Крепостните съоръжения в Еленския Балкан

Споделете страницата!

 kipilovo_kale4.JPG

Град Елена е сравнително ново селище. От достигналите до нас документи градът е  възникнал през 14 век. Но неговия разцвет настъпва няколко века по-късно, т .  е. през периода на Възраждането. Поради това в самия град не са открити останки  от античността и средновековието.
В околностите на Елена нещата са по-различни. Този район е влизал в територията  на тракийското племе корбизи. По-късно еленското землище попада в пределите на  царството на Реметалк. След неговото превземане от страна на Рим – околностите  на гр. Елена стават неделима част от римската държава. Поради това в Еленския  край са открити останки от римски крепости. Те се намират в землището на  днешните села Беброво, Костел и Кипилово.
Тези крепостни съоръжения в по-голямата си част са построени от император  Юстиниан І Велики ( 518-527г. ). Тяхната задача е била да охраняват  старопланинския проход Вратник и главния римски път Никополис ад Иструм – Константинопол.  Този път е заемал важно стратегическо място в политиката и икономиката на  Източната Римска империя.
Освен тези твърдини в района на възрожденския град са открити останките на още  една крепост. Тя се намира на 10   км. Североизточно и се е наричала Братановград. Това  крепостно съоръжение е построено много по-късно за разлика от споменатите  по-горе.
Тези отбранителни крепости можем да отнесем към късноримската епоха, когато на  Балканите нахлуват т.нар. „ варварски ” племена. Те датират ІV-VІ век от н.е.  Останките на тези съоръжения все още личат. Прави впечатление, че всички  крепости са изградени на високи и труднодостъпни места.
Най – запазени са руините на късноримските крепости при селата Кипилово и  Костел. За разлика от тях крепостните зидове край с. Беброво са разрушени до  основи.
Тези късноримски цитадели се различават и по своя градеж. Той е съобразен с  терена на всяка една крепост. Крепостните стени на цитаделите при Беброво и  Костел са изградени от ломени камъни.
Въпреки това и между тях има малки различия в градежа им. Тя се изразява в  това, че крепостния зид в Костел е изграден с по-едри и по-дребни камъни.  Докато в с. Кипилово крепостните зидове са изградени по тъй наречения opus  micstum. Този градеж представлява смесена зидария от дялани камъни и печени  тухли. При тяхната направа строителите са ги редували – ред камъни и четири  реда тухли. Споменатия градеж прави стената по-устойчива на природните сили.
Независимо, че градежа на тези крепости е различен, то тяхната дебелина е  еднаква.
Друга много важна част от обраната на една крепост е тъй наречената потерна  (малки входове в крепостните стени). В крепостните зидове на Кипиловската  твърдина е имало 11 на брой потерни, от които две са оцелели. Както крепостните  порти, така и потерните са били изграждани на труднодостъпни места. За разлика  от късноримските крепостни съоръжения – потерните край с. Кипилово имат малки  размери. В тази крепост те са разположени в най-недостъпните места, с което се  удвоява отбраната на крепостните стени, а оттам и на цялата твърдина. Това  показва, че крепостта е играла важна роля в отбраната на прохода.
В Кипилово освен потерните макар и частично са запазени част от кулите. Те са  задължителен елемент във всяко едно отбранително съоръжение. Този принцип не се  е променял нито през античността, нито през средновековието.
В цитаделата край Кипилово има общо пет кули, които са разположени по ъглите и  по фронта на зида. Многостенни по форма те биват вътрешни и външни. Най-важна  роля обаче е играла северозападната привратна кула. Нейното разположение е при  главния вход на крепостта.
Тази привратна кула има неправилна петоъгълна форма. Кулата е запазена на  височина повече от 6 метра  ( най-високо оцелялата ) руина. По нея личат четирите пояса от тухли. Това  съоръжение е имало два етажа. Втория етаж личи откъм вътрешността и. Вероятно  изкачването ставало, чрез вътрешно стълбище. В югозападния ъгъл на крепостта на  ръба на скалното стъпало се издига квадратна кула. Останките и са запазени на  значителна височина. Кулата има издаден напред югоизточен ръб, който се спуща  навън по склона на стръмнината.
Строежа на този вид кули е широко разпространен през първите векове на новата  ера.Тяхната задача е да намалят разрушителното действие на обсадните машини.  Издадения ръб на кулата създава рикошетен ефект. В централния участък на северната  стена се издига голяма външна правоъгълна кула. Различните нива на водосточните  отверстия на външните лицеви части на кулата подсказват за нейната  многоетажност.
В района на крепостта има още две кули – едната е петоъгълна и се намира на  южния зид, а другата е триъгълна островърха кула.
Крепостта обаче не е била плътно застроена. Най-много постройки има в нейния  тесен северозападен сектор. Там доминира едно правоъгълно помещение с дебели  стени. Помещението е разположено успоредно на северната крепостна стена. Този  коридор е служил за маневриране на бранниците.
Според направените разкопки, то е разполагало с три врати и две коносовидни  бойници. Вероятно постройката е служила за караулно помещение и за “  цитадела “ в случай на последна защита.
Наред с останките на крепостните съоръжения са открити и руините на древен  култов център. Предполага се, че това е раннохристиянска църква.
В цитаделата са намерени две златни монети с образите на император Константин и  неговата майка Елена. А както знаем от историята, че именно той въвежда  християнството като официална религия. Това ми дава право да смятам, че  населението на тази твърдина е било християнско.
Управлението на Константин І Велики е свързано със смяната на политическия  център на империята. Той премества своята резиденция в град Византион, който  преименува на свое име Константинопол. По този начин император Константин І  окончателно изоставя вечния град Рим.
Императора прави всичко това с цел да запази главния град на своята държава.  През този период започват да се активизират нападенията на варварските племена  и народи.
Естествената защита на новата столица – Стара планина успява да предотврати  голяма част от набезите на същите тези варвари. Това се дължи на крепостите  разположени в двете страни на Балкана. Те са възникнали като военни лагери.  Такива са и крепостните съоръженията при селата Беброво, Костел и Кипилово.
Вече споменатите крепости като част от старопланинската крепостна система са  играли важна роля в отбраната на Константинопол.
Няколко века по-късно тя продължавала да играе същата роля, но този път  крепостите охранявали средновековните български столици и най-вече царевград  Търнов.

http://bg-science.info

kipilovo_kale22.JPG

kipilovo_kale19.JPG

kipilovo_kale5.JPG

11 thoughts on “Крепостните съоръжения в Еленския Балкан”

  1. Дишков, пиши на кирилица, че да не си търся преводача от шльокавица.
    И щом си обиколял толкова напиши някой ред, че вече знам един дето „беше обиколил цяла БГ“ и като му писах няколко въпроса се „скри от екрана“. 😉

  2. Daskale , parvo neznam kak se pishe na kirilitsa, da ne govorim che edna bukva e tarsia po edin chas . tova ne e kriterii . A shto se otnasia do praktikata mi s kopaeneto sam mnogo na ti s tazi profesia . Predi da zapochna da izsledvam zemnite nedra ot Elenskia balkan sam iskupil stotitsi tonove divorastiashta gaba . Nai lesnoto e da snimash kaleta,grobnitsi,mogili . Po trudnoto e da vlezesh v tiah . I do kato ne se napravi auktsion v balgaria vsichko shte se iznese na van . Rabotata shte se opravi sas edin eXp-5000 samoche tsenata mu e 110 000 leva . A takova neshto moje da si go pozvoliat hora koito podarjat lobi v parlamenta,znaesh za koi govoria . ima neshto goliamo na 1 mesto.Kato go nameria parvo ti shte razberesh. Estestveno tova e v kraga na maitapa no az sam mnogo blizo do tselta koiato presledvam ot godini…………

  3. А какво ще кажете за римската крепост в близост до с. Костел, тя още не е обстойно изследвана и се говорят интересни неща, за това какво човек може да октрие там… ако някой е заинтересован да ми пише на e-mail: todor_ivanov80@abv.bg

Вашият коментар