Кости, бижута и оръжия намерени в египетската пустиня, може би са останките от армията на Камбиз, изчезнала преди 2500 години

Споделете страницата!

 bratqta_286x230_5f8602241337668f23f880840d77f865.jpg

Вероятно са открити  останките от силна персийска армия за която се казва, че е удавена в западната пустиня на Египет преди 2500 години. По този начин се решава една от най-големите нерешени загадки, според италиански учени.

Бронзови оръжия, сребърна гривна, обици и стотици човешки кости намерени в обширната пустош на пустинята Сахара, повдигат надежди за откриването на загубената армия на персийския цар Камбиз II. За педесетте хиляди бойци е казано, че са погребани от извънредно силна пясъчна буря през 525 г. пр. Хр.

„Ние открихме първите археологически доказателства за историята съобщена от гръцкия историк Херодот“-Дайро Дел Буфало, член на експедицията организирана от университета Лесе, съобщи новината.

Според Херодот (484-425г. пр. Хр.), Камбиз, син на Кир Велики, изпратил педесетхилядна армия от Тива за да разруши оазиса в Сива и унищожи оракула в храма на Амун, след като  свещенниците там отказват да легитимират неговите претенции към Египет.

След седем дневен преход в пустинята, армията стига до „оазис“, за който историците вярват, че е бил ел-Харга. След, като напуснали, тези войници никога повече не били видени.

„Надигна се вятър от Юг, силен и смъртоносен, повличайки със себе си огромни вихрушки от пясък, който изцяло покрил войниците и причини тяхното пълно изчезване“, пише Херодот.

Век, след като Херодот пише своите трудове, Александър Велики прави преклонение пред оракула на Амун и през 332г. пр. Хр. спечелва потвърждение от оракула, че е божествен син на Зевс, гръцки бог отъждествяван с Амун.

Историята за загубената армия на Камбиз, избледняла с времето. Тъй като, никаква следа от бойците със нещастна съба не е била открита, учени започнаха да отхвърлят непитвърдената история, като фантастична приказка.

Сега двама италиански археолози заявяват, че са открили убедителни доказателства, че персийската армия в действителност е била погълната от пясъчна буря. Братята близнаци Анджело и Алфредо Кастигилиони са известни и със откритието си, от преди двадесет години на египетския „град от злато“ Береник Панчрисос.

Представено скоро на археологическия филмов фестивал  Роверето, откритието е резултат от тринадесет години изследвания и пет експедиции до пустинята.

„Всично започна през 1996 , по време на експедиция целяща изследване на наличие от железни метоирити близо до Бахрин, малък оазис недалч от Сива“ – Алфредо Кастигилиони, директор на  Eastern Desert Research Center (CeRDO) във Варес.

Докато работили в района изследователите забелязали наполовина погребан съд и няколко човешки останки. Тогава братята намерили нещо наистина любопитно – което би могло да бъде естествен подслон.

Това е било скала около 35 метра на дължина, 1.8 метра във височина и три метра дълбока. Тези естествени образувания се срещат в пустинята, но тази голяма скала е била единствена в голям район.

„Нейните размери и форма я правят перфектен подслон в пясъчна буря“ споменават Кастигилиони.
Точно там, металодетектора на египетския геолог Али Баракат от университета в Кайро, намери реликви от древно оръжие: бронзова кама и няколко върхове на стрели.

„Говорим за малки неща, но от изкючителна важност, тъй като тези са първите персииски обекти, който могат да бъдат отнесени към времената на Камбис и произхождат от пустинните пясъци на място съвсем близо то Сива“ -Кастигилиони добавя.

На около четвърт миля от естественото укритие, хората на Кастигилиони откриват сребърна гривна, обица и няколко сфери които вероятно са били част от огърлица.

„Анализ на обицата направен по фотография, посочва , че тя определено датира от Персииския период. Както обицата, така и частите на огърлицата изглежда са направени от сребро. И наистина много подобни обици, датирати на пети век преди Христа, са били намирани на разкопки в Турция“ Андреа Кгнетии, водещ експерт по древни бижута.

През следващите години, Кастигилиони изучили древни карти. Което ги навело на предположението, че армията на Камбиз не е поела, както се е вярвало по търговския път през оазисите Дахла и Фарафра.
„От 19-ти век, много археолози и изследователи търсили изгубената армия по този път. Но не са открили нищо. Ние предпожихме различен маршрут, идващ от Юг. И найстина намерихме такъв път съществуващ още от 18-та династия.“ – казват Кастигилиони.

Според Кастигилиони, от Ел-Каргха, армията е поела по западния път, към Глиф Ел-Кабир, преминали Уади Абед ел-Мелик, след което се насочили северно към Сива.

„Този път има предимството, към врагът да бъде подходено в гръб. Освен това, армията вероятно в могла да пътува необезпокоявана. При поход по другия път, след като оазисите са били контролирани от египтяните, армията би трябвало да се бие за всеки оазис,“  – твърдят Кастигилиони.

За да тестват своята хипотеза, братята Кастигилиони направили геологически проучвания по алтернативния път. Те открили пресушени водоизточници и изкуствени кладенци направени от стотици съдове за вода погребани в пясъка. Такива водоизточници биха могли да направят похода Изображение на Персиец възможен.
„Термолуминисцентно датиране отнася керамиката от кладенците във времената от преди 2500 години, което е включва и управлението на Камбиз“ – вметват Кастигилиони.

В тяхната последна експедиция през 2002г., братята Кастигилиони се завърнали при мястото на тяхното първоначално откритие. Точно там, на около 100 км. от Сива, древните карти са отбелязали погрешно храма на Амун.

Войниците вярвали, че са достигнали мястото за което пътуват, но вместо това те открили Хасмсин – горещия, силен, непредсказуем, югоизточен вятър, който духа от сахарската пустиня над Египет.

„Някои войници намерили убежище под този естествен подслон, други се разпокъсали в различни посоки. Някои може би достигнали езерото Ситра, като по-този начин оцелели.“ смятат  Кастигилиони.

В края на своята експедиция, екипът решил да разследва бедуинските истории, за хиляди бели кости показали се преди няколко деситилетия по време на специални вятърни условия в близкия район.

В действителност, те открили масов гроб със стотици избелени кости и черепи.

„Ние научихме, че останките са били изложени на грабежи и, че красив меч намерен сред костите е бил продаден на американски туристи.“ -коментират Кастигилиони.

Сред костите, са открити няколко персийски върхове на стрели и малка част от конска збруя идентична със тези показани в изображения на древни египетски коне.

„В голата пустиня ние намерихме най-точното място, където е настъпила трагедията.“ – казва Дел Буфало.

Екипът събщи своето откритие на  Geological Survey of Egypt и предаде откритие артефакти на египетските власти.

„Ние все още не сме потърсени от тях. Сигурен съм, че изгубената армия е погребана някъде близо до района, който проучихме, може би на дъллбочина по-голяма от пет метра под пясъците.“

Пиеро Прунети, редактор на Archeologia Viva, Италианско списание за археология, е впечатлен от работата на екипа.

Пиеро Прунети:

-Съдейки по тяхната документация, хипотезата за алтернативен път е много вероятна. Найстина, екпедициите на братя Кастигилиони са съпроводени с внимателно проучване на терена(landscape)… Определено е нужно задълбочено проучване на района!“

http://xn--80ak3bk.net

Вашият коментар