Корените на елинската култура.

Споделете страницата!

images.jpg

Цял свят се възхищава на културата, създадена от древна Елада, но са малко тези, които знаят че корените на тази култура са в нашата Тракия. Най-древното име от земите на траките, което се е запазило през вековете, а може би и най-великото е на Орфей. Официалната история е приела да счита Орфей за герой от митовете, но античните автори са на друго мнение. Следата, оставена в историята от великия тракиец и неговите последователи е прекалено голяма за измислени личности. На него са посветени много литературни, художествени и музикални творби на най-известни автори: Есхил, Еврипид, Овидий, Вергилий, Шели, Рубенс, Лист, Глюк, Хайдн, Офенбах, Берлиоз и много други.

На читателите обикновено се преразказват митовете от късната античност, в които Орфей е обикновен пастир и певец. По правилата на логиката най-близко до истината следва да си най-ранните легенди и предания. В тях Орфей е ЦАР И ПРОРОК. Син е на тракийския цар Еагър. Обиколил много страни. Плавал с аргонавтите до Колхида. Посетил Египет, където бил посветен в мистериите на Озирис. След като се завърнал в Тракия се оженил за Евридика, но тя скоро починала. Мъката по изгубената любима заема значително място в преданията за Орфей.

Орфей за древните гърци е изобретателят на музиката и стихосложението – първият поет, певец, музикант и композитор. Притежавал е способности да лекува. Според д-р Т.Янчев [25] Орфей е бил екстрасенс. С необикновените си способности той е умеел за „омагьосва“ /да хипнотизира ?/ хора и животни.

Счита се, че Орфей е живял през ХIII век пр.н.е. [25]. В гръцката митология той е участник в похода на Аргонавтите, който е бил „едно поколение преди Троянската война“. Проповядвал е ново религиозно – философско учение, намерило много последователи в древността – наречено по името на автора си „орфизъм“. Макар да не приемат реалността на автора, историците признават съществуването на орфизма и неговото значение за световната култура.

Според орфизма душата на човека продължава да съществува и след смъртта. На представите на гърците за мрачния Аид се противопоставя идеята за блаженство след смъртта. Противно на култа към Дионис и необузданите вакханалии на древните траки Орфей проповядва стремеж към скромен и праведен живот на Земята. Такa тoй се явява предшест-веник на християнството ХIII века преди Христос. Според Аристотел [26] „Орфей над всички проповядваше идеята за братство на човеците“. Орфеевият девиз бил „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда зa всички“ В орфизма важно място заемали мистериите – религиозни ритуали, извършвани от определен кръг „посветени“. За външни лица те били тайна. Според Конон, Орфей властвал над македоните и над одриската земя и проповядвал „в една голяма и добре направена за мистерии постройка“ [27].

Учението на Орфей намерило много последователи.Между тях бил Тамирис /Тамир/, който според Страбон царувал на Атонския полуостров. Фригийският цар Мидас управлявал, „като слушал на планината Пиерия поученията на Орфей“. Други царе – жреци са били Залмоксис – на гетите в Североизточна България, Финей от Салмидесос – управлявал земите около Босфора, Марон – владетел на киконите и известният от Илиадата Резос, възпят и от Еврипид. Според Филострат Резос /Рез/ отблъснал чумата от Родопите. Резос загинал при Троя. Костите му били погребани от атиняните край основаният от тях град Амфиполис на егейския бряг на Тракия. Гробът на легендарния цар се превърнал в светилище.

Преданията са запазили и сведения за въоръжени сблъсквания между после-дователите на Орфей и тези на Дионис [28]. Самият Орфей е бил разкъсан от вакханки. Ликург, управлявал траките при Хелеспонт /Дарданелите/ пратил войниците си да погубят почитателите на Дионис. Подобни събития са отбелязани и на о-в Самотраки, и в Тесалия.

Останал в историята и сина на Орфей – Музей. Платон [29] пише за странстващи гадатели и лечители, които носели със себе си „много книги на Орфей и Музей“. Ал. Фол също споменава за „орфически папируси“[30]. Значи Орфей и последователите му са творили и в писмен вид ? Това не е изключено. Макар че траките от онова време не са имали свoя писменост, Орфей е бил запознат с египетската култура, а и с други народи, имащи писменост. Според някои историци [31] орфическата литература е била създадена в VI век преди н.е. и в първите векове след н.е. Като пръв автор на орфически произведения се сочи Ономакрит, живял през VI в. пр.н.е. в Атина [32]. Но същият този Ономакрит бил изгонен от Атина не за друго, а за фалшифициране на стих от Музей [33] ! А може ли да се фалшифицира нещо, което не съществува? Това показва че произведенията на орфизма са много по-стари и освен това са били познати на атиняните и много ценени от тях, за да се стигне до изгонване от града само заради едно плагиатство. Разбира се, имало е и по-късни автори, които са творили, вдъхновени от идеите на Орфей. Един от тях е Питагор. Той е роден на остров Самос през VI век пр.н.е. Пътувал из Египет, Финикия, Вавилония. Около 531 год. се установил в град Кротон във Велика Гърция /гръцките колонии в Италия/. Там създал знаменитата Питагорейска школа, която се основавала на орфизма и оказвала огромно влияние върху философията през цялата антична епоха.

Синът на Музей – Евмолп става основател на прочутия род на Евмолпидите – тракийски владетели, чиято резиденция е била според Д.Чиликов в северната част на Пловдивското Трихълмие. Самият Пловдив в тези древни времена се е наричал Евмолпия. По-късно Евмолп по някаква причина се преселил на юг. Според легендите той завоювал цяла Атика в битка с владетеля й Ерехтей. След като се заселил там, той основал Елевсинските мистерии [34]. Мистериите били празници в чест на богиня Деметра, които се провеждали в края на септември и началото на октомври /велики мистерии/ и през пролетта /малки мистерии/. Съдържали представления,показващи тъгата на богиня Деметра изгубила дъщеря си Персефона /Кора/, търсенето й в Аид и радостта от намирането на обичаната дъщеря. В мистериите участвали само посветени Кандидатите преминавали през две степени на посвещение – мисти /посветени само в малките мистерии/ и епопти [35]. Мистериите сложили началото на античната трагедия [36]. Исторически факт е, че от най-древни времена мистериите се ръководят от рода на Евмолпидите в град Елевсина. От VI век пр.н.е. Елевсинските мистерии придобили общонационално значение за Гърция. От около 600 г. за тях се грижила Атинската държава.

Тракийски жречески род е имало и в прочутото Делфийско светилище [37]. Това е родът на Тракидите, известен там до 355 г. пр. н. е., когато вождът на фокейците Филомел ги избил и конфискувал имотите им. Това посегателство върху най-авторитетното гръцко светилище довело до „свещена война“ на съюз на гръцките полиси, водени от Тива срещу фокейците. Последните наели със заграбените богатства голяма армия и разбили съюзниците. Това дало повод на македонския цар Филип II да се намеси с армията си в гръцките междуособици и в крайна сметка да обедини гърците под властта си за поход срещу Персия, но това вече е друга история.

Като говорим за приноса на траките в изкуството, може би трябва да споменем че според някои антични гръцки автори едностволата свирка /кавалът/ била изобретена от Севт и Ронак от тракийското племе меди.

Един от големите поети на древността бил Архилох, който живял през VII век пр. н.е. Той бил син на аристократ от Парос, но майка му била робиня от Тракия. Прекарал голяма част от живота си във пароската колония на остров Тасос. Като син на робиня той нямал право на наследство и прекарал живота си в бедност. Архилох преживял бруен живот. Той бил не само поет, но и войн. “В острото копие е моят хляб” – писал той за себе си. Поетът – войн създавал елегии и химни, епиграми и басни. Той е създателят на ямбическата стъпка в поезията. Съчинявал и музика за флейта [38].

Друг известен тракиец бил създателят на баснята – Езоп. Самият жанр бил наричан нерядко „Езопови басни“, като на Езоп се приписват и сюжетите на всички по-късно създадени басни. Езоп е живял през VI век пр.н.е. Спори се дали е бил фригиец или от балканските траки. Херодот съобщава, че Езоп бил роб на Иадмон, мъж от Самос [39]. Бил грозен и гърбав, но това не му пречело да се прочуе с острия си eзик. В крайна сметка успял да получи свобода. Пътувал из Лидия и Месопотамия. Според Аристофан Лидийският цар Крез /562 – 546/ го изпратил с делегация в Делфи. Там влязъл в конфликт с Делфийските жреци, понеже разобличил користолюбието им. Те пък го осъдили по лъжливо обвинение и го хвърлили от една скала.

Като роб на Иадмон Езоп е имал късмета да съзерцава най-красивата жена на древния свят. Това била тракийката Родопис, която попаднала в робство при същия господар. По-късно била откарана в Египет от Ксант – мъж от Самос, който може би я е купил от Иадмон. В Египет Родопис среща Харакс от Митилена – брат на лирическата поетеса Сафо. Какво е имало между тях, Херодот не споменава, но отбелязва, че Харакс платил много пари за да дари свобода на красавицата [39]. После Харакс се върнал в Митилена, а Сафо го упрекнала в една дълга поема. Родопис останала в Египет и спечелила там голямо богатство като хетера. Това било по времето на последния египетски фараон Яхмос II /569 – 525 г.пр.н.е./, известен на гърците под името Амасис. Страбон разказва във своята “География” следното: Една сутрин Родопис отишла да се къпе в Нил. Докато се къпела от небето се спуснал орел, грабнал едната й пантофка и отлетял с нея към столицата Мемфис. Там необикновенната чуждоземна обувка попаднала в ръцете на фараона и той наредил да се издири притежателката й. Служителите му намерили Родопис и я завели при фараона. Тя го омаяла с хубостта си и той се оженил за нея [40]. Тази красива легенда родила приказката за Пепеляшка, която днес слушат децата по целия свят. Родопис желаела да остави спомен за себе си и дарила 1/10 част от богатството си на храма в Делфи. Херодот пише за нея: „била наистина толкова прочута, че всички елини научили името на Родопис. По-късно друга … станала прочута по цяла Елада, но по-малко от Родопис“. Красотата на Родопис е вдъхновила много творци на изкуството от антични времена до днес. Между тях са Хелиодор, Посейдип от Пела, ирландският поет от ХVIII век Томас Мур, съвременният египетски писател Нагиб Макфуз – носител на Нобелова награда.

Тракийска кръв имали и такива известни атиняни, като Темистокъл, Кимон и Тукидид. Известният пълководец и политик Милтиад се оженил за принцеса Хегесипиле – дъщеря на царя на тракийското племе сапеи. Сапеите обитавали Егейска Тракия срещу остров Тасос. Милтиад бил управник на Херсонес Тракийски /Галиполския полуостров/. При нахлуването на персите им оказал съпротива, но силите му били недостатъчни и бил принуден да избяга в Атина. Той бил главнокомандващ на атинската армия в прочутата битка край Маратон през 490 г.пр.н.е., където се решавала съдбата на цяла Гърция. Благодарение на неговата смела атака персите били разбити. На следващата година Милтиад получил тежка рана при обсадата на о-в Парос и починал.

Опасността от персийско нашествие останала. Затова през 484 г.пр. н.е., когато в Атика било открито ново находище на сребро, един атински политик – Темистокъл израсходвал много усилия, за да убеди съгражданите си да използват среброто за построяване на силен военен флот. И наистина през 480 г.пр.н.е. персите нахлули отново. Темистокъл изпратил при персийския цар свой доверен човек, който с обещания за капитулация накарал персите да навлязат с флота си в теснините край о-в Саламин. Там по-многобройния персийски флот бил атакуван и разгромен от гръцките кораби Тази победа осигурила отново свободата не само на Атина, но и на цяла Гърция. Победителят на персите по море – Темистокъл бил наполовина тракиец, тъй като майка му била тракийка [41]. Въпреки несъмнените си заслуги, той не се ползвал с добро име сред атиняните. Ширели се слухове, че Темистокъл използва положението си на командващ флота, за да се обогатява, като събира подкупи от врагове и съюзници. През следващата, 479 г. той не бил преизбран за стратег. Вместо това стратег станал Аристид – неговият главен съперник в борбата за власт над Атина.

Персите нахлули отново и отново били разбити – този път по суша. Сега вече гърците не се задоволили само да спрат противника, а преминали в настъпление. В тези битки се отличил Кимон – синът на пълководеца Милтиад и тракийската принцеса Хегесипиле. През 477 год. пр.н.е. бил сключен Делоският съюз, известен още като I Атински морски съюз. Целта на съюз била да изгони персите от тракийското крайбрежие и от Хелеспонта /Дарданелите/. Армията на съюза повел Кимон и изпълнил посочената задача, като се покрил със слава. Той завладял Черноморските проливи, очистил Егейско море от пирати и завладял базата им на о-в Скирос. В това време Темистокъл се заел да укрепва Атина. Той построил крепостна стена около града и укрепления в Пирея. Според историците опитният политик успял да предвиди предстоящото сблъскване между Атина и Спарта за хегемония над Гърция. Спарта била по-силна по суша и атиняните имали нужда да укрепят града си в случай на война със спартанците. Спарта поискала прекратяване на строителството. Темистокъл излъгал спартанците, че не се строят никакви укрепления. Истината се разбрала, чак когато строежите били завършени. Това изострило отношенията между Атини и Спарта, но сега вече спартанците не посмели да обявят война. Политиката.на Темистокъл помогнала за засилване на Атинската държава, но накарала много атиняни да се съмняват в неговата честност. Кимон се завърнал в Атина и повел борба за властта с Темистокъл. През 471 г. пр. н.е. Темистокъл бил изгонен от града. Междувременно се разкрило, че той поддържал връзки с Персия. Накрая хитрият политик избягал при персите. Там той бил приет много добре и дори му било дадено да управлява 3 града в Мала Азия. Там той умрял през 464 г.

