Един древен библейският град Сушан-Суза, който сега вече е модерният ирански град Шуш, е бил добавен към списъка на световното наследство на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), заедно с шест други места, включително троглодни селища на Махмуад и Ботаническата градина на Сингапур. Сушан се намира в долните на планината Загрос, на около 250 километра (160 мили) източно от река Тигър и между реките Kхаркех и Дез.
Древният град е известен също и като Суза , името Сушан-Суза, произлизащо от персийската дума Shush , чийто еврейски вариант е Сушан . Името може да се получи от Сушана , разнообразие от водни лилии, за които се казва, че растат в езера и блата наблизо. Градът по-рано принадлежал на еламитските, песианските и партийските империи и е известен като център за поклонение на иннана, шумерската богиня на любовта, плодородието и войната. Веднъж през зимата е била резиденция на персийски царе, след като са били заловени от Кир Велики. Редица разкопки в града разкриват доказателства за професията от 4200 г. пр. Хр. Артефактите, открити по време на археологическите разкопки провеждани переодично там, включват резбовани цилиндрови уплътнения, бижута, глинени топки и глинени таблетки с клиновидни надписи, записващи бизнес сделки, политическа история и математически изчисления.
В Библията градът е известен преди всичко от историята на Естир, в която агагитът Аман планира да унищожи персийските евреи. Според историята Естир го надхитрила, като убедила съпруга си, крал Асасуър от Персия, да саботира плана на Аман. Епизодът се отбелязва ежегодно на еврейския прарим фестивал, който е отбелязан с костюмирани партита и други тържества. Градът е споменат и в Неемия и Даниел, и двамата живеели в града през 6 -ти век пр.н.е. в периода, известен като вавилонският плен, когато няколко юдеи били държани в плен след обсадата на Ерусалим от Навуходоносор. Гробница, известна като Шуш-Даниел, се смята за тази на самия Даниел. Той е покрит с необичаен бял конус, който някои смятат, че някога е била каменна „звезда на Давид“.
През 13 век пр.н.е. еламитите завладяват Месопотамия и отнасят в столицата си Суза каменната колона, на която е записан законника на Хамурапи. През 650 г. пр.н.е. Ашурбанипал, владетелят на Асирия, напълно разрушил Суза, след което държавата на еламитите просъществува само още близо век.
Градът е свързан и с видението на Даниел за овен и коза през третата година на Валтасар. Според книгата на Естир Сушан някога е имал великолепен дворец, който включвал голяма зала, съставена от великолепни колони и изключително впечатляваща преграда. Според намерените артефакти, открити в руините, дворецът е построен от персийските царе Дарий и Артаксеркс. Панели от цветни остъклени тухли все още могат да се видят в руините днес и в редица източници са изброени кедър от Ливан, тик от Гандара и злато от Сардис и Бактрия.
Ранната антична история на Суза е свързана и със завоевателния походи на Александър Македонски към Индия. Стигайки до Суза в последния си поход, античният завоевател на Азия заповядал на македонските си офицери да си вземат персийски съпруги. Бракосъчетанията предизвикали дълбоко неодобрение. За Александър Македонски династичните бракове били способ за затвърждаване на новата власт в огромната и иначе разнородна нова империя, наследила тази на Ахеменидите. Самият Александър Велики, освен че положил началото на контраразузнаването, дал личен пример на офицерите си вземайки за жени три съпруги-наложнички от покорените страни.
Александър Велики инициира упадъка на Сушъна, като благоприятства Вавилон и малко след това, след избухнал бунт, градът е изгорен до основи. Впоследствие бива възстановен от Сапар II (309-379 г.), и той е преименуван на Ираншар Шапур и по-късно е помогнал в съпротивата срещу арабското нахлуване на 645. Планират се археологическите разкопки и проучването на град Сушан да продължат и в бедещето .
