По книгите на Божидар Динков „Етруската загадка“, изд. на БАН, С.1984, 126 с. и Асен Чилингиров „Готи и Гети“, изд. „Зиези екс куо Вулгарес“, С.2005, 232 с.
Древността е пълна със загадки, забулени в митични тайни и легенди, замъглени с различни религии и вярвания. Но ИСТОРИЯТА не може без тях и постоянно дълбае и капка по капка търси истината.
„Етруските са били онзи древен загадъчен народ, който е населявал част от Централна и Северна Италия още през края на II хил. пр.Хр. и е играл първостепенна роля не само в Италийския полуостров, но и в басейна на цялото Средиземно море. Те са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от тях по език, религия, изкуство и начин на живот. Етруската култура оказва изключително влияние върху формирането на римската култура, която е една от основните съставки на европейската култура.“ (Следват цитати по Динков).
Етруските са заемали основно областта Етрурия (днешна Тоскана) между реките Тибър на юг и Арно на север, Тиренско море на запад и Умбрия на изток „Етруските градове през VII-VI в. пр.Хр. израстват като мощни средища на материална и духовна култура… водели са оживена търговия със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии,.. и с Картаген.“ … „Повечето римски държавноправни и частноправни институции, … длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход…“
„Непосредственото влияние на етруската култура върху Рим трае доста време. Според преданията и римските историци от 590 до 490 г. пр.Хр. в Рим управляват етруски царе…, когато се създава Римската империя, оказваща силно влияние върху целия тогавашен свят, много културни ценности, наследени от етруските, преминават у другите европейски народи. В това се състои и историческата заслуга на етруските и приносът им в създаването на европейската култура. През III-I в. пр.н.е. Етрурия попада постепенно под владичеството на Рим. Етруските се сливат с римляните. Векове наред ще се говори само за Рим, за римска култура и латински език и едва в ХVII в., к гато започват археологическите разкопки откриват съществуването на тоя народ.
В края на II хил. пр.Хр. (малко преди етруските) в Италия пристига „нова“ група пришълци и поставят началото на желязната епоха, получила названието Виланова (по името на селището). Те обаче са били на много по-ниска степен на развитие в сравнение с културите на Изтока – Египет, Месопотамия, империята на хетите и траките на Балканския полуостров. В края на II и началото на I хил. пр.Хр. се открива (с разкопките) високата култура на етруските – градове, писменост, изкуство. Дълго време те доминират над Тиренско, Адриатическо и Средиземно морета. Те владеят и Рим от основаването му (754-753 г. пр.Хр.) до 509 г. пр.Хр., когато латините, подстрекавани от гърците, постигат независимост. Привлечени от богатствата на Етрурия от север нахлуват галите, Рим от юг, гърците (сиракузките-384 г. пр.Хр.) завладяват основните пристанища и островите Елба и Корсика, и към 350 г. пр.Хр. ЕТРУРИЯ вече не съществува. Скоро след това Рим ще завладее всичко – Елада, Зап. Европа, Тракия, Мала Азия и др.
Откриването на над 5250 етруски гробници само от Леричи за 10 години говори за мащабите на етруската култура.
Съществуват няколко хипотези от къде идват в Италия етруските и какви са те, включително, че са оцелели жители на Атлантида (заедно с баските). Това говори за големият им престиж и високата оценка на културата им.
Херодот писал, че етруските имат лидийски произход. Източният им произход подкрепят още Страбон, Плиний Стари и др. В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за „пеласгите-тирсени – предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците.“ Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия. Тукидид нарича пеласгите тиренци, други „Тирсени“.
„Етруските се различавали по език от всички други народи в Италия. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обосновава троянския произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за Еней се крие действително историческо събитие.“ Етруски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Лидийският е родствен с хетския. Хетите са създали третата могъща държава в Древния Изток наред с Египет и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. асирийският цар Саргон I покорява отслабената (от ударите на „морските народи“) хетска империя.
„Преди да се появят гърците и римляните на историческата сцена (много преди Омировата епоха), в Мала Азия, на Балканския полуостров и в Егейския свят са живели народи с висока култура, като хети, траки, фригийци, троянци, лидийци, карийци, говорещи на езици от индоевропейски произход“. И Пеласги, като по-късно се установява, че те са първите известни обитатели на Балканите, дори преди тракийците. „Етруската архитектура се основава на същите онези твърде високи астрономически, геометрически и религиозни познания, които са твърде характерни за хетите и за народите на Месопотамия“…“… цялата космогонична и астрологична система на етруските се отличава значително от гръцката и римската… тя разкрива общи черти само с хетската и халдейската“.
ПЕЛАСГИТЕ са още един древен и загадъчен народ. Някои древни автори считат, че тирените (етруските) са били пеласги. „Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски“. Това съобщават и др. гръцки автори – Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се преселили в Италия (около 1750 г. пр.н.е.). „Херодот обаче никъде не споменава за пеласги в Италия“…“Със сигурност… те не са били гърци, защото, както съобщава Омир в „Илиада“, на страната на троянците като техни съюзници и против гърците са воювали пеласгите: …“ Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи – пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския.“ Трябва да се отбележи нещо много любопитно: Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина, както и Стара планина се е наричала Кавказки планини (по Владимир Цонев). При това никак не е изключено пеласги от Лемнос заедно с родствени на тях народи, като лидийци, троянци, дарданци и др., да са създали началото на етруската култура… Традицията свързва дарданите като троянски народ, който се преселва в Етрурия. Вожд на дарданците е цар Еней, син на Анхиз и богинята Афродита“.
„Хеланик… вижда Лациум и Рим като издънка на Троя. Тимей от Тавраменион (352-246) дава на легендата по-завършен вид, като съобщава, че Еней след преселването си в Лациум съградил най-напред гр. Лавиний, а после Рим“…“…най-старата версия на преданието за Еней е била етруска. Еней и троянците дошли първоначално като приятели и съюзници на етруските, като техни далечни роднини. Това проличава от поемата на Вергилий“, работил 10 години по нея. Родният град на Вергилий Мантуа е от етруски произход. По-късно етруското предание за Еней се присвоява от римляните. „Юлий Цезар, Меценат и император Октавиан Август, които са били римляни от етруски произход, са извеждали своето родословие от троянците и се смятали за потомци на Еней“. …“От „Илиадата“ и „Енеиадата“ е известно, че Еней е бил цар на дарданците“, тракийско племе дало името на пролива „Дарданелите“ около който живеели.
Акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки. „За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите… За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийският учен Александър Ранда в книгата си „Балканите – ключово пространство към световната история“. (Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949) „Тази етническа близост между етруски и траки се очертава в резултат на присъствието на тракийски и особено на фригийски племена в Северна Мала Азия“.
Според Херодот „…(траките) носят много имена – всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща…“ (Следват цитати по А. Чилингиров.) „За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е „варварският“, а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици“. Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52): „Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Дечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която между „тракийския“ и „славянския“ етноси връзка няма и не може да има“. Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: „…наличието на често употребявани „славянски“ думи и лични имена в „тракийския“ език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените „славяни“ и „траки“ са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език“ (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.
Славянските нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но „…изследванията на „славянските“ топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано – т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за „славянски“. Най-куриозното в случая е, че тези „славянски“ топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на „славяните“, а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с „племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав турко-татарско племе“ – т.е. българите. Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото „славянско“ население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско. Но и много от „славянските“ топоними в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други „славяни“ – примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в югозападната час на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани, …, А също тъй необяснимо е, че голям брой такива топоними се срещаха – преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина – също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от „емигранти-славяни“, познаБългарите ти като ловци и рибари. При това преди преименуването на „славянските“ топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание.“
Не е ли това странно? Кой народ ги е оставил? – Отговорът идва логически от писаното по-горе в това кратко есе. Само траките са живели тук хилядолетия пр.н.е. и дори преди потопа около Черно Море, а преди тях са били пеласгите.
Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките – преди всичко Балканите (с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др.
„… траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизация, която по-късно чрез Рим ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизация. Въз основа на най-новите научни открития етруските или тирсените, троянците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и преданията, за да заемат своето място в страниците на историята“ (Динков).
Бинони
bulgari.info