ДРЕВНА МАКЕДОНИЯ

Споделете страницата!

 160px-philip_ii_of_macedon_cdm.jpg

География, население, етническа група и понятийна обремененост.  Военна демокрация и преход към държава. Ранна македонска държава. Развитие и укрепване на македонското царство-империя.

Историята на Древна Македония представлява огромен интерес за историците и за най-широк кръг читатели, тъй като името и понятието Македония са натоварени с много древни и съвременни исторически интерпретации и с явления от времето на разкъсването на малките нации в резултат на колонизационните интереси на световните и регионалните Велики сили. Много често в световната история политическите интереси водят до интерпретации и до поставяне на историята на определени народи и страни в различни, противоположни интерпретации. В История на българските земи в древността, историята на Македония за първи път се разглежда не в учебник или изследване, свързано с историята на Древна Гърция, а в История на българските земи.
Древна Македония заемала в древността най-южните  земи на днешна Република Македония и земите на днешна централна Северна Гърция. Населението й било с народностен състав, който говорел езици, родствени на илирийските и тракийските. При това в Македония живеели  илирийски, тракийски и родствени с тях пеонски племена.    Търсенето на приемственост между древните македонци и съвременни политически реалности или народностни групи е невъзможно езиково явление, независимо от езиковите остатъци. След установяването на славяните и  българите през Ранното средновековие в Македония, в резултат от славянизиране на македоно-тракийско-илирийското население, местните говори стават старобългарски. Съвременните спорове за характера на съвременния македонски език вече имат конкретна определеност. Несъмнено е, че между древния македонски език и съвременния език, на който говори населението на днешна Р. Македония, не може да има нищо общо, с изключение на това, че тези два различни езика са от индоевропейското езиково семейство. Несъмнено е и това, че дори най-твърдите привърженици на съществуването на самостоятелен македонски език, като И. М. Дяконов, признават, че македонският език е диалектно близък до българския. В Средновековието византийската тема “Македония” обхваща не земите на днешна Р. Македония, а земите на Западна Тракия.
В съвременната наука гръцки, австрийски, немски, английски и др. учени, сред които са и  Т.Дройзен и Ф. Шахермаер, А. С. Шофман и  др., определят македонската цивилизация като елинска или като стремяща се към елинизиране. Това се вижда отчетливо и при поставянето на темите за древна Македония в учебни и лекционни курсове по История на древна Гърция, и по отсъствие на Историята на Древна Македония в учебниците по тракология, или по История на българските земи в древността, издавани и  досега в Н.Р.България и в Р. България. По политически причини и неправилно разбрани идеи историята на Древна Македония не се преподава като част от историята на България. И това, колкото и да е разбираемо след 1944 г., след обременеността на българите с временно участие на страната на националсоциалистическо-милитаристичния блок, е неразбираемо след 1989 г., след скъсването с традицията от 1944 г. Историята на  Ив. Пастухов потъна в забрава, въпреки че в нея мотивировката за изучаването на македонската история като българска е в това, че след македонските завоевания двете истории – тяхната и на траките, се смесили.  Изворите за старата история и география на Тракия и Македония не се възприемаха като посегателство върху чуждо минало, въпреки че бяха издадени през 1949 г. поради техния характер не на обобщение, а на извори-една сполучлива форма на съпротива на българската интелигенция срещу провежданата междудържавна и научна политика на страната ни от времето на Руско-турската война до днес. Тази традиция на отказ от изучаване на миналото и културно-информационното пространство на българския народ сега и на неговите предшественици в древността намира отражение в стесняването на изследванията за миналото ни до границите на съвременна България в съществуващите учебници по Тракология или Истории на българските земи в древността. И отново добро изключение са Изворите за история на Тракия и траките, под редакцията на Зл. Гочева, Ирис фон Бредов и др., т. І, 1981 и т. ІІ, 2002 г., чрез превеждането на извори, общи за историята и на Македония, и на Тракия. Разликата в годините на издаване на т. І. и т. ІІ. вероятно ще подскаже на българския читател за трудностите, които срещат издателите на текстове, и за волята, която влагат в издаването им.
