Мадарския конник е изображение на бог Митра

Споделете страницата!

 madara_1.jpg

Релефа на т.нар. Мадарски конник се намира в центъра на значителен култов комплекс в който най-значимо присъствуват следи от древните българи, .Мястото е известно като Мадара.Съществуват различни обяснения
за семантика на названието Мадара.Някои езиковеди го превеждат като „герой, храбрец“. Други приемат, че името Мадара произлиза от гръцката дума Μαδαρος-гол, необрасъл.Така звучи и думата майка на английски.
Съществуват различни обяснения за скалния релеф които главно се свеждат до : тракийски конник, ловуващ конник-ловна сцена,тържествуващ владетел – Крум,прабългарски бог.Дано се намери и езиковед който да обясни и семнатично произхода на Мадара от обяснението което ще предложа по-надолу.
Не е тракийски конник тъй като изображението има стремена и седло, непознати на траките. От релефа се вижда ,че ездачът с дясната си ръка държи юздите на коня, а с високо вдигната лява държи неустановен предмет .Същевременно се забелязва,че посредата на изображението преминава дълъг копиевиден ствол който е зад изображението на лъвската фигура и е зад фигурата на конника.Лъвът си е жив с високо вдигната опашка,а не в предсмъртни гърчове ако това бе копие пробоило го,като това отхвърля някои обяснения за ловни сцени.Това копие не се държи от трета невидима ръка.То си стои здраво забито в земята зад двете фигури.От изображението се вижда,че това „копие“завършва в горната си част ,все още видима с римски военен стандарт.Най-странно е ,че на повечето компютърни възстановки това „копие“ изчезва защото не се вписва в нечия теория.
От представеното иконографско стилистичните особености на изображението на конника от релефа Мадарски конник и наличната историческата обусловеност на древните българи и връзките които те имат с Римската империя с категоричност може да се каже,че това е изображение свързано с един култ получил широко разпространение особено сред воинското население на Империята и оттам наследено и от българските военни .
Това е култа към бог Митра.Митраизмът е разпространен е на териоторията на Римската империя в провинциите на Балканския полуостров, с изключение на континентална Гърция, на Апенинския полуостров, в Галия, Британия, Мала Азия и в Близкия изток.Митраизмът е мистичен култ, практикуван в Римската империя от I до IV в. сл. Хр. Най-разпространен е в Рим, Остия, Мавритания, Британия и римските провинции по реките Рейн и Дунав. Митраизмът е древно движение, преминало през много етапи на развитие. Култът не е базиран на свещен текст и заради това днес за него се знае единствено от малкото запазени писмени извори. Почитащите му били от различни социални слоеве, включително и роби. И тъй като божеството било закрилник на армията и на договорите, култът бил разпространен най-вече сред римските легионери и дребната аристокрация. В някои провинции в култът участвали и жени. Епитетът на Митра бил „sol invictus“ („непобедимото слънце“), което кара учените да предполагат, че е било и соларно божество.До края на II век митраизмът вече се е разпространил не само сред военните, но и сред всички слоеве на обществото – роби, търговци и пр. От този период са датирани и множество малки култови пластики, откривани предимно в граничните провинции.
През 3 век култът е официално узаконен от римските императори.
Няколко съществени момента от изображението на Мадара напълно съвпадат с култа и известната ни иконография на култа.
Характерно за култа е свързаното посичане на бик.Известно ни е посичането на бикове от Крум.
В иконографията присъствуват и змията, символ на земята, и кучето, пиещи от кръвта, за приемниците на енергията.В някои случаи, но рядко, се изобразява и гарван или малък лъв .
По абсолютно същият начин в същата поза на конника са изобразени всички от сцените на Митра известни ни от монетосеченето намиращият се наблизо мизийски град Истрос,Мизия.(Пак Мизия!?) В продължение на векове стилистиката на изображението не се е променяла от Aнтоний Пий (138 – 161 A.D.) до Гордиан III .Налице е и здраво забитото „копие“ римски стандарт наличен и при Мадара както и основните иконографски елемента свързани с култа -змия ,куче ,лъв.Като добавим и характерната поза на Мадарския конник индентична на тази от монетите със сигурност може да се каже че това е култа към Митра и е негово изображение.
Да не забравяме,че божеството било закрилник на армията и на договорите което се потвърждава и от договиритеизсечени около него.Ритуалът в чест на бог Митра се осъществява в митраеуми (от лат.: mithraeum; от гр.: митраион). Култовото място обикновено представлява естествена пещера каквато е и култовото място Мадара.
Да кажатезиковедите дали Митра може да стане Мадара.
http://nauka.bg

Автор: NATAN

Приложения:Мадарски конник,монети от Истрос с изображения на бог Митра.

00130p00zcaracallaistros.jpg

_istros_ae26_moushmov_162_rkomod.jpg

_istros_ae30_moushmov_168_____.jpg

_istros_ae28_moushmov_186elagabalus.jpg

_istros_ae26_moushmov_198gordian_iii______.jpg

3 thoughts on “Мадарския конник е изображение на бог Митра”

  1. Ето от тази стара и хубава снимка вече никой не може да се се прави,че не забелязва олтаря намиращ се под вдигнатия преден крак на коня ,на същото място в индентичната композиция на тази от монетите.
    И все пак първото нещо което прави впечатление гледайки монумента това е неговата незавършеност. Преди да разсъждаваме и пишеме за кучета и ездачи и какво е изобразено и независимо и от преекспонираното показване на обекта във форма и вид на монета в която се показва една идеално уравновесена композиция,тази на сниумката,то дори и това ъгълче от цялото пространство заделено за евентуалната сцена край Мадара,което е само окло една четвърт ,с левия десен ъгъл на огромния полукръг издялакан на склания масив и предназначен за една грандиозна сцена,указва незавършеността си.

    илиу недовършеността на този обект и че е само част от по голяма композиция. Няма оброчна плочка или стела или да не говорим за монумент от такъв ранг и размер ,от тези в Персия до Камбоджа и Египет,в които сцената да не е здраво вкопана в скалата,до метър метър и половина. Такива са и източните бтакива са и всички римски монйументи независимо какво изобразяват.Която и да е сцена дали на малка оброчна пластика или на огромните известни ни монументи,е грижливо очертана и оградена с ръбче,корниз, рамкирана и защитена и заобиколена с бордюр, и цялото изображение стои тризмерно,със свой собствен живот на слулптура , а не на плоска линерана живопис.А ето ,че тук на МК всичко е пльоснато на скалата без ограждане на пространството.Без изрязване и извайване в дълбочина и форма на композицията,което е налично и при най малките оброчн и пластики. Не мисля че е нужно да давам връзка ,но ето тук може да се види,че и най малките пластики се подчиняват на тези правила на изкуството.Да не говорим за подобните скални релефи в Иран ,които са здраво вкопани и отгоре и отдолу и отстрани и изглеждат като във витрина ,но не и тук.Разгледайте тези в Naqsh-e Rustam
    http://en.wikipedia.org/wiki/Naqsh-e_Rustam
    В най- известния на който е изобразен триумфа на Сапор(Шапур) I ( 241-272) над Валериан и Филиб Араб единствената прилика с това което е на Мадара е фигураста на коленичилия римски император . Като цяло композицияпта е добре вкопана в скалата в маркираното . Стои като във витрина , тризмерна и скулптирана .
    http://en.wikipedia.org/wiki/File:Bas_relief_nagsh-e-rostam_al.jpg

    http://en.wikipedia.org/wiki/File:Taq_bustan.jpg
    http://en.wikipedia.org/wiki/File:Bas_relief_nagsh-e-rostam_couronnement.jpg

    Нищо общо с това което е налично Мадара .От описанието за обекта в издадената книга някъде към 1955 г. се казва,че цялата композоция била оградена с улей.Какво означава това ?Не е с цел да се предпази паметника от горски пожар.
    Майстора, който е започнал работата по релефа,се е качил на 25 височина и без да му трепне ръката е издялакл нещо ,за което на италианците им трпбваха триста години за да се научат да дплкатн като в античността,но пък точно затова и иамме прочутата статуя давид на Микеландежело,който я направил от похабен мраморем блок. Когато го заяпитали как е направил този шедьовър,той отговорил простиучко-Махам излишното. Брака в ренесансовите работилници е пословичен. А ето тук ,при Мадара неизвестния майстор се е качил и е махнал излишното от скалата с верно око и твърда ръка и на хиляди км не може да намериме и къде са тренирали тези самоуци . Дали е необходимо да историогрфстваме и да ги търсиме майсторите на Конника в студио „Саркел“,или както монетите ни подсказват,а и оброчните плочки с така да ги наречеме Скитски конници потвърждават (наричат ги неправилни тракийски,а са с доказано местонамиране на 80 % от тях в Скития)че те всички и монети и плочки и Скитския конник са дело на населението на същата тази територия на , известна като Скития.
    А за изработката пишат,че майстора го бил очертал грижливо с улей и го изкопал безгрешно,като оставил улея сега да разбереме как го бил направил.за това изображението било обградено с улей ,а не като защита срещу горски пожари както неправилно допуснах. Не. Майстора първо го е очертал,после го е издъбал като е отнел скалката до дълбочината на очертания улей и после пак го е очертал за да продължи да го вдълдава в скалата ин така е отнемал извайвал е своята композиция . Това е технологияпта с цел да не напука и разруши обекта си.Целта му е била да се вкопае и извае композоципта с цел по късно да се получи ефекта който имаме при всички без изключение и на надгробни плочки и на монументи на витрина. Само, че работата му е прекъсната и обекта е останал недовършен. Но колко завършен го е оставил ,над това си заслужава да се замилсиме,защото има доказатъелства ,че това което е остнало днес е късна днешна недовършеност.

  2. Ето тук пропуснах да дам връзката с малката пластика и при които дори се вижда как изображенипта са тризмерни и дълбоки добре очертани и комозиционно и релефно завършени в своятас художествена цялост и изпълнение за разлика от момумент от такъв ранг който не е предназначен за простолюдието ,а му липсват и елементарните художествени качества,каквито виждаме и най-обикновените хора са изисквали съдейски по намерените предмети.

    http://www.kroraina.com/thracia/hb/thrac_hero.html

  3. Уважаеми Марк Натан, напълно сте прав, това е богът на българите, Конния бог, чийто превъплъщения са Митра и Сявуш. У сарматите двата образа се сливат в един, този на бога-конник. Осетинците и днес го почитат като Вак-Уастарджы, вече приравнен към християнския конник св. Георги. Предвид данните на Раковски и Веда Словена (по-точно Веда Булгара), смятам че това е бог Сива, или Сявуш. Това е бил богът на българите, затова и кановете са правили надписите си високо, за да се четат от бога а не от простосмъртните, тъй като те са от бога поставени и отговарят пред него. Същата иконографска традиция като в римските монети, се открива в боспорските, хорезмийските, и раннокушанските монети, свързани с изобразяването точно на бог Сявуш. Друго доказателство е реликтовия български празник Петльовден, мъжки празник, като се принася в жертва петел. Аналогично в Ср. Азия в чест на Сявуш всеки мъж е трябвало да заколи петел. Петел е изобразен и на жезъла/пиедестал върху римските монети с Митра. Петелът е свещената птица на Сявуш. Развитието на цялата митология се вижда от амулетите-плочки от т.нар. група Дунавски конници, които са разпространени най-вече в района на Римския лимес, основно обитаван от сармати, с изображенията на богинята майка и двата конника (черния и белия, Сявуш и Митра). У българите в един по-късен етап, както и у аланите конникът става един. Негови изображения са и амулетите кон с човешка глава и конник, които в една от своите статии Рашо Рашев лекомислено и невежо отрече че са български, и естествено тълпата нашенски плиткоумни археолози се впуснаха да му подражават, пишейки глупости че били печенежки! Раша не е наясно изобщо с иконографията и смисълът им, защото в главата му беше пълен хаос от тюркски глупости и сарматски прозрение, през славянски внушения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *