Колко ценни са трите сребърни фигурки, заловени при “Връшка чука”?

Споделете страницата!

 

 Дупчиците са в косата. 

И още един важен детайл: езикът е златенДали наистина струват милион и ще влезе ли някой в затвора заради тях, ще се изясни в съда. Лошото е, че музейната гилдия трудно ще си изчисти репутацията.

Най-интересното съкровище в НИМ още не може да се види зад витрина. Пази се под ключ в една от касите на музея – не само защото опитаха да го изнесат зад граница, а и защото не е доказано дали съдържа ментета. Оценките на специалистите за него варират от 2751 лева до малко над милион.

По-малкото число е от първата експертиза – на директорката на Видинския исторически музей Фионера Филипова и на бившата зам.-шефка на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ) Дочка Аладжова. Окръжна прокуратура – Видин, ги обвини, че са дали невярно заключение като вещи лица по делото срещу двамата трафиканти от село Спанчевци, хванати с 5081 антики и монети през ноември 2006 г. на ГКПП „Връшка чука“. В зависимост от доказателствата и обстоятелствата присъдата може да е 1 до 5 г. затвор или само административни санкции.
Основен прокурорски аргумент в съда ще е втората експертиза, в която са участвали нумизматите от НАИМ Бистра Божкова и Боряна Русева, колегата им от Велико Търново Константин Дочев, главната уредничка на НИМ Елка Пенкова и проф. Веселина Инкова. Според заключението на петимата сред въпросните 5081 предмета няма фалшификати, а общата оценка е 1 144 477 лв.
От нея 123 123 лв. се падат на 4530-те монети, включително златна на император Юлиан II Апостат (4000 лв.). Повечето от останалата сума е разделена между три сребърни фигурки с позлата и дупчици тук-там.
„Това са изключително редки обредни римски солници, а ни ги донесоха в кашонче с надпис „неистински“. Проф. Инкова още на микроскопа видя, че не са фалшиви, после го потвърдиха и лабораторните анализи – обяснява Елка Пенкова. – В Археологическия музей в София има подобна на едната от тях, във формата на мъжка фигурка. Втора от този тип се пази в Бритиш мюзиъм, трета открихме по интернет в американски музей. Но солницата във форма на ваза няма подобие – такива досега бяха намирани само керамични. Интересна е и третата видинска солница – гротескна глава от варварски тип, на която не открихме публикуван аналог. Нея сме оценили най-скъпо, на 350 000 лв., другите две са по 330 000 и 310 000 лв. Това са приблизителни минимални оценки и ние сме го казали в забележка към експертизата. Такива предмети не са се появявали по аукциони и няма как да предположим друго. Но златната солница на Челини от XVI век например, която беше открадната от музея във Флоренция през 2003-а и върната няколко години по-късно, беше оценена на 55 млн. долара.“

В кашончето с надпис „неистински“ втората група експерти получили от прокуратурата и халколитна тесла от камък, брадва от ранножелязната епоха, бронзови апликации за конска амуниция, римски огледала със сребърно покритие. При „истинските“ намерили колективни находки от кухи брадви (късен бронз), които оценили по 700 лв. едната, и сърпове за по 190 лв. всеки. Има и римско кантарче от типа на тези, с които изобразяват Темида – за 6000 лв.
„Кое е фалшиво и кое – не? Твърдя, че голямо количество от предметите, на които ние с Фионера Филипова правихме експертиза, не са истински. И изобщо не смятам за сигурно, че сред тях има солници – коментира Дочка Аладжова. – А и цифрите, които излизат в публичното пространство, не са верни, защото никой не пише за внесеното допълнение към нашата експертиза. Според българското законодателство по принцип не може да се дава пазарна стойност на археологически паметник – нямаме регламентиран пазар за такива ценности. Когато те са подложени на експертиза, тя се прави според тяхното състояние и в зависимост от историческата информация, която носят.“
Фионера Филипова поясни за „ТЕМА“, че в споменатото допълнение към общата им първа експертиза с Дочка Аладжова става въпрос за още около 66 000 лв. Тя също поддържа версията, че сред предметите има фалшификати, че може би солниците са кутийки за лекарства, и добавя, че някои от предметите са я затруднили. Както и цялото бързане около поисканата от дознателя експертиза в срок от 9 до 15 декември 2006-а: „Наша грешка беше, че приехме да свършим работата по над 5000 предмета за толкова кратко време. Работихме под непрекъснатото наблюдение на униформен“.
В столовата за бежанци на „Гранична полиция“, без компютър подръка, само с една лупа и каталог от 1974-а, добавя Дочка Аладжова.

Тя продължава да работи като нумизмат в НАИМ, където директорът Рашо Рашев обещава да назначи анкетна комисия за проверка по случая. Шефката на Видинския музей Филипова е предпочела да си вземе отпуск, докато чака как кметът ще реагира на искането на прокуратурата да бъде отстранена от длъжност. Въздиша: „Толкова сме опетнени, че… Аз 25 години съм била вещо лице, случвало се е колеги след мен да дадат различна оценка, но до такъв скандал не се е стигало“.
„Тежко ми е заради омаскаряването в медиите. 30 години работя на страната на музеите. За мен и ръждясалият гвоздей е паметник, ако е от археологически обект. Сега се опитват да ме включват в схеми с някакви лица, които не познавам, а това създава впечатлението, че ето на – пореден човек от „добрите“ играе на страната на „лошите“. Колкото до колегията, ще кажа само едно – когато мечката играе в двора на съседите, човек не трябва да се радва“, казва Дочка Аладжова.
За радост засега и дума не може да става. В гилдията оклюмали прогнозират, че от скандала ще пострадат репутациите не само на обвинените по случая, а и на музейните специалисти като цяло. Особено на фона на слуховете, че иманярската мафия по принцип отървава хората си от затвор със занижени експертни оценки, получени с помощта на заплахи и/или рушвети.

Дочка Аладжова и Фионера Филипова твърдо отричат да е имало натиск, който да се е отразил на тяхното решение. Нумизматката от НАИМ е получила 3000 лв. за експертизата, а видинската директорка – 1500 лв. Ако някой предполага, че са имали друга мотивация, то трябва да го докаже.

 Една от трите видински солници (вляво) напомня на първата, публикувана у нас от Богдан Филов 

„Но е факт, че двама експерти на отговорни постове са дали експертиза, която, сравнена със следващата, е шокиращо ниска – твърди прокурорът от ВКП Николай Соларов. – Колкото и да е субективна оценката с оглед нумизматиката, очевидно сред предметите има уникати. Наблюдавайки развитието на нещата, мога да кажа, че са укорими и органите на досъдебното производство – делото отиваше към прекратяване и към връщане на предметите на „мулетата“ (трафикантите, бел. ред.). След намесата на Върховна касационна прокуратура нещата се промениха и няма да приключат с повдигането на обвинения срещу експертките. Ще се търси каква е ролята и на дознателя, постановил изпълнението на първата експертиза в няколкодневен период. Това са хиляди предмети, работата понамирисва.“
Дали се сеща за друг случай, в който вещо лице е пострадало заради атакувана оценка? Да, но за пътно-транспортни произшествия, а не в археологията.
Когато става въпрос за „смесване на жанровете“ директорът на НИМ Божидар Димитров също има какво да каже: „Откакто Агенцията за приватизация пусна през 90-те двуседмични курсове за оценители, съм се нагледал на какво ли не. Виждал съм и телевизионен осветител с тапия за експерт по културно-историческите ценности“.

У нас далеч не всичко е наред с нормативната уредба, регламентираща тази дейност, съгласен е и археологът Тодор Чобанов, експерт към Върховна касационна прокуратура. „В списъка с оценители, приложен към Наредба № 1 от 2005 г. за реда за извършване на експертна оценка на движимите паметници на културата, според мен има и съмнителни личности, разследвани за трафик и иманярство. Не казвам имена, защото срещу тях няма категорични доказателства. Въпрос на гъвкавост е да се намери начин да бъдат извадени от списъците. Би трябвало всички оценители, викани за вещни лица, да работят в музейната система – не че е абсолютна гаранция, но все пак така контролът е по-голям и се знае, че ако такъв човек излъже, извършва престъпление по служба“, казва Чобанов. Официално парите за експертна оценка не са много – варират от няколкостотин до няколко хиляди в зависимост от трудоемкост, квалификация и времетраене. Наредба № 1 от май 2004 г. определя за основа 3 лв. на час извън командировъчните.
Неофициално обаче се говори за подкупи и по 20 000 евро. „На мен не са ми предлагали – знаят, че няма да стане. Но пък са ме плашили с бой по телефона, засега без последствия“, смее се Чобанов.

Като вещо лице той вече се е сблъсквал с феномена „занижени оценки“. Знае за оценители, измъкнали трафикант на антични монети по пощата, които сега раздават „експертизи“ за бижутерийни магазини. „Работата е там, че само ако оценката за съда е за над 5000 лв., на случая се гледа като на злоупотреба в особено голям размер и се влиза в затвора. По-важното е не да се накажат с решетки недобросъвестните вещни лица, а да бъдат принудени да кажат кой е поръчителят на занижената експертиза“, сигурен е експертът от ВКП.
„И в наркотрафика, и в археологията най-трудно се стига до човека зад „мулето“.
Но ние няма да се отказваме да удряме по средното ниво – на прекупвачите. Някои от този бранш изкарват по
300 000 – 400 000 евро на търговете в Мюнхен. Законовите архаизми у нас все още позволяват смешни наказания за иманярство и трафик на културни паметници. Но през последните две години прокуратурата показва, че вече няма да гледа на проблема като на нещо незначително. Ще има още скандални случаи“, обещава прокурор Соларов.
По-твърди реакции срещу незаконната търговия с антики отбелязва и директорът на НИМ Божидар Димитров. Мери промяната на око: през първите години на демокрацията заловените антики идвали в музея в торбички, после започнали да ги карат в микробуси, а напоследък – в камиони.

МАЛКИ ПОБЕДИ

Невероятно, но факт – 1266 антични монети и 577 старинни накита, спасени от трафик, може да получат оценка 600 лева. Със случая се сблъскал уредникът от Петричкия музей Сотир Иванов, когато на10 януари 2006 г. следовател Надежда Шутова го помолила да види предметите, за които предишният експерт-оценител се чудел дали изобщо са автентични. Новата експертиза не допуснала, че може да става дума за по-малко от 15 000 лв. Името на човека, направил първата, още се пази в тайна.

Директорът на НИМ Божидар Димитров обаче не спазва условности  по случая с Тодор Иванов: „Този човек живее в Мюнхен. Знае се, че е трафикант, но съдът беше приел, че 53-те златни елинистически монети, с които го бяха заловили, струват 800 лв. Не само го бяха пуснали, ами и адвокатката му започна да ме плаши с глоби по телефона, защото не исках да изпълня съдебното разпореждане и да върна монетите, оставени на съхранение в музея. Обърнах се към главния прокурор Борис Велчев. Оттогава престанаха да ме безпокоят телефонни звънци, а монетите още са в НИМ“.

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=135&aid=3392

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.