Тази интересна и увлекателна статия ще внесе яснота относно малкото известни факти за царуването на Юлий Цезар, че даже и след това. Кометата, която се появява след убийството на Юлий Цезар, кара римляните да повярват, че той е божество. Кометите са очарователни феномени, които ни карат да гледаме небето със страхопочитание. Благодарение на постиженията на съвременната наука сега ги виждаме като красиви, но напълно обясними природни явления. Но не е било така в античността.
Тези величествени небесни тела обаче са наблюдавани и записвани от древни времена, а тези звезди често ги смятали за знамения или послания от своите почитани богове. Една конкретна комета, позната днес като Сидус Юлиум или Юлиан Стар, звездата на Цезар, е толкова значима, че е повлияла на хода на историята.
Римският генерал Юлий Цезар се издига на власт, след като заема различни по-малки позиции в правителството. В крайна сметка той придобива несравнима военна сила и установява силно централизирано управление. Народа на Рим го обичал заради прогресивните си социални реформи, но много сенатори и благородници се страхували, че може да се обяви за император и да замени римската република с империя. Параноидните сенатори предприели стъпки, за да предотвратят това, и Цезар бил убит от група конспиратори на 15 март 44 пр.Хр.
Четири месеца след убийството и смъртта на Цезар се организирал грандиозен погребален фестивал на име Луди Виктонес Цезарис. По време на фестивала в небето се появи много ярък обект, който бива видян от народа на Рим. Тъй като Цезар много пъти твърдял, че е потомък на богинята Венера, много римляни стигат до извода, че Цезар е станал божество и че светлият обект всъщност е нова звезда, съдържаща душата на Цезар. Повече от 100 години по-късно известният римски историк Сутониус пише: „Звезда блестеше в продължение на седем последователни дни, като се издигаше около единайсетия час и се смяташе, че е душата на Цезар“.
Яркият обект всъщност е било комета, а съвременните астрономи вярват, че това е може би една от най-ярките комети, наблюдавани някога от хората. През 1997 г. двама изследователи от университета в Илинойс публикуват книгата, озаглавена „Кометата от 44 г. пр.н.е. и Цезаровите погребални игри“, в която сравняват астрономическите и астрологичните записи на Древен Рим с тези в Древен Китай. Те заключиха, че кометата е била видима в целия свят и че тя наистина е невероятно ярка. За съжаление човечеството най-вероятно никога повече няма да види звездата на Цезар отново: скоростта му се увеличава, когато пресича орбитата на Земята и в крайна сметка се изхвърля от нашата слънчева система.
Понятието дух на Цезар в небето удивява римляните и ги убедило, че Цезар се е присъединил към боговете. Това се оказа голямо политическо развитие за наследника на Цезар, неговият осиновител племенник Гай Октавий. Октавиан използва звездата на Цезар като силен символ на пропагандата: построил Храма на Дивизирания Юлий, известен също като Храмът на Кометата Звезда, и инициирал основаването на култ, който се покланял на Цезар като един от боговете. По това време най-обикновените граждани на Рим вярвали, че Цезар наистина ги е гледал заедно с други богове. Те подкрепят обожествяването на Цезар, инициирано от Гайос Октавиан, и постепенно започнали да подкрепят всички негови политически идеи.
Гай Октавий използва стратегически това в своето политическо предимство. Той поставя и изпълнява целите, поставени от Юлий Цезар. Сенаторите и аристократите, които се противопоставили на неговите империалистически тенденции, били значително превъзхождани от поддръжниците му. Той скоро се прекръстил на Август, преследвал всички сенатори, участвали в конспирацията, за да бъде убит Цезар, и бързо поел абсолютна власт. След това основава римското начало и става първият император на Римската империя. По време на размирното господство, което продължава 40 години, той използва кометата върху емблемата си и богинята Венера, за да бъде включена в новите римски монети. Може да се каже, че той е единственият известен император в историята, който буквално получава помощ от небето.
