Мадарски конник в Афганистан.

Споделете страницата!

Мадарски конник в Афганистан

Прилича на нашия, наричат го Мадара. Местните разказват легенди за българите, имат местности Шумен и Варна

Какво кара екип от квалифицирани специалисти в различни области да поеме към далечните и опасни земи на Афганистан; да претърси надлъж и нашир Таджикистан и Узбекистан? Факт е, че наложените хипотези се пропукват. „Така например вече не можем със същата категоричност да твърдим, че българите са хуни – монголоидността не им е присъща; не би следвало да ги сродяваме и с тюрките, последните се появяват едва през IV в. сл. Хр.“ – обяснява доц. Иво Панов.

Kои сме ние, съвременните българи? С каква мая сме замесени? Чии потомци сме? От кои земи са дошли нашите предци? С какви култури са имали допирни точки и какво са заимствали от тях? А и какво са им оставили в замяна?
На тези въпроси нашата научна и просветена общност десетилетия наред търси отговор и, ако трябва да бъдем откровени докрай, не е успяла досега да го намери категорично и с достатъчна научна аргументация. Не е тайна, че битуващите в днешно време версии за нашия произход са често пъти коренно противоположни и дори взаимно изключващи се.

Ето затова солиден научен екип с авторитетен инициативен комитет, в който присъстват имена като тези на проф. Георги Марков и проф. д-р Георги Бакалов, под егидата на Българската академия на науките и на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, и под патронажа на вицепремиера на Република България г-н Ивайло Калфин, реши да проведе национална интердисциплинарна пилотна експедиция под наслов “Българи – прародина”. По този начин на сериозна научна основа се поставя една от съществуващите днес версии за произхода на прабългарите. А именно, че техните корени трябва да търсим в непосредствена близост до древната планина Имеон (Памир – Покрива на света), че те са близки до иранския етнос.

Благодарение на ентусиазма на ръководителите на Общобългарска фондация “Тангра – ТанНакРа” – Петко Колев и Димитър Димитров, в средата на месец септември 2008 г. екип от шестима българи пое към земите на Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Кои бяха те: доц. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ и АТКИК, режисьор и оператор-фотограф – ръководител на експедицията; Петко Колев, председател на Общобългарска фондация “Тангра–ТанНакРа” – логистика; доц. д-р Иво Панов, ръководител на катедра “Класически Изток” и на специалност “Иранистика” в СУ “Св. Климент Охридски” – иранист; доц. д-р, ст.н.с. Ружа Нейкова-Саева, Институт за фолклор, БАН – фолклор и музикознание; Иво Леонкев, преподавател в НАТФИЗ, оператор-фотограф, компютърна регистрация – театрални и мистериални форми; д-р Славян Стоилов, оператор-фотограф, специалист по вътрешни болести – традиционна медицина, и лекар на експедицията.

Основната цел, която се поставихме, бе да проучим етногенезиса на българите, техния бит и култура в древността, състоянието на държавността им преди идването им в Европа през ІІ век. Да проверим има ли потомци или сродни на българите народи по тези земи. И разбира се, ако постигнем дори частичен успех в тази насока, да подготвим научния терен за пълна интердисциплинарна експедиция, която да стартира през 2009 г.

Членовете на експедициятаОт ляво на дясно:
д-р Славян Стоилов – лекар на експедицията,
местен шофьор таджик,
Петко Колев – председател на Общобългарска фондация “Тангра – ТанНакРа”,
ст.н.с. д-р Ружа Нейкова-Саева – фолклорист и етномузиковед,
Иво Леонкев – оператор-фотограф на експедицията,
доц. д-р Александър Илиев – ръководител на експедицията,
Нурали – узбек, водач на експедицията в Таджикистан и Узбекистан,
доц. д-р Иво Панов – иранист.

Експедицията потегля към Афганистан с писмо от тяхното посолство. В него се посочва, че афганското министерство на външните работи ще осигури на нашите учени охрана и подходящ транспорт – брониран отдолу автомобил, заради евентуално попадане на пехотни мини. „Навсякъде, откъдето минавахме, беше изпъстрено с предупредителни знаци, че огромни територии все още не са обезвредени от мините”, разказва доц. Панов. Местните власти са наясно колко голям е рискът при преминаване през някои от териториите на Афганистан. Никой от чиновниците не се осмелява да осигури нужната охрана. Поради тази причина екипът успява да посети единствено някои северни части на страната и град Балх, който също се свързва с етнонима болгар. В Балх екипът прави интервюта с местни историци.

Името българи сред тях е познато и близко

„Реално е наш проблем да разберем кои точно земи сме обитавали”, коментира иранистът.

Поради нажежената обстановка експедицията не успява да разгледа местностите Варна и Шумен, тъй че въпросът дали нашите и тамошните наименования имат общ произход остава отворен.

Посещават обаче друг важен паметник – тамошния Мадарски конник. Изследването на този барелеф може да се окаже от решаващо значение при изясняване на произхода ни.

Още преди 20 години наши учени предоставят фотоси на изсечения в скала ездач. Те дават и точните координати на местонахождението му – 2500 м надморска височина в планините на областта Шамарк. След 50-минутен преход с джип и още толкова катерене по стръмните скали екипът достига заветната цел.

Конникът е масивен и внушителен. За съжаление е обезглавен от талибаните, които рушат всичко, което не произхожда от тяхната култура. А Мадара безспорно произхожда отпреди ислямския период.

Името Мадар произлиза от персийската дума за майка „модар”. Така го наричат местните – майка. Обикновено това название се свързва с мъдрост. „По същия начин гробницата на основателя на персийската държава Кир се нарича „модар де Соломон” – майката на Соломон, т.е. става дума за някаква мъдрост. – обяснява доц. Панов. – Допускаме, че същата мъдрост е закодирана и в Мадарския конник, но тепърва трябва да разберем точно какво е посланието на тези, които са го сътворили.”

Мадарският конник в България Прототипи на Мадарския конник могат да се намерят на много места из земите на Иран, но те ще бъдат посетени при следващи експедиции. Ако тяхната загадка намери решение, може би ще се превърнат в ключ и към енигмата на нашия Мадарски конник. Освен величествения скален паметник, експедиция „Българи – прародина” се връща с още много материал за изследване.

Откриват над 800 думи, които се срещат във фарси и в българския

Например в памирските езици лош е лош, а луд – лауда. Някои от думите не са стигнали до нас чрез езици посредници като турския или арабския. Откриването на названия, които присъстват само в персийския и в българския, ще покаже, че някъде има допирни точки между двете култури. Но тяхното издирване и класификация тепърва предстои.

В Афганистан и до ден днешен се носят легенди за герой на име Ходжа Болгар. Пак там вее българският вятър. За него се знае, че ако човек е болен, трябва да излезе на полето, да го духне този вятър и той ще се излекува.

В много от произведенията на класическата иранска литература в периода VІІІ – XV в. има споменавания за българите под името „болгар”. Вече повече от десетилетие научен екип изследва персийския фолклор и произведенията на персийските автори класици. Принос в това отношение имат както българските иранисти, така и афганистанските писатели д-р Розек Руин и преподавателят в специалност “Иранистика” Голам Ягоне, а също и младият ирански учен и преподавател Алиреза Пурмохаммад. В тези произведения

красотата на българката е пословична, най-хубавите жени се сравняват с българки

(в Афганистан все още се използва поговорката: „Хубава като българка” – бел.ред.)

Българите са се славили навсякъде по онези земи като майстори кожари. Предлаганите от тях ботуши, конски юзди и седла са били високо ценени заради умелата изработка. „Тези стоки не са били внос – уверява доц. Панов, произвеждани са на място.”

„Чайнак-е болгар” е уникален български чайник от кожа

Той е известен със способността си да излекува всякакъв здравословен проблем. В него се запарва чай за болни или се умива мъртвец.

В различни области записват песни, в които се споменават българите. Сега текстовете им се превеждат, за да могат да бъдат изследвани. Музиковедът открива и доста допирни точки в ритмите, тактовете, мелодиите. Тамбурата е позната под името булгарела.

Това са само част от сходствата, които доц. Панов разкри в аванс пред нашия екип. Предстои най-трудната част – обработването на информацията, сравняването, тълкуването и анализирането на данните. Няколко години ще са необходими, за да разберем окончателните резултати. Но експедиция „Българи – прародина” вече е набелязала обектите за следващото приключение. Този път ще посетят и земите на Иран. По пътя „Балхара” е топоним водач, „болгар” – етноним, познат навред из земите на памирските народи.

https://www.ossem.eu

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.