Княз Борис I

Споделете страницата!

images.jpgОценявайки личността и историческото дело на хан(княз) Борис-Михаил трябва да се подчертае, че той е един от най-великите владетели на Средновековна България, проявил се като голям държавник, дипломат и далновиден политик.Княз Борис І поема управлението през 852г.на една огромна по територия държава, населена с разнородно по етнически състав население, сред което като маса доминирали славяните, а като фактор в държавно-политическия живот на българите. Продължаващият българо-византийски конфликт е уреден през 856г., когато по силата на сключения договор Византийската империя признава българските завоевания на Балканския полуостров.Сложно е положението по Северозападните граници, където Българското ханство продължава да отстоява своите позиции в Трансилвания, Панония и Средни Дунав в конфликти и сложни политически комбинации с Немското кралство, Великоморавия и други славянски княжества.Борис І управлява до 889г., когато поради тежка болест след 36 годишно управление доброволно се оттегля от престола и се замонашва. Но и в манастира той не престава да се интересува и да проявява активност спрямо управлението на държавата. До смъртта си на два пъти неговите действия се оказват решаващи за определяне на тенденциите и хода на историческото развитие.С какво се характеризира управлението на хан Борис І до 863г.?За няколко години той загубва три войни и нито веднъж не постига победа на бойното поле.След поредната победа на Византия (855-856) под нейна власт преминават черноморските градове на юг от Балкана,областта Загоре и Пловдивската област.Борис проумява, че не трябва да търси краткотрайнаизгода,а да преследва дългосрочни цели и че за реализирането им не трябва да разчита на войната,а на дипломатическа прозорливост.За младия хан не е тайна, че бъдещето на Европа е в посока на християнския универсализъм и, че България може да заеме достойно място в Европа само с помощта на кръста.Това се отнася най-вече до отношението с Византия и Немското кралство, които третират България като ,,варварска” страна.Отношението им към нея се определя от политическата изгода.Те дори нарушават мирните договори. Към средата на ІХ век България е могъща,но й липсва равнопоставеност по отношение на ,,великите”сили,което може да се постигне само с приобщаването към християнската религия.Държавникът Борис І преценява,че чрез християнството България ще заеме достойно място в Европа и няма да бъде настрана от европейската духовна и битова култура, изграждана върху ценностите на християнството. За съдбоносното си решение,хан Борис І има и лична мотивация, защото християнството укрепва идеята за самодържавието и единовластието и ще утвърди собствената му власт. С покръстването той преследва и друга голяма цел.Цял един свят, този на боговете,разделя българите и славяните,тъй като те се кланят на различни божества. Уеднаквяването на религиозните им вярвания ще премахне верските различия и ще ускори процесите,свързани с образуването на българската народност.Към средата на ІХ век са налице всички предпоставки България да бъде приобщена към семейството на християнските държави в Европа. Християнството има стари традиции на Балканите и дори спечелва позиции в ханския двор чрез сестрата на хан Борис,която приема новата религия в Цариград като пленница и след завръщането си оказва влияние върху своя брат.Естествения ход на историческите събития доведе до конкретно решаване на въпроса за налагане на християнството в страната, макар че първоначално българският владетел изявил желание да приеме християнството от Рим.Римският папа приветства начинанието на големия български владетел и благославя съюза между България и Людовик Немски.В западните предели на българската държава германски свещеници започват покръстването на народа.Византия се чувства уезвена, защото освен, че губи възможността да постави България под свое влияние, но и съществува опасност Римската църква да разпростре влиянието си непосредствено до стените на Цариград.За да предотврати това,Византия предприема изпреварващ удар.Избухнала през 863г. война завършва с тежко поражение за българите. Поради природни бедствия: земетръси,голяма суша и нашествие на скакалци,настава голям глад.Сред населението върлуват болести.Между двете воюващи държави е сключен ,,дълбок мир”,с който хан Борис се задължава да приеме
християнството по източен образец от Цариградската патриаршия.В замяна на това Византия проявява неочаквана щедрост и връща на българите областта Загоре.Първи поемат кръщението пратениците,които подписват мирния договор.Заедно с тях в България пристигат византийски духовници,начело с епископ,които покръстват Борис заедно с цялото му семейство в началото на 864г.Фактът,че князът се покръства ,,тайно и в дълбока нощ” подсказва за непопулярността на решението му-най-вече сред онези,които остават предани на старите езически богове.Как постъпва княз Борис І-Михаил с разбунтувалите се 52-ма боляри,водачи на въстаналия народ.Впечатляващ е фактът,че при потушаването на бунта,посичайки всички водачи с целите им семейства,княз Борис действа като утвърден езичник.Оправдана ли е тази жестокост?Разбира се!Княз Борис постъпва като истински голям владетел и държавник.В името на бъдещето на държавата и народа,той постъпва правилно.Пускайки простия народ свободно да се върне по домовете,проявявайки човещина,князът доказва своето човеколюбие.По-късно наказвайки дори собствения си син Владимир-Расате,Борис І доказва,че е готов на всичко в името на България и нейното бъдеще,което потвърждава неговата прозорливост и голям държавнически талант.Така благодарение на този голям наш владетел,християнството възтържествува по българската земя през 865г.,а княз БорисІ става ,,духовен син” на византийския император .За Византия покръстването на българите представлява първата крачка към тяхното покоряване.С право империята счита цялата армия византийски мисионери,която нахлува в България,за да покръства народа,за преден отрядна бъдещата експанзия на север.Мъдрият княз Борис разбира,че от религиозен въпросът се превръща в чисто политически.Имперските амбиции на Византия могат да се пресекат само с помощта на самостоятелна църква.През Средновековието църквата с право е смятана за ,,втори стълб”на държавата и това проличава в борбата на княз Борис да извоюва независимост на българската църква.С умели дипломатически ходове между Рим и Константинопол,българският владетел успява да превърне страната си от обект на съперничество между двете църкви в субект при решаване на църковния въпрос.Дипломатът Борис проправя пътя на една политика,която се следва от средновековната ни дипломация:да се задържа експанзията на Изтока с помощта на Запада.Така през 870г. княз Борис празнува голям дипломатически успех,когато Осмият Вселенски събор провъзгласява Българската самостоятелна църква(архиепископия)под върховната власт на Цариградската патриаршия.С право след смъртта си през 907г. княз Борис І-Михаил е провъзгласен за светец от новоучредената Българска църква.Неговите заслуги са не само към църквата,но и към народа и държавата.България получава международно признание и се приобщава към постиженията на християнската цивилизация.Укрепва позицията на българския княз ,,поставен от бога”Изгражда се нова ценностна система,по-демократична и много по-хуманна християнска правна уредба.Благодарение на далновидния български владетел оцеля и се разви славянската писменос и България се превръща в пръв славянски книжовен център.Цялата българска история носи върху себе си следите от епохалната историческа дейност на княз Борис І-Михаил.С право Петър Мутафчиев е отсъдил:,,Борис е бил, ако не във всяко отношение най-великият,то безспорно най-мъдрият от всички владетели,които българите някога са имали.У никой друг измежду тях съзнанието за дълг и чувство за отговорност пред бъдещето на собствения народ не са били тъй дълбоки,както у него”.http://www.kaminata.net

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.