Кимон взел властта в Атина и управлявал в интерес на аристокрацията, към която принадлежал. През 464 год. имало голямо въстание на илотите в Спарта. Кимон решил да прати помощ на спартанците, но срещнал съпротива в народното събрание. Помощта за Спарта във вид на един отряд от 4000 бойци била изпратена с голямо закъснение. Спартанците върнали отряда обратно, подозирайки атиняните в съчувствие към въстаниците. Това било оскърбление за Атина и голям провал за политиката на Кимон. През 462 г. пр.н.е. властта на аристократите била ограничена, а Кимон – изгонен от Атина [42]. Но след изгонването му положението на Атина започнало да се влошава. През 457 г. започнала война със Спарта. През 454 г. Атина се опитала да помогне на Египет, който въстанал срещу персите, но атинската армия и флота претърпели жестоко поражение край Мемфис. След тези несполуки, през 451 г. Кимон успял да си върне властта. Като използвал връзките си в Спарта, той успял да сключи мирен договор със спартанците още в същата година. Кимон разбил персийския флот и възстановил позициите на Атина. Но през 450 г.пр.н.е. той умрял от рана, получена на Кипър в бой с персите.

Дъщерята на Кимон – Хегесипиле – се омъжила за тракиеца Олор. От този брак около 460 г. пр.н.е. се родил Тукидид. Той принадлежал към върховете на атинската аристокрация. Служил като стратег на Атина до 424 г., когато претърпял неуспех: Тогава командвал ескадра от 7 кораба, базирана на о-в Тасос. Големият спартански пълководец Брасид обсадил град Амфиполис. Тукидид трябвало да помогне на обсадените, но градът паднал преди пристигането му. За този провал той бил осъден на изгнание. Оттеглил се в семейното имение Скаптесиле. Имението било разположено по долното течение на р.Струма, в подножието на планината Кушница /Пангей/.То било много богато имение – в него имало и златни мини. Там на спокойствие Тукидид написал своята „История на Пелопонеската война“ с която останал в историята [43]. След поражението на Атина в 404 г. пр.н.е. получил амнистия. Според едни историци Тукидид се завърнал от изгнание и скоро умрял в Атина, а според други бил погребан в Тракия.

Траките се включили активно и в завоюването на Персийската империя. В армията, с която Александър Велики навлязъл в Мала Азия от 35 000 войни 8000 били траки и представители на севернобалканските народи [44]. След смъртта на Александър много траки били привлечени на служба в Египет. Там по времето на Птоломеите имало цели поделения, съставени от нашите прадеди. Стенописите в оазиса Ал-Фаюм говорят, че той е бил обитаван от траки [45]. Тези стенописи са запазили името на Аетион – командир в кавалерията, дошъл в Египет от Еникьой.

Бихме могли да потърсим тракийски произход и на личности като Деметрий от Одесос /Варна/ – историк и географ, живял през III век пр.н.е., на Аристарх от Самотраки /ок. 217 – 145 год. пр.н.е./ – работил в Александрия по времето на Птолемей VI, един от първите литературни критици. Със сигурност може да се смята че е тракиец ученикът на Аристарх – Дионисий Тракиеца. Неговият баща се наричал Терес Тракиеца, а дядо му – Тер [46]. Името Терес е с доказан тракийски произход, Тер е негово производно и накрая това се потвърждава и от фамилията. Дионисий живял от 170 до 90 год. пр.н.е. в Александрия, а по-късно на остров Родос, където преподавал граматика и литература. Според историците той създал много литературни произведения, но безсмъртие му донесло написването на първата в света граматика, озаглавена “Граматическо изкуство”. Този малък учебник бил преведен на латински, арменски, сирийски и станал основа за много граматически трудове в Европа и Азия. В Европа граматиката на Дионисий Тракиеца била използвана чак до ХVIII век.

На брега на полуостров Крим гърците основали град Пантикапей. През 80-те год. на V век преди н.е. архонтите на града обявили властта си за наследствена и поставили началото на Боспорското царство. Изглежда в малкото царство имало доста траки, защото в 438/437 год. цар станал тракиеца Спарток и поставил началото на династията на Спартокидите, която управлявала до края на II век пр.н.е.[47]. Спартокидите разширили държавата, като включили в нея голяма част от Крим и земите срещу него по другия бряг на Азовско и Черно море. В държавата живеели гърци, траки, скити и меоти. Боспорското царство забогатяло много от търговия със селскостопански продукти и най-вече със жито. Най-голямо могъщество било достигнато при цар Перисад I / 344 – 310 / , сина му Евмел /309 – 304/ и внука му Спарток III /303 – 284/. За благополучието на държавата се грижил и Перисад II /283 – след 252/, който разширил търговските връзки с Египет, Родос и Делос, но след неговото царуване започнал упадък.

Вътрешни смутове се съчетали с натиск отвън – на скитите от запад и на сарматите от изток. Стигнало се до там, че цар Перисад V предал властта си на Митридат VI Евпатор – амбициозния владетел на силното Понтийско царство в Мала Азия. На това решение народа отговорил с въстание. Начело на въстанието застанали скити – роби на Перисад, които издигнали за цар скита Савмак. Но през 107 или 106 год. пр.н.е. пълководецът на Митридат – Диофант потушил въстанието и пленил Савмак.

Подчиняването на Понт влошило икономическото положение в Боспорското царство. Поради войните на Митридат с Рим данъците били увеличени, а възможностите за търговия – ограничени. През 83 г. боспорци отхвърлят властта на Понт, но през 80 г. пр.н.е. са отново подчинени. Независимост била извоювана през 47 год. пр.н.е. Синът на Митридат – Фарнак тръгнал на поход срещу Юлий Цезар и оставил за управител на Боспор местният аристократ Асандър, който бил женен за дъщеря му Динамия. Но Асандър се възползвал от победата на Цезар над Фарнак, за да се обяви за цар. След смъртта на Асандър император Август се опитал да постави на трона римското протеже Полемон, но местните племена не пожелали да го приемат и след няколко години война в 8 год. пр. н.е. наложили за цар Аспург. Преки сведения за народността на Аспург няма, но един от синовете му се казва Котис [48], а това е типично тракийско име.

След Аспург последвал нов опит за намеса от страна на Рим – Император Калигула /37 – 41 г. от.н.е./ се опитал да постави на трона внука на Полемон, но не успял. Цар станал сина на Аспург – Митридат VII. Той бил признат от следващия римски император Клавдий, но бил оклеветен от брат си – споменатия вече Котис. Клавдий пратил войска, която свалила Митридат и поставила за цар Котис. Така Рим утвърдил влиянието си върху Боспорското царство. По времето на Нерон /54 – 68/ в царството бил разположен римски гарнизон, но по-късно войската била отзована заради войната с Децебал в Дакия. Боспорските царе се почувствали отново независими. В края на II и началото на III век царете Котис II и Савромат II водили успешни войни срещу скити и сармати, като скитите даже изпаднали в зависимост от царството. Следващият цар Рескупорид III /210 – 227/ се титулува „цар на Боспор и тавроскитите“.

През II и нач. на III век Боспорското царство преживяло нов разцвет. Царете били в родство със старата тракийска династия и носили тракийски имена – Котис, Реметалк, Рескупорид. В царството се чувствало влиянието на тракийската култура, a и царете вероятно са покровителствали своите сънародници. Наред с това големи размери добива и влиянието на сарматите, което се чувства даже и в личните имена на царете – четирима от тях се казват Савромат.

Краят на разцвета идва с готското нашествие. Около 235 год. готите опустошили Олвия, през 237 – разрушили Танаис. Боспорското царство моли за помощ Рим, но през 40-те години римляните се оттеглят, защото трябва да защитават собствените си градове. Царете, приятели на Рим, се сменят с други, които търсят съюз с готите. Наред със законния цар Рескупорид V през 253 – 254 год. се споменава и цар Фарсанз. Боспорските царе са принудени да предоставят флота си на готите за техните грабителски походи из провинциите на Римската империя.

Това продължило до 275 год., когато римската армия нанесла решаващо поражение на готите и те били заставени да прекратят набезите си. Старата тракийска династия, вярна на Рим, отново укрепила властта си. За известно време Боспорското царство се съвзема от упадъка. В началото на IV век било прието християнството. На Никейския събор през 325 год. присъствал и Боспорския епископ Кадм. Царството просъществувало до 371 – 374 год., когато било унищожено от хуните.

Изнесеното до тук едва ли отразява целият принос на траките за развитието на Елинската култура. Въпреки това се вижда, че цивилизацията на древна Гърция, от която се възхищава целия свят, просто не би могла да се развие, ако не беше черпила непрекъснато вдъхновение и жизнени сили от огромния духовен и човешки потенциал на Тракия.

One thought on “Корените на елинската култура.”

Вашият коментар