Левът, националната парична единица на България, е създаден през 1880 г.

Споделете страницата!

 20_big.jpg

При възстановяването си през 1878 г., след Освобождението от петвековно османско владичество, българската държава наследява хаос в паричното обращение. Използват се всевъзможни монети от европейски и по-далечни страни. Първите държавни бюджети за 1879 г. и 1880 г. са съставени във френски франкове. Налага се необходимост от въвеждане на единна парична единица. На 4 юни 1880 г. се приема “Закон за правото на резание монети в Княжеството”, с който се създава българската национална парична единица – “лев”, разделен на сто “стотинки”. Първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки са отсечени през 1881 г. в Бирмингам, Великобритания, а година по-късно в Русия се секат монети от 1 и 2 лв. През годините наши монети са изработвани в най-добрите монетни дворове на Европа – в Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия, Русия, Великобритания, Чехословакия, Югославия. Първите български банкноти с номинали от 20 и 50 лв., отпечатани през 1885 г., са със златно покритие, а емитирането на банкноти със сребърно покритие започва през 1899 г. Първата банкнота от един лев е от 1916 г. Тя е осигурена с воден знак във формата на ромбове. Лицевата й част е решена в сиво, синьо и бежово, а цветовете на гърба са в сиво-син и розов нюанс. Тя се печата в Берлин и е обменяема в сребро.
“Това е банкнота, която се появява след Балканските войни от 1912-13 г., когато страната ни преживява своята първа финансова криза – каза за Радио България Георги Митов от музейната сбирка на Българската народна банка. – Опитвайки се да избегне инфлацията, правителството прибира монетите, дотогава в голямата си част сребърни, и за първи път отпечатва банкнота от 1 лев. Наричат я “марката”, тъй като е печатана в Германия. Всъщност, тази банкнота поставя началото на една традиция. Няколко емисии по-нататък съдържат банкноти от 1 лев, включително и последната парична реформа през 1999 г., известна като деноминация.”

Български банкноти са печатани в Германия, Русия, Великобритания, в София и дори в САЩ. Една от емисиите от 1922 г., поръчана при правителството на Александър Стамболийски, е отпечатана в САЩ, затова тези купюри се наричат “американки” или “стамболийки”. В тях са отразени сцени от българския земеделски бит. Най-голямата емисия български банкноти с изключителни художествени качества са т. нар. “орловки” – с автор Иван Орлов. Тя е достигнала 14 вида банкноти и е била в обращение от 1904 г. до 1924 г., като впоследствие е била унищожена. Седем проектирани и отпечатани банкноти не са влезли в обращение по различни причини. Първата е от 1000 лв., със златно покритие, издадена през 1917 г. Непозната за колекционерите е и банкнота с лика на цар Фердинанд. Тя не влиза в обращение, защото царят абдикира от престола след Първата световна война. Същата съдба сполетява и банкноти от 1000 и 5000 лв., които са пленени в Берлинската печатница от Съветската армия в края на Втората световна война.

Това са съветски номинали от 3 лв., пуснати в обращение у нас през 1952 г., когато се извършва поредна втора парична реформа след 1944г. – разказва историята на трилевовия купюр Георги Митов. – Банкнотите се печатат в Съветския съюз и се възприемат номинали, непознати дотогава в България, като 3 лв., 3 стотинки, 25 стотинки. Всъщност, банкнотите от 1, 3, 5 лв. от това време, са оформени дизайнерски с комунистическите символи и като цвят дублират руските рубли. Трилевовата банкнота е в обращение до 1962 г., когато отпада.”

“Най-рядката монета е от 2 лв., отсечена през 1916 г. в Австро-Унгарската империя – казва Георги Митов. – Тази емисия монети е претопена веднага след нейната изработка по време на Първата световна война. Целта на претопяването е била да се използва среброто по време на войната за нови емисии пари или за други нужди. Смята се, че от тази монета са запазени между 4 и 10 бройки, въпреки че тиражът е бил над 2 милиона. Тя е недостижима мечта за всеки колекционер и по тази причина е обект на фалшификации и опити за измами.” През 1952 г. в София се открива Монетен двор, в който започва сеченето както на разменни, така и на възпоменателни монети от злато, сребро, платина, бронз, мед. С откриването на печатницата на БНБ през 1997 г. се преустановява изработката на български банкноти в чужбина.

http://www.bnr.bg

2lv_silver_monet_big.jpg

1000ferdinand_big.jpg

1000_big.jpg

100_big.jpg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *