ( включително елипсовидната форма) се виждат на
релеф от западната стълба на Ападана в Персеполис ( Табл. III: 7) от кр. на VI – нач. на V
в.пр.Хр. – първи измежду даровете носени от сака (наричани още “източни скити”) .(32)
Гривната от Долище е лята и доста масивна. Детайлите – очи, уши, муцуна и
триъгълниците в тилната част на животинската глава са изработени допълнително с
резец (Табл. III: 6 а). Липсват изяществото и детайла, които се забелязват при много от
известните накити от този тип, при които освен това зооморфните накрайници са
изработвани най-често отделно. Макар и географски доста отдалечени, двата цитирани
паралела според мен насочват към външни за Тракия конкретни образци.
В достъпната ми литература не открих подобие на двуделната златна тръбичка от
находката край Долище. М. Мирчев я определя като амулет. Двата отвора (Табл. III: 4 в) са
достатъчно големи за прокарване на тънки ремъци през тях, което подсказва възможност
за евентуалното и използване и като украса за конска амуниция. Предметът е лят и
масивен, подобно на гривната и е със същата чистота и цвят на златото, в което има
примес на сребро. Надявам се бъдещи находки или изследвания да помогнат за
интерпретацията му.
Споменатите от М.Мирчев фрагменти от чернолакова керамика и алабастрон (виж.
бел.1) допълват, макар и косвено характеристиката на находката от Долище. Рисувана
гръцка керамика има и в двете други богати погребения от Североизточна Тракия – от
Копривец, Русенско датирана в края на V или самото начало на IV в.пр.Хр.(33) , и от
Големани, Велико Търновско от края на VI или началото наV в. пр. Хр.(34) , както и в
могилите от класическата епоха край Дуванлий, Пловдивско – Кукова могила ,(35) Мушова
могила ,(36) Арабаджийска могила .(37)

      Липсата на точен археологически контекст, както и факта, че находката не е събрана
на място и изцяло, налага датирането на накитите да се опре само на цитираните
подобни паметници и комплекси. Според мен тя не може да се постави по-късно от
втората половина на V в.пр.Хр. Сходствата на някои нейни елементи с находки от
Северното Черноморие, Гърция, Южна Италия и Иран не противоречи на географското
разположение на селището – в непосредствена близост до брега на Черно море, както и
по принцип на наблюдаваните още от предходните векове влияния от същите посоки в
металните накити, намирани в Североизточна Тракия(38) – територия, често пресичана
от различни етнически групи и с търговски, и с военни цели. С това може да се обясни и
стиловият и технически еклектизъм в аристократичните тракийски накити от този район.

https://lightfull.hit.bg