Много злато в реките на Източните Родопи

Споделете страницата!

 

В Източните Родопи всяко поточе или рекичка и най-голямата – Арда, са златоносни. Това твърдят хора, които от години практикуват заниманието да добиват благородния метал и да припечелват по нещо напълно законно.Те наричат себе си шлихари – идва от немски език и означава руден концентрат, смляна и промита руда.
След повече от година кандърми те се съгласяват да разкрият тайните на необичайното си хоби.

„Няма да публикувате нито имена, нито наши снимки. А и мястото, където отиваме, е тайна“, настояват те. Имената на двамата съдружници – Златан и Златин, не са истинските им. На снимките са заличени и лицата им с фотошоп. По тяхна молба няма да има и общи планове на местността.
„Вие влизате в нещо като масонска ложа. Разликата е, че достъпът до общността на зидарите е по-лесен. Нека да не става така, че да предизвикаме златна треска и всичко живо да се юрне по нашите места“, призовава Златан, преди да тръгнем на югоизток от Хасково.

Скромният принос на „24 часа“ в начинанието са карти на планинския дял с едромащабните 1:100 000. За топографските помагала с надпис „Генеральный щаб“ не е уместно да се споменава как са придобити.
Притесненията на Златан и Златин или може би чувство на ревност са напълно оправдани: най-малко утре някой може да им обсеби вече доказаното находище.
„А ако ме намерят мутри, как ще ме защитите“, пита Златин.
След като оставяме автомобила, се придвижваме към 2 км срещу течението на малка бара, която през лятото пресъхва. Сега обаче след голямото снеготопене и многото порои рекичката тече нормално, а това е добре за работата.

Проблемът е, че заради дълбоките вирове по пътя към билото трябва да лазим по почти отвесни на места гъсто обрасли с остри драки скатове.
По пътя едва намираме оставените от предния път инструменти – кирка, лопата и ламаринен улей, дълъг към метър.
Носим и 2 легена с различна големина. Демонстрацията трябва да покаже най-примитивния способ за добива на култовия от най-дълбока древност химичен елемент с №79 в Менделеевата таблица.
„Мнозина аматьори се лъжат, че в пясъка може да има злато. Това, което при бистра вода се вижда да проблясва на дъното, всъщност е котешко злато – обикновена слюда“, обяснява шефът на групата.

„Това, което търсим, се намира под големите камъни и под донесените от реката наноси. Понякога е необходимо да се копае на половин метър дълбоко, за да се стигне до годен за промиване слой. Най-добре е основата да е твърда, а скалата да бъде с напуквания напречно на течението. Пукнатините стават като капан за златото. Причината е, че то е много тежко – в пъти над заобикалящите го други минерали“, уточнява той.
Пълним малкия леген със смес от кал и камънак. От големия леген в малкия пресипваме вода, която евентуално да отмие на дъното полепналите по камъни и коренища на дървета прашинки.

След това по-едрото съдържание се отстранява ръчно. Специалистът върти съда за вода по няколко различни начина: първо рязко го потапя до над ръба, след което го изсипва. Целта е обаче сместа да стои неподвижна в съда.

Второто движение също с пълен съд е въртеливо, след което пак следва изсипване. На 20-ото повторение на упражнението, което отнема към 10-15 минути, на дъното остават ситни зрънца и лъжичка вода. При разместване най-тежката фракция, в която се съдържа самородният метал, вече остава на място. Именно заради обстоятелството, че е по-тежък от всичко друго.
Движенията на майстора са абсолютно отмерени, рутината и професионализмът личат.
„Аз не мога така, зрънцата могат лесно да бъдат изпуснати при по-рязко отмиване“, казва Златин.
Репортерът на „24 часа“ също се пробва, но явно това е нещо като замятането с въдица мухарка – искат сериозни тренировки и опит.

Още в първата взета проба остават няколко златни люспи. Втората е още по-богата, но относително – и при двете промивания не става дума за повече от микрограмове.
Изследваме барата и по-нагоре, където потокът се разклонява. Там си оставаме с тежката хамалогия – пробите са отрицателни.
„При целодневна работа на най-малко двама души по този способ могат да се добият между половин и 2,5 г злато“, обобщава Златан.
Значение обаче има и мястото, и конкретната технология.

С металния улей ефективността и коефициентът на полезно действие е много по-голям.
Преди да се започне, в падащата под ъгъл около 13% долна част на приспособлението се слага оребрена стелка от автомобил, а каналите на гумата трябва да са перпендикулярно на посоката на отмиване на водата.
Така златните зрънца остават именно в тези каналчета.
Друга разновидност на технологията включвала използването на кошница на фритьоза, в която да останат по-едрите парчета преди същинското отмиване.

Слагаме намереното в буркан и след 4 часа тръгваме обратно. Краят на процеса обаче още е далече: златото в смеската е объркано с черна шлака, съдържаща други тежки минерали, а миниатюрните златинки не могат да се отделят механично. Необходимо е всичко да изсъхне, за да може по-лесно да се опощи ценното от ненужното.Има и друг начин: сместа се прави на флюс със силна горелка, а при достигането на 1064 градуса започва да се топи. Необходимо обаче е влагането на определени металургични компоненти – най-често калциев карбонат (сода бикарбонат – б.а.) или калциев нитрат, които се свързват и извличат вредните съставки.
Тогава обаче малко пада и пробата: от абсолютните 24 карата и чистота като на банково злато тя става около 23,5 карата.

„Този тип добив с прости и първобитни инструменти винаги е бил разрешен от държавата. По време на социализма обаче изкупуването на готовото злато ставаше от БНБ чрез държавната фирма „Минералсувенир“. Сега е много по-либерално. Всеки бижутер може да ви изкупи събраното.
В обществото ни обаче винаги е съществувала предубеденост към това занимание, наричано и маламарство. Основната причина е чисто човешка завист, непознаване на материята и разпространяващи се легенди, които нямат нищо общо с действителността. Затова и не бием тъпана, когато тръгваме на експедиция“, казва Златан.
„Колко може да се спечели?“ Отговорът на този въпрос не е еднозначен.
Първо, не всеки сезон е подходящ за бродене из реките. При късмет обаче една „златна“ ваканция може да осигури почти една заплата. Лошото е, че физическото натоварване е твърде голямо. „В практиката на колеги е имало случаи, в които е ваден къс от 2,5 г самородно злато.

Има данни и за по-големи и масивни парчета, но по принцип намирането им е свързано с космическа случайност“, уточнява Златан.
Собствениците на ювелирни магазини и ателиета в момента изкупуват грама от 42 до 55 лв. Те обаче свалят служебно пробата на метала и го приравняват към 22 карата, въпреки че чистотата реално е по-висока.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1424502

4 thoughts on “Много злато в реките на Източните Родопи”

  1. Кирчо ,есента ще ти дойда на гости с новата ми инсталация за промиване на злато.Искам да те помоля да се отнесеш с разбиране към желанието ми да поработя малко в Източните Родопи.Особено в района на Странджево и Крумовица преди вливането и в Арда.Хубави са Родопите,направо ти завиждам.Поздрави!

  2. Кире,сърдит ли си,та не ми отговаряш на питането.Или те е страх от конкуренция.Не се притеснявай,преди 16 години обикалях с австралийци района на Източните Родопи и съм напълно в час.Просто исках да се запознаем.Бъди жив и здрав и успех през това хубаво лято!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.