Най-ранните сведения за етническия и племенния характер на Македония в древността дават античните гръцки автори. От първостепенна важност са множеството местни и племенни имена, които позволяват да се създаде етническа и хронологически периодизирана карта на огромната област. Древна Македония, преди създаването на голямата държава на Филип ІІ Македонски и империята на сина му Александър ІІІ, известен като Велики, заемала ограничена между траките на изток и юг, пеоните, траките и илирите на север, и илирите на запад, територия, на запад от средното течение на р. Аксий или Вардар, между нея и р. Лудиас, и южно от античното Скупи или съвременното Скопие. Населението на Македония било смесено- траки-бриги, пиери, одоманти, едони, ситони, мигдони, родствените на траките  синкретични ботиеи, вероятно и кикони,  пеони и др. Присъствието на траките в Македония, в широкото разбиране на понятието, се вижда не само от обитаваните от тях области на по-късната римска провинция Македония, но и от имената на реки и области, включващи тракийската съставка на имена със значение на “град” или селище- “брия”. Такива са р. Пеней или по-късните  Саламбрия, гр. Брианиум, недалеч в източна посока от Охридското езеро, град Берое, на запад от Солунския залив, етнонима (етническото име) бриги, заемащи земите между Скупи и Лихнида или Охридското езеро, заедно с близките им съседи пелагоните, и др. До към ІХ в пр.н.е. част от тракийските племена мигрирали на изток, в Мала Азия, и част от тях, вероятно бригите, дали името на огромната централноанатолийска държава Фригия, като организирали къснохетското население и възприели част от неговите традиции и култура,  както това по-късно направили с галите франките, а със славяните, включително и на територията на българските Кутмичевица и по-късно Македония, българите.Останалото население на Македония, която се превърнала в по-голяма страна едва към времето на Филип ІІ, между 356-335 г.пр.н.е., било съставено от македонските племена на македоните на юг и линкестите, елимиотите и други родствени на тях, или в съюзни отношения с тях, племена по на север. Синкретичните отношения между траки, илири и македони дават основание на Страбон (VІІ, 7, 8) да отбележи през І в. пр.н.е., че “някои от тях говорят на два езика”.  Синкретичните процеси между илирите и македонците проличават и при произхода на македонските дейци. Известно е, че майката на Александър ІІІ Велики, Олимпия, е бедна илирийска принцеса, и че Пир, царят на илирийската държава през ІІІ в. пр.н.е., е родственик на Александър ІІІ Велики. Съветският историк С. И. Ковалев счита, че последният македонски владетел през 148 г. пр.н.е., “Лъжефилип” или Андриск, бил от тракийски произход, по професия обикновен занаятчия и бил подкрепен и от македони, и от тракийските племена в страната. Тракийска е и етническата характеристика на пеоните, за които Страбон съобщава в “География”, VІІ, 38, 41. 38:”Някои смятат пеоните за колонисти на фригите, други за техни родоначалници. Те казват, че Пеония се простирала до Пелагония и Пиерия. ” Запазеният текст от фрагмент 41 показва и обхвата на произлязлата от бригите и фригите самостоятелна тракийска етническа група:”И в старо време, и сега пеоните са заемали по-голямата част от съвременна Македония, и обсадили дори Перинт, и подчинили под своя власт и Крестония, и цяла Македония, и земята на агрианите до Пангей…” При миграцията си на изток, между ІХ и VІІІ в. пр.н.е., племената на бригите и техните родственици – пеоните и бригите, достигнали до Пропонтида и Троада в Северозападна Мала Азия, където създали собствени държави и военноплеменни съюзи, като асимилирали по-ранно живеещото там тракийско население.
Гръцките учени, като се позовават на гръцките надписи от погребалните паметници на македонците, интерпретират цялата история на Македония като минало на елинизиран или елински народ. Една позиция, която е незащитима, тъй като и българите през първите векове на собствената си държава, между VІІ и ІХ в.,  пишат на гръцки и с гръцки букви, но не се елинизират, а дори са най-сериозните противници на Византия и наследници на част от нейното политическо наследство след Тервел и Крум. Изследователи като В. Бешевлиев считат, че гръцкият от първобългарските надписи е местен говор, диалект, а не официалният гръцки език.
Още в старогръцката литература, след посочванията от Тукидид и Страбон на несъмнено тракийския характер на земите на Йонийско море и Солунския залив,  постепенно започва да се пише за Македония и Елада, като границите им се разширяват в съответствие с колонизационните процеси, тенденция която продължава и сега, въпреки изминалите хилядолетия. Тази колонизационна традиция започва с обясненията за южния средиземноморски произход на ботиеите, които били пришълци от Крит и били водени от вожда си Ботон, и на първите македонци, които били от аргоската династия на Теменидите, създателите на държавата Аргос. Колонизационната политика и гръцкото обяснение за света продължават с виждането за Аргеадите като царе и на всички тракийски племена. Необходимостта от идеологическо обяснение била наложителна, тъй като само в Халкидическия полуостров, след като измамили местното тракийско население с договори само за създаване на колонии и тържища, гърците създали повече от 32 града. По думите на Страбон (VІІ, Фрагмент 11), тази политика е представена по следния начин, като неподправена действителност от далечното минало:” Тая страна владеели епироти /родствени на илирите, етнически обособени племена-б.м.Н. Н. / и илирийци”, но по-голямата й част заемали ботиеи и тракийци…пиерите заселили Пиерия…а пеоните живеели при р. Аксий…едоните и бизалтите заемали останалата част от Стримон. Бизалтите носели все едно и също име, а от едоните едни се наричали мигдони, други едони, трети ситони. Начело на всички тези племена застанали т.нар. Аргеади /Аргосци по род- б.м. Н. Н./. Антитракийската колонизационна политика се проследява и в приписването на Орфей от Страбон (VІІ, Фрагмент 18) на киконски, нетракийски произход:”В подножието на Олимп е разположен град Дион, близо до който има село Пимплея. Казват, че тук живеел едно време киконът Орфей, човек магьосник, който се занимавал отначало с музика и пророкуване и извършвал оргиастичните дарове при освещавания, като по този начин събирал дарове. По-късно придобил по-високо мнение за себе си и спечелил много привърженици и сила. И така мнозина доброволно му се покорявали, но някои които го заподозрели в заговор и насилие, се вдигнали против него и го убили…”  Фигурата на Орфей е обединяваща и показва културното единство на земите между Черно, Мраморно, Егейско и Адриатическо море на север от планината  Олимп. В тази етническа и културна ситуация, на север от действителните гръцки земи, през VІ в. пр.н.е. била създадена Македонската държава. Едни историци, като Г. Кацаров, считат македонците за илири, или близки до илирите, други се колебаят, трети ги определят като гърци, но ако последното предположение не се основава на факти и няма обяснение за присъствието на елините  толкова далеч на север в ранната античност, то предните две изискват и теоретично обяснение: Наличието на толкова много различни народности, принадлежащи към различни етнически общности на твърде малката територия на Македония, е необяснимо, още повече, че няма никакви сведения за миграции на нови групи население през периода между ІХ и VІ в. пр. н.е. При това, по-ранното население до земите при Охридското езеро е от тракийската народностна група на бригите, а езиковите остатъци със съставка “брия” показват значително присъствие в цяла Македония в древността. Интересно е и това, че имената на едоните и на македоните показват малко различие помежду си, като вероятно съставката “мак” е била разграничителен признак, създаден в процеса на разделение на общата етническа група и обособяването на новите тракийски  племена. Срещат се и тракийски лични имена,  които показват сходство с името на страната Македония – Макентес, Макентиос, Макесала.   В процеса на своето укрепване македонците, родствени на едоните, придобили етническа и народностна самостоятелност, а политиката на царете им и интересите на елинските държави създавали убеждението, че те са по-малко варвари от останалите траки. Според разказа на римския историк Квинт Курций Руф в “История на Александър Велики” по време на съдебен процес срещу Парменион и сина му Филота пред македонската войска Александър попитал Филота, дали уважава бащиния си език и ще говори на него, или ще говори на гръцки, като обърнал внимание на войниците си, че подсъдимите не уважават и македонските обичаи. От същия разказ на римския историк се вижда, че останалите войници, не македонци, а траки, илири и гърци, владеели и разбирали гръцки, но също сравнително добре разбирали македонския език. Нас
очването на обвинението на Александър ІІІ Велики срещу подсъдимите било предизвикано от техните и на гърците действия, които дестабилизирали македонската армия. Това обвинение е произнесено от Александър ІІІ на гръцки език, за да бъде успокоена цялата армия и да се покажат на всички предявените обвинения, но царят иска отговор на македонски, тъй като на общите събрание на войската само македонците имали право на глас. Останалите без право да гласуват били гръцките наемници и онези от другите народи, които не били включени в границите на македонската държава. От текста на К. К. Руф (VІ, 9, 25-36) се вижда, че участниците в македонската армия сравнително добре разбирали езика на тези, които давали името на държавата. Изучаването на македонския език очевидно се удавало по-добре на най-близките им родственици – траките, и по-слабо на гърците. Нормална практика в древните страни е разговорният език да не е на по-малката част от събраните да живеят заедно под едно управление. Античните автори са на едно мнение, че в армията на Александър повече от половината войници били македонци. При това състояние е трудно да се мисли, че освен образованите им командири, и множеството войници ще знаят гръцки. Затова Филота бил призован да говори на   родния си, бащин език, а Александър говорил на гръцки, но преди да започне съдът на войсковото народно събрание, което той напуснал, за да не влияе на избора на македонците. Парменион и Филота били осъдени на смърт. Върховният орган на македонците – народното събрание, преценило, че обвиненията в промяна на държавния език и обичаите, в разрез с волята на върховния главнокомандващ, е действително нарушение, което заплашва целостта на държавата и започнатото от тях дело – създаването на македонска държава от всички родствени трако-пеонско-македонски и илирийски племена.
Херодот (VІІІ, 7,) съобщава първите сведения за македонската царска династия. Според него основател или ойкист на Македонското царство е Пердика І, който управлявал от 729 до 678 г.пр.н.е.: “Прародител на този Александър, преди седем колена бил Пердика, който завладял престола на Македония по следния начин. От Аргос избягали в Илирийската земя трима братя, потомци на Темен – Хаван, Аероп и Пердика. От Илирия, като прехвърлили планините, братята отишли в Горна Македония, в град Лебея. Там те постъпили като наемни работници при царя. Най-големият пазил конете, вторият бил кравар, а най-малкият, Пердика, се грижил за дребния добитък. Съпругата на царя сама им приготвяла храната (тъй като в древни времена даже цариците, а не само обикновените хора, живеели бедно). Всеки път, когато царицата изпичала хляб за момчето – наемен работник на Пердика, той, хлябът, ставал два пъти по-голям”. Царят разбрал за чудото и предупредил братята наемни работници да си вървят, като им казал, че им плаща със слънцето. Братята си тръгнали, но след като Аминта изрязал слънчевия кръг от огнището и сложил трикратно пепел в пазвата си. Този текст на Херодот е интересен затова, защото показва приказния, обяснителен   характер на първите сведения за македонската царска власт и държава. Ив. Пастухов приема този легендарен период за време, в което няма действителни сведения за македонски царе. За него първият владетел, за когото има действителни сведения, е Аминта І (540-498 г. пр.н.е.). Хр. Данов счита, че “Македонската държава била образувана през 640 г. пр.н.е.”. Една хипотеза, която също се нуждае от допълнителни доказателства. Царете на древна Македония, според генеалогиите на Херодот и Тукидид, били: Пердика, Агей, Филип І, Аероп, Алкета (573-541 г. пр. н. е.), синът му Аминта І (540-498 г. пр. н. е.). Този легендарно-приказен период до времето на Аминта І показва само, че властта била съсредоточена в рамките на едно семейство, а не, че била наследствена. Според Ив. Пастухов царската власт в Македония първоначално била патриархална и царят, т.е. базилевсът по Аристотел, бил върховен жрец, военачалник и съдия. Тук авторът се придържа към вижданията на Аристотел, развити след това от историци-материалисти като американеца Л. Х. Мор.
Македонската държава била създадена в действителност не през далечните VІІІ-VІІ в. от Теменидите, царете на дорийския Аргос, или техни потомци,  а около втората половина на VІ в. пр.н.е. от цар Аминта І, който от вожд-базилевс се обявил за базилевс-цар. Владетелят бил в приятелски отношения с Пизистрат, избрания от демоса в Атина тиран, противник на аристократите. Приятелските връзки между двамата политически мъже свидетелстват за еднакви политически възгледи за ранния период на създаване на държавата и за общи противници – аристократите и техните съюзи. Поради това Аминта разрешил на Пизистрат да добива злато и да набира наемници в Пангей и Халкидика. Поради това след завръщането си във властта атинският тиран осигурил на Македония, редовни и развиващи се търговски връзки. Сходството в политическите позиции на тирана и на първия цар било в отрицателното им отношение към аристократите, от които самите те произхождали, но с които се борили, тъй като демосът, или народът им дал властта, за да намалят данъчното бреме,  експлоатацията и произволите на аристокрацията.
Аминта І успял да разшири държавата си на север и юг и бил в сложни дипломатически отношения с персийския цар Дарий І, който поискал признаване на властта му след неуспешния поход срещу скитите.Наследникът му, Александрос І (ок. 495-450/40 г.пр.н.е.), не скъсал видимо връзките си с персите, нито отхвърлил публично васалитета, но същевременно усилил връзките си с Атина и бил избран от атиняните за проксенос, т.е. за официален покровител на техните граждани в Македония. Едновременно с това Александрос бил почитан като атински покровител. Към времето на гръкоперсийските войни Македония била принудена да влезе активно в персийски съюз с военни контингенти по времето на Ксеркс (486-464 г. пр. н. е.), но след разгрома на персите при Саламин и след това при Платея, през 480 и 479 г.пр.н.е. се присъединила към коалиционните гръцки сили. Македония отстоявала собствените си интереси в района и се противопоставила на опитите на Атина да колонизира о.Тасос и района на Пангей. Затова Александрос І  подкрепил едоните, които били заплашени от завладяване и настаняване на 1000 колонисти-клерухи, а това довело до временно осуетяване на атинските стремежи. Владетелят определил за свой приемник единия от синовете си, Пердика ІІ, а на останалите трима дал малки княжества, подчинени на държавата и със статут, подобен на владенията на страничните управители-парадинасти в Тракия.
Атина използвала противоречията и дрязгите, които възникнали между братята, и подкрепила Пердика ІІ, като по този начин си осигурила неутралитета му в борбата им срещу едоните. С военното си надмощие, при противопоставянето на Пердика на Терес, което му попречило да  помогне на едоните,   атиняните си осигурили създаването на колонията Амфиполис на устието на р. Стримон след разгром на военните сили на племето. Македония била недоволна от атинската окупация, но след период на напрежения мирният договор между Пердика и атиняните бил подновен.
Почти едновременно с тези събития през 431 г. пр. н. е. започнала Пелопонеската война. Атина успяла да си осигури съюзник в лицето на новия одриски цар Ситалк и едновременно с това водела дипломатически преговори с Македония на Пердика. Македонският цар бил спартански съюзник до 424 г. пр.н.е. През тази година по време на война с траките трибали, южно от днешната планина Витоша и далеч извън границите на военноплеменния им съюз загинал Ситалк, при опит да обходи македонските позиции от север. Македония успяла не само да притисне (с тайно споразумение с трибалите) одрисите от север, но и поставила на престола им промакедонски настроения Севт І. През същата година атиняните претърпели военно поражение при Делий и загубили Амфиполис и Торона. Спартанският пълководец Брасид отказал да се намеси във вътрешната политика на Македония и да подкрепи Пердика в похода му срещу линкестите-македонци. Поради това македонският цар сключил военен съюз с Атина, но по време на примирието между двете воюващи гръцки страни през 421 г. пр.н.е. сключил таен договор и със Спарта.
През 413 г. цар на Македония станал Архелай, син на робиня от брата на Пердика Алкет. След като дошъл на власт, Архелай убил баща си, сина му Александър и невръстния син на Пердика, седемгодишно момче, след което се оженил за майка му,  бившата царица  Клеопатра. Действията на новия  владетел били свързани с укрепването на едноличната царска власт.
Новият владетел преместил столицата на държавата в Пела и започнал политика на превъоръжаване на армията. В страната били издигнати много нови крепости и Македония се превърнала в първостепенна  сила във вътрешността на Балканския полуостров. След смъртта на Архелай страната изпаднала в период на междуособици, който продължил до времето на възцаряване на Филип ІІ, владетелят, който направил от страната си световна сила.

ИЗВОРИ

Тукидид, Пелопонеската война,  Разказ за Долна Македония във връзка с похода на Ситалк през 429 г. пр.н.е., ІІ, 99, 1-6: 1….Долна Македония, където властвал Пердика.  2. Към македонците принадлежат също и линкестите, и елимиотите, и други племена  по-нагоре /на север- б.м. Н. Н./, които са им съюзници или поданици, но си имат свои собствени царе. 3. Сегашната Приморска Македония придобили първоначално Александър, бащата на Пердика, и предците му. Теменидите, които произхождали от Аргос, се установили тук, след като прогонили от Пиерия  с оръжие в ръце пиерите, които по-късно живеели във Фаргет и други места под Пангей отвъд Стримон (И досега мястото под Пангей, към морето, се нарича Пиерийска низина). От така наречената Ботия /област на запад от долното течение на р. Аксий, сега Вардар-б.м. Н. Н./, те също така прогонили ботиеите, които сега живеят в съседство с халкидяните. 4.  От пеоните завоювали тясна ивица покрай р. Аксий, която се простира до Пела и до морето. Отвъд Аксий, до Стримон, те владеят така наречената Мигдония, откъдето прогонили едоните. 5. А от сегашната Еордия изтласкали еордите /при днешната планина Докса-б.м. Н. Н./, по-голямата част от които загинали, а малка част от тях отседнали около Фиска. От Алмопия прогонили алмопите. 6. Тези македонци покорили и  други племена, над които   господстват и до днес, а също и Антемунт, Грестония, Бизалтия и голяма част от земята на същинските македонци. Това всичко се нарича Македония и когато я нападнал Ситалк, там царувал Пердика, синът на Александър.

Страбон, География, VІІ, 7, 8. Описание на горна Македония:…Областите Линкестида, Пелагония, Орестиада и Елимея наричали дори Горна Македония, а по-късни автори ги наричат и Свободна Македония. А някои наричат Македония цялата страна до Коркира /о. Корфу-б.м. Н. Н./, понеже жителите й се подстригват по един и същи начин, говорят един диалект, носят еднакви дрехи, обаче някои от тях говорят на два езика.

Страбон, VІІ, Фрагмент 12: Описание на Горна, Долна и Приморска Македония: Пеней /по-късната Саламбрия-б.м. Н. Н./  разделя Долна и Приморска Македония от Тесалия и Магназия, Халиакмон /по-късната Бистрица-б.м. Н. Н./Горна Македония, а същият Халиакмон, Еригон, Аксий и др. реки, отделят от нея епиротите и пеоните.

Страбон, VІІ, Фрагмент 11: Днешна Македония някога се наричала Ематия. Това име тя придобила от един от древните предводители, Македон. Имало и град Ематия при морето. Тази страна била владяна от епироти и илири, но по-голямата й част заемали ботиеите и траките. Първите, както казват, произхождали от Крит и дошли тук под предводителството на Ботон. Едни от траките, а именно пиерите, живеели в Пиерия и местата около Олимп. Пеоните живеели около река Аксий и в наречената по нейното име Амфакситида, едините и бизалтите заемали останалата част до Стримон.

Квинт Курций Руф, История на Александър Велики, VІ, ІХ, 32-36, Разказ за съда над Филота, Реч на Александър: “Македонците ще бъдат твои съдии, аз те питам, дали ще си служиш пред тях с бащиния си език?” На това Филота отвърнал: “Освен македонците тук има и много, които считам, че ще разберат по-добре това, което ще кажа, ако си послужа със същия език, с който ти сам си послужи, и то не поради друга причина, както съм убеден, а за да може изказването ми да бъде разбрано от повечето присъстващи тук”. Тогава царят казал: “Виждате ли до каква степен се отвращава Филота от бащиния си език! Но нека да говори както му допада на сърцето, като не забравяте, че той също толкова, колкото не обича езика ни, не обича и не зачита обичаите ни”. След тези думи напуснал събранието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *