9 кули пазят крепостта “Мезек”

Споделете страницата!

Много българи свързват Мезек с марка вино. Край едноименното свиленградско село обаче се намират две тракийски гробници и внушителна средновековна византийска крепост. Твърдината е кацнала на възвишението Калето и според учените е най-добре запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Намира се на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница.

Някои историци смятат, че това е известната от писмените източници крепост „Неутзикон“, а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта „Версиникия“, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.
„Мезек“ е била гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Първите археологически разкопки там са в далечната 1983 г. Построяването на твърдината е от епохата на византийския император Алексий I Комнин (1081-1117). Тя е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в.

Крепостта е била средище на интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито. Свидетели за ежедневието на войниците от гарнизона са многото намерени железни върхове на стрели, шпори и конски подкови. Каменни мелници, метални инструменти и огрибки за нощви пък разказват и след векове за бита на местното население.
Крепостта „Мезек“ е била добре съхранена до началото на миналия век. Около 1900 година обаче започва строеж на турски казарми в Свиленград. Тогава от твърдината са разграбвани камъни за градежа на поделенията.

Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник, които следват релефа на мястото.
Твърдината е изградена от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 метра. Пет от тях са на южната кpепостна стена, две са разположени на западната, има и по една кула на северната и източната стена.

Градоред на етажи, снабдени с бойници по фронта и встрани, разделят кулите, а връзката помежду им са били дървени стълби.
Най-интересно устроена е кулата, която е в югозападния край на крепостта. Тя е най-добре запазена и е най-голяма по размер. Била е триетажна, като горните две нива са с бойници. Проектантите от Средновековието са били доста далновидни, тъй като са ги разчертали с отворени бойници към вътрешността на крепостта. Така защитниците са имали възможност за кръгов обстрел и са могли да продължат битката, дори ако противникът проникне в укреплението. Най-малката от кулите пък се е ползвала като затвор.

Друг от интересните елементи на крепостта е входът й. Той се намира в чупка на западната стена. Построен е така, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.

Туристи стават рицари и стрелци

Средновековната крепост край Мезек буквално оживя в края на юни. Тогава по проекта на община Свиленград „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще“ бяха пресъздадени събитията от живