ПРЕД-РИМСКАТА ИСТОРИЯ
Провинция Дакия е област която се намира в Централна Европа на юг от Карпатите/днешна Румъния/, покриваща голяма част от района на Трансилвания. Нейното име се получава от самите жители, наричани дакийски народ. Те заемат земя от Карпатите на юг до река Дунав. Те са с тракийски произход и са подобни на гетите, толкова много, че историкът Херодот се е позовал на даките като част от племето на Гетите.
Даките използвали тракийски диалект, но културно са били най-силно повлияни от скитите и келтските нашественици. Понякога използваните гръцки монети и около 4 в. Пр.н.е., на атинския робски пазар се появяват няколко даки, които доказват, че даките са имали активна търговия с гърците. Първите монети, произведени от даките, са имитации на сребърни монети на македонския цар Филип II и Александър Велики, но през първия век пр.н.е. те заменят тези монети със сребърните денари на Римската република.
Към края на II век пр.н.е. дакийското общество се е разделило на две основни класове: аристокрацията (или таргостите), състояща се от благородството и жреците, а пролетариата – земеделски селяни и животновъди. Те също така разработват и добиват богати мини на сребро, желязо и злато. По отношение на религията Херодот отбелязва, че даките (същите като повечето траки) вярват в безсмъртието и смятат смъртта за промяна на страната. Жреците заемат видно място в обществото като представител на върховното божество, а също и като личен съветник на царя.
ВОЙНИ С РИМ
Даките са били част от съюз, който нападал римски войски през 112, 109 и 75 г. пр. Хр. Около 60-50 г. пр. Хр. Крал Буребиста обединява и разширява царството, което го прави регионална власт. Той дори побеждава гръцките градове на северния бряг на Черно море и разширява своето царство отвъд река Тиса, на север до днешна Словакия и на юг от река Дунав. Възможно е крал Буребиста да е помогнал на Помпей през 49 г. пр. Хр. И през 44 г. пр.н.е. Цезар е планирал експедиция срещу Даковото царство. Въпреки това Цезар бил убит още през същата година и скоро след това Бюребиста бил убит. След смъртта си Дакия се разделя на четири части, но и тогава не спирала да тормози Рим. Те дори започнали нахлуването на територията на Рим през 11 или 10 г. пр. Хр, но генералите на Август успяват да ги отблъснат от левия бряг на река Дунав и напуснаха войските в провинция Мизия. След като легионите, останали в Мизия, са отпътували през 69 г. сл. Хр., Даките са заловили няколко крепости. Въпреки това те бяха победени и отхвърлени от генерала на Веспасиан Гай Луциниус Муцианус.
Даките отново се обединяват под мисията на Децебал и нахлуват в Мизия, където през 85 г. убиват провинциалния управител Опиус Сабин. Императорът Домициан възстановява реда през следващата година и се опитва да нахлуе в Дакия, но нахлуването било катастрофа за римляните. Командирът им Корнилий Фуску бил убит с голяма част от армията му. През 88 г. Рим спечели битка в Tapae близо до прохода на Желязната врата, но на запад избухнаха неприятности с някои племена, така че Домициан призова за мир с даките. През 101 г. пр. Хр. имп.Траян нахлул в Дакия, а през 102 г. е превзета дакийската столица „Сармизетхусхуа“ и там е останал един римски гарнизон. През 105 г. войната се подновява и завършва през 106 г. с падането на Дакия под римско управление. След това ужасно поражение Децевал се самоубива. Траян завладява огромна плячка, а мините са били незабавно експлоатирани. Изградена е римска провинция Дакия Траяна с консулски лейтенант, състоящ се от два легиона. По времето на Адриан провинцията е разделена на Дакия в Трансилвания под преторийски легал (подкрепян от един легион в Апулм) и Дакия във Валах, управляван от прокурист. Територията била разделена отново през 159 г. от Антонин Пий в три провинции: Дакия Поролисансис, Дакия Апунелис и Дакия Малвенси. През 168 г. Марк Аврелий ги групира в една военна област. Германските и келтските кралства, особено готите, направиха бавна прогресия към Дакия и скоро започнаха да извършват нападения над провинцията. Рим предприе тези атаки тежко, а през 271 г. император Аврелиан изостави провинцията. По време на управлението на Диоклециан бяха построени няколко укрепления, за да се защити границата. През 336 г. сл.н.е. Константин Велики отново възстановява провинцията, но след смъртта си Рим отново изоставя Дакия.
