Златар прави реплики на пръстена на цар Калоян

Споделете страницата!

 download.jpg

Константин Костов измайсторил уникат, който сънувал. Учил се на занаята от майстор арменец, но го надминал.

Златар от Павликени прави реплики на пръстени на български и световни царе, императори, военачалници. По време на националното честване на цар Калоян преди дни младият бижутер Константин Костов привлече вниманието на хората с уникалния златен пръстен на цар Калоян върху ръката си. „Я, вижте, пръстенът на Калоян върви заедно с шествието. Не трябваше ли да е в музея“, обърна се учуден един от участниците в шествието към приятелите си.

Младият павликенски златар споделя, че не е изненадан от вниманието на хората към пръстена на ръката му. Веднага обаче бърза да предотврати все още незададения въпрос. „Това, което аз нося на ръката си, не е копие, а реплика на Калояновия пръстен. Копие на подобни известни пръстени или други бижута

никой не може да прави

защото е незаконно и подсъдно. При изработката на репликата аз умишлено съм допуснал някои неточности и различия. Така това хем е пръстенът печат на цар Калоян, хем се отличава от него по съвсем малки детайли. Да правиш реплики на известни неща не е нито престъпно, нито противозаконно“, обяснява Константин.

Той разказва, че направил първата реплика на най-известния български царски пръстен още през 2005 г. без въобще да е виждал или пипал някога оригинала. Действал само по снимка , която открил в една стара книга. Освен това докато оригиналният царски пръстен печат тежи 63 грама и е от 24-каратово злато, то изработената от Константин реплика тежи около 40 грама и е от 14-каратово злато. За изработването на една реплика на царския пръстен на майстора са му необходими от десет дни до две седмици.  Цената за изработката пък е между 500 и 1200 лв. с материал на клиента.

Освен пръстена на цар Калоян младият златар от Павликени е правил реплики и на други пръстени на известни личности. Един от тях е т. нар. Георгиевски пръстен на руската императрица Екатерина. Върху него от двете страни има изображение на св. Георги, а в средата сини скъпоценни камъни. Самият Константин пък носи на ръката си два също доста интересни пръстена. Единият от тях е реплика на стар тамплиерски пръстен. Върху него има изобразени

символите на рицарите тамплиери

– кон, два конника и 7 кръста. Пръстена той направил също без да вижда оригинала, само по една монета, върху която имало изобразени тези тамплиерски знаци и символи. Вторият пръстен, с който Константин никога не се разделя, е т. нар. Окото на дракона. Историята на създаването му е доста любопитна. „Този пръстен една нощ просто го сънувах. На следващата сутрин като се събудих, той още беше в главата ми. Хванах се и го направих по съня си“, усмихва се младият майстор. В средата на Окото на дракона има гранат, а около него малки диамантчета.

Пръстените, които Константин Костов носи на ръцете си, са смес от злато и сребро. На въпроса защо, той обяснява: „Златото и среброто са две противоположности, които взаимно се допълват. Планетата на златото е слънцето. През деня то проявява своите положителни качества, а през нощта отрицателните. Затова е хубаво през нощта

златните бижута да се свалят

При среброто е обратно. Неговата планета е Луната. През деня то проявява отрицателните си качества, а през нощта положителните. Затова моите пръстени са смес от двете”, разказва Константин Костов. Той обяснява също така, че подобно на останалите метали златото също има свойството да попива енергията на притежателя си.

Освен с  бижута павликенският златар се занимава и с изработката на църковна и богослужебна утвар. Правил е позлатен и посребрен обков на икони, ореоли на светци и други елементи на църковните храмове. За разлика от много други майстори на накити, които са усвоили занаята по наследство,  Константин разказва, че в неговия род никога не е имало хора, занимаващи се със златарство. Изкуството на изработката на накити той усвоявал няколко години при известен арменец бижутер от Русе. И както често се случва, ученикът надминал учителя си. Константин Костов не е първият бижутер от търновския регион, правил реплики на пръстена на цар Калоян. Старите търновци още си спомнят за ненадминатия в майсторлъка си местен златар бай Иван, който изработвал по държавна поръчка точни копия на царския пръстен за подаръци за наши и чужди партийни величия и делегации от братските комунистически страни. Говори се, че сред хората, които притежавали копие на царския пръстен, бил и Иван Славков-Батето, както и други известни от онова време хора.

Оригиналът е в НИМ

Самият оригинален Калоянов пръстен е открит през 1972 г от археолога  Вълов при проучване на гроб №39 от некропола на средновековната църква „Св. 40 мъченици“. Гробът е известен с това, че според част от археолозите и историците откритият в него скелет на близо двуметров мъж с рана на главата е на самия цар Калоян. Според историците именно в този гроб е бил положен владетелят след мистериозната смърт или убийството му под стените на Солун през 1207 г. Пръстенът впечатлява със своята големина, още повече като се има предвид, че според останалите до наши дни писмени исторически източници царят го е носил на малкия пръст на ръката си. Пръстенът тежи 63 грама и е изработен от 24-каратово злато. С него царят е подпечатвал кореспонденцията си. Накитът е собственост на Регионалния исторически музей във Велико Търново, но от 1983 г. е част от експозицията на Националния исторически музей в София. Въпреки че е открит в Търново, досега пръстенът не е бил показван в старата столица. Едва преди дни по време на националното поклонение на цар Калоян ценният пръстен беше експониран при изключителни мерки за сигурност в една от залите на търновския музей само за шест часа и предизвика истинско стълпотворение от желаещи да го видят и   снимат.

http://www.monitor.bg/article?id=311202

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *