В тази статия ще опишем  едно не по-малко блестящо откритие, направено от сър Ленърд Уули преди около 80 години. Той попада на следата на наглед обикновен гроб, но с разкопките постепенно от сухата земя започват да излизат интересни предмети – първо върхът на едно копие, със златна дръжка… по-надолу обичайните съдове, придружаващи мъртвеца в отвъдното… и накрая простичкият дървен ковчег, където обаче съкровищата са струпани едно по едно…

…сребърен колан около кръста на погребания, кинжали, златен пръстен с лапиз лазули, редица украшения и накрая един от шедьоврите на древното изкуство – златен боен шлем, изработен така ювелирно, че по него се виждат изобразени кичурите коса на знатния воин.

Постепенно науката изяснява самоличността на погребания вожд – един от легендарните царе на Ур, чието име липсва в хрониките, запазени от това време, но споменато на други места, както изписано и на шлема. Мескаламдуг – според различни преводи „младият, който прави страната нова“ или „героят от добрата земя“ – оживява за историята, въпреки че тленното му тяло напълно е изчезнало за тези 4400 години…

Аз вярвам, че  в нашата археология ще се появи един нов и млад герой, който ще извади от пропитата ни с история земя още доказателства за величавото минало на това място, което от 1300 години наричаме България. Славата е преходна и дори приказният Мескаламдуг е потънал отдавна в забвение! Нека се поучим и се постараем да живеем и творим с достойнство, така че нашето си тук местенце никога не бъде забравено, въпреки безмилостното време…