Култа към Тракийският конник заема важно място в религията на траките. Въпросите свързани с неговата същност и произход отстават все още не напълно разрешени. Тракийски конник е едно наименование условно изведено от иконографията, наложило се евентуално в края на елинистическата епоха или дори по-рано и вече в своя оформен вид възприела се едва в началото на ІІ в. с много разновидности. Конните изображения срещаме и в гръцки или малоазийски надгробните плочки. Изображението на Тракийският конник е познато от множество паметници от римската епоха I-IV в.-млад конник с копие и щит или с убит дивеч в ръце следван от прислужник, куче или лъв. Като бог, който всичко вижда и чува бил представян и с по две или три лица. Поради сливане на различни религии тракийският конник често бил представян под образа на гръцките богове Аполон, Асклепий, Зевс, Дионис и др. и на древноиранският бог Митра, както и с част от атрибутите им – лира (Аполон), тояга с виеща се змия (Асклепий), внушителна брада (Зевс), фригийска шапка (конусовидна по форма, с леко прегънат връх-Митра) и др. Образът на тракийският конник е послужил като основа на християнския св. Георги.

Тракийски конник носи още прозвището “херой”. Така се наричат конкретни древни герои, чийто подвизи са увековечени от преданието. Култът към хероя е тясно свързан с вярата в безсмъртието на душата у древните траки.Запазени са над 3000 изображения на Тракийски конници. В голяма част от релефите той е представен върху кон, който е в ход надясно. Има релефи, в които държи фиала и прави жертвоприношение, а в други е изобразен като ловец.Изображение на конник-войн е изсечено в скалите на Мадарското плато, близо до днешното село Мадара в България. Този скален релеф се намира на около 23 метра височина от основата на скалите и представлява конник, пронизващ с копие лъв, следван от куче. Около конника има запазени прабългарски надписи на гръцки език.

Някои изследователи свързват Мадарският конник с тракийската изобразителна традиция. Други смятат прабългарския му произход за безспорен, понеже има изобразено стреме, а стремето е непознато в античността.Християнската църква във Византийската империя се опитала да обсеби култа към Тракийския конник. Християнизира неговия образ като го сближава с този на великомъченика Георги Победоносец. Той е представен като хероя убил змея, дракона, ламята. Народът в България, а и в съседни страни на Балканите е запазил един по-езически образ на свети Георги. В народните песни той е представен като покровител на възраждащата се природа, на вегитацията при растителността и на раждането на домашните животни. Светецът се разхожда през пролетта на кон, с копие в ръка и се радва на зеленината.

 Култът на Тракийският конник бил широко разпространен през римската епоха, което свидетелства за възраждане на тракийската религия по онова време – нещо непознато у другите народи под римска власт.Изобразяването на това божество именно като конно е основен елемент, но неможе да ни изясни нито характера нито произхода на неговият култ.

Търсят се податки за съществуването на култа в предримската епоха,но данните за тракийската релия са оскъдни, откъснати и неясни. Сведенията за почитането на Хермес от тракийските царе, с които те свързвали своят произход ни кара да мислим ,че всъщност тракийският конник е именно херойзиран тракйски цар. Италифалическият Хермес,когото е почитало пелазгийското население на о-в Самотраки,когото той по произход сравнява и с култа на Самотракийските богове, наречени от него Кабири, вниманието ни се насочва именно към така неясните пелазки, с които се свързват и мистериите на о-в Самотраки. Италифалическият култ на пелазгийския Хермес може да се свърже с мъжки италифалически фигури,свързани и със слънчевата ладия от Разлог. Това изображение дава представа за бог-създател на живота. Лъкът в ръцете му го характеризира като върховен покровител,отблъскващ злините. Този аспект е отразен най-вероятно на голяма част от плочките от римската епоха. Със слънченият култ,който не е бил чужд на траките, го свързва и конят в тези изображения. Великите богове на о-в Самотраки са едно интересно явление на елинистическата епоха  в целият този район и показват възраждането и налагането на стари Средиземноморски представи на велики анонимни мъжки богове покровители,които много приличат на т.нар. Тракийски конник.