Златото-металът на миналото?

Споделете страницата!

640_3aeff8e9223880ddf1c84c09fad8d3b1

Няма крепост,която едно магаре,натоварено със злато,да не може да превземе-Филип II Македонски

Златото не познава своя откривател.Съвместното му съществуване с хората, се губи след рожденните дати на онази събития,за които Книгата на историята ни предлага само бели страници.

Всред останалите химични елементи на Периодичната система златото се чувствува като същинска превилигирована особа-то не върши никъква работа,но от него зависи оценката на всички останали елементи.Стойността на желязото например не се определя от желязото а от златото:същото е и с оловото, и с калая ,и дори с блестащия диамант.На този свят нещата са така устроени,че и за какво да помисли човек,някъде в началото,средата или края на своята мисъл той непременно се збълсква със жълтия метал.
От най-обща гледна точка при така създалите се условия двукракият наследник на маймуната можеше да се снабди със злато по два начина-като открие някое ново златно находище или като открадне от златото на ближния си.Единият начин за добиване на злато започна да се нарича ,,първия“,а когато се прибятваше до другия,казваха ,,добиване на злато по втория начин“.
Намериха се хора, които заявиха:
–Златото ще бъде ,като всяка мода.Ще мине и ще замине.Ще си отиде,както си отидоха каменните брадви,наколните жилища и дрехите от нещавена кожа.

Но златото не си отиде,Колкото повече човек напредваше из лабиринтите на прогреса,толкова повече растеше жаждата му за злато.А оптимизмът, че златната треска ще се изживее,ставаше все по наивен.
И най–детинската дрънкалка,направена от злато,се превръщаше в ,,Произведение само за възрастни“.След като от него бяха направени съответния брой най–различни играчки за възрастни,то се свърши.Тогава почнаха да разравят земята като къртици,за да търсят жълт метал под повърхността й.Търсенето стана голямо,а предлагането малко.Само това вече беше достатъчно всред златните явления да се появи една от най–старите дейности в съзнателното развитие на човечеството–фалшификацията.
Как обаче да се подправя златото?Ако се отнасяше за вино,щеше да му се прибави вода,но златото не се смесва с водата.Все пак намериха се хитреци:стопилката от злато и сребро или от злато и мед би могла да мине за чисто злато,макар че не е.Открита беше и още една възможност–позлатяването на неблагородни метални изделия и подмушването им като златни.
Преди много векове в Сиракуза живееше един владетел,който притежаваше забележителни качества.Най същественото обаче от тях беше,че не обичаше да го лъжат.Веднъж му донесоха нова корона,която беше приготвил по мярка един златар.
Външно тя беше чудесно изработена,но каква беше ,,отвътре“?Чисто ли беше златото на короната?–От най– чистонубийско злато,господарю-кълнеше се майсторът.

–Лъжеш мизернико!Ще накарам да срежат короната и ще докажа,че лъжеш.
–Не ще направите така,господарю.Цели шест месеца аз и моите помощници сме се трудили.–Майсторът приведе още по ниско гръб.–Ние желаем да украсим с нея царствената ви глава,а не да ви гневим.
Владетелят се замисли.Задачата не беше лесна.Какво трябваше да направи!
Също както в приказките,разгласено беше,че бъде дадена голяма награда на оногова,който без да поврежда короната,установи че е направена от чисто злато или не.Не беше съобщено ,че главата на майстора ще бъде отсечена ако лъже.То се разбираше от само себе си.С работата се заловил великият мъдрец Архимед.
–Аз мога да установя дали короната е изработена от чисто злато9казал Архимед.–Няма да направя нито една дръскотина върху лъскавата и повръхност.Само ще дрябва да ми дадете за проба толкова златни кюлчета колкото тежи самата корона.
Чудно се видяло на господаря искането на мъдреца ,но той се съглъсил.Старецът нямаше къде да избяга.Проверката щяла да стане пред очите на всички присъсващи в залата.
Архимед потопил короната в препълнен със вода съд и после събрал и премерил прелятата вода.След това поставил в пълния съд толкова златни кюлчета колкотобило теглото на самата корона.Количството на прелятата вода и в двата случая се оказало еднакво.Това спасило майстора от подозрението ,че не е вложил чисто злато в произведението си.

Златото е 19 пъти по–тежко от водата и в това отношение отстъпва само на платинита и някой други редки метали,но последните бяха открити много по късно от златото.
Медта и среброто, с които обикновенно то се смесва,за да служи за целите на фалшификацията и да става ,,по–много“,имат значително по ниско относително тегло.Ето защо проверката на Архимед се превърна в много чуствителен метод за установяване на надежността на златните изделия.Незначителния примес от мед например моментално намалява относителното тегло на златната сплав и подправката веднага се открива.
Завоеванията на ядрената физика неочаквано разшириха трудовия репертоар на златото.Един от неговите радиоактивни изотопи излъчва гама лъчи и се инжектира под формата колоиден разтвор при лечението на някой форми на рак.Фино,раздробено злато,според химиците,представлява интерес и за някой технологични процеси,защото е добър катализатор,но тук славата му се засенчва от ,,царете“ на катализата–паладия и платината.
И тъй,без да се отличава с нищо друго,освен блясъка си и присвоените си господарски права над другите метали,златото,този материал с доказана заменяемост във всички практически дейности,все още продължава да се ползва с привилегии,които не заслужава.До кога? Отговорът е: Не знаем.

002

14716050_10207041062096494_1499708281460788363_n

 

Вашият коментар