Късноантична крепост на нос Свети Атанас до град Бяла

Споделете страницата!

 1-300x160.jpg

ст.н.с. д-р Валери Йотов

В статия от 1892 г. основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил описват старините по Черноморското крайбрежие и споменават за малка късноантична крепост на нос св. Атанас до днешния град Бяла (на 50 км южно от Варна). Дъло време района остава извън вниманието на археолозите. Едва през 70-80-те години на ХХ в. са проведени подводни археологически проучвания в залива.

Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлохос се намира една от многото известни Лариси (and also on the left of the Pontus is a village called Larisa, between Naulochus and…………, near the end of Mount Haemus).

До неотдавна на носа е имало съвременно военно поделение. Към днешна дата в района много се строят хотели, вили.

Археологическите разкопки бяха през юли – септември 2009 г. За кратко време бяха изяснени редица въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура.

Резултати

На този първоначален етап на проучване може да се приеме с много увереност, че крепостта е късноантична (ранновизантийска, V-VІ в.) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий (491-518) и Юстиниян І (527-565).

Укрепителна система

Укрепителната линия е затваряла носа от североизточния до южния склон – площ от около 40 декара. Основните елементи са крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са проучени, но в един от секторите има такива данни.

Недалеч от южната част на крепостната стена бе проучена казарма. Основание за такъв извод ни дават формата и големите размери на помещението. Също така и паралелите – в някои проучени от румънски археолози крепости.

Сондажите на няколко места показаха още, че в почти всички археологически структури се откриват следи от силен пожар, което потвърждава известните ни от други подобни случаи напускане и разрушения причинени от аварославянските нашествия в края на VІ – началото на VІІ в. Както в почти всички черноморски византийски крепости последните монети са на императорите Маврикий Тиберий (582–602), Фока (602–610), и най-късно при Ираклий (610–641), но отново през първите години от неговото управление (613–614/15).

Най-интересният археологически резултат може би е откриването и частичното проучване на раннохристиянска базилика. Някои изводи като стратиграфия, етапи и датировка на базиликата.

Базиликата е изградена в V в. върху специално изравнен терен. Установени бяха по-ранни пластове от времето на елинизма – част от жилище и яма от елинистическия период, навярно ІІІ в. пр. Хр. В насипа за изравняване на терена има също така и фрагменти римска керамика и късноримски монети.

Засега може да приемем, че има няколко етапа на базиликата.

1. В първия тя е с плитка в радиус апсида. Навярно външните стени в този първи етап са били с размери до 80 см.
2. При втория етап, след разрушаването на апсидата базиликата навярно е надградена над съществуващите стени но те са били разширени до 120 см. Апсидата вече е с по-голям радиус. Не можем да сме сигурни с какво е бил покрит подът на базиликата, но в някои части са запазени керамични плочи и фрагменти от мраморни.
3. В третия етап е изграден синтрон.
https://archaeology-knigi.com

12-300x223.jpg

10-300x153.jpg

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.