Съкровищата на Лизимах

Споделете страницата!

 nos-kaliakra-12.JPG

Когато преди повече от 2000 години, през IV век пр. Хр. младият Александър наследил от баща си Филип II македонския престол, никой от съвременниците му не предполагал какви огромни промени ще претърпи античният свят по време на неговото сравнително недълго царуване. Едва що седнал на трона, младият владетел подчинил и поставил под свой контрол Балканския полуостров, организирал сборна армия от македонци, гърци и траки и потеглил в бърз марш през Мала Азия към сърцето на Персийската империя- вечният враг на елинската цивилизация. След поредица от бляскави победи, Александър се отправил към Индия и достигнал едва ли не до „края на света“, според тогавашните географски представи. Впрочем, някои арабски географи, вероятно ползвайки по-стари сведения, отбелязват, че Александър се появил в Китай и Тибет. Нещо повече, дори се срещнал с китайския и тибетския император.
Тръгвайки на дълъг завоевателен поход, Александър Велики разчитал и на своята вярна свита от пълководци, които го следвали неотклонно по време на всички военни операции. Един от тях бил и Лизимах. След преждевременната смърт на Александър, пълководците му, известни в литературата като „диадохи“ си поделили неговото наследство – огромната, разноезична империя, простираща се от Балканите и Египет до Индия. На Лизимах се паднала размирната Тракия. Впрочем, диадохите дълго воювали помежду си, избивайки се взаимно, претендирайки за по-големи територии от вече разпокъсаната александрова империя.
Според античния географ Страбон, Лизимах резидирал в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон, именно там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища.Това кратко сведение е разпънато на кръст от търсачите на съкровища и все още не дава покой на съня им. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени ентусиасти са опитвали късмета си на легендарния полуостров. Историците и археолозите по-принцип са скептици. Освен Страбон, никой друг античен автор не е потвърдил тази информация. От друга страна, епохата в която живее Лизимах наистина е била доста размирна. Самият той е бил в постоянно движение, в непрекъснати войни и политически разпри, така че по-скоро хазната е била винаги с него, а не в отдалечената крепост на Калиакра, обградена от враждебно настроените тракийски племена. Накрая, при една битка в Мала Азия Лизимах е убит и хазната му вероятно е била разграбена от победителите. Ами ако по-голямата част от съкровищата му са останали в пещерите на Калиакра?
Днес е много трудно да се направи цялостно научно интердисциплинарно проучване на легендарния полуостров. Проблемът не е само финансов. Наличието на огромни скални маси ограничава точното локализиране на кухини и карстови образувания чрез геофизични методи. Същите трудности се появяват при търсенето на т.нар.метални аномалии, т.е.откриването на метални оръжия, оръдия на труда, монети и други изделия от метал, попаднали по някакъв начин в скалните кухини. От друга страна, през вековете не едно и две земетресения са довели до размествания на земните пластове и затрупването на пещери и коридори. Преди 2000 години точно в този район при едно мощно земетресение в морето потъва античният град Бизоне, ведно с къщите и жителите- една малка черноморска Атлантида. Дългогодишните подводни археологически проучвания в този район обогатиха българската наука за древността с много интересни находки и материали. Все пак, трябва да признаем, че на Калиакра наистина бе намерено злато. Преди повече от 20 години, при едно спускане под водата, български леководолаз случайно намира на дъното златен слитък. Категорично обаче, той не е от „хазната на Лизимах“. Слитъкът е от т.нар. тип „волска кожа“ – домонетна разменна единица от епоха доста по-стара от тази на Александър Велики и Лизимах. За тези слитъци и въобще за подводната археология в България информация има в книгата на проф. Михаил Лазаров „Потъналата флотилия“.
И накрая, за тракийските „царски“ съкровища. Нито едно от тях не е открито в тракийска надгробна могила или тракийска гробница. Тези гробници са били ограбени още в древността. Всички тракийски съкровища, гордост за българското културно наследство са открити случайно при инцидентни битови дейности – риголване на лозе, копаене за обработка на почвата и т.н. Унищожаването на тракийските архитектурни паметници – могили, гробници, крепости, светилища в търсенето на призрачни съкровища, носи непоправима вреда на нашата култура, на нашата история, чиито корени поне засега достигат до златото на Варненския енеолитен некропол- отглас от една уникална култура на 7000 години

http://forum.boinaslava.net

nos-kaliakra-6a.JPG

nos-kaliakra-4e.JPG

nos-kaliakra-12d.JPG

2 thoughts on “Съкровищата на Лизимах”

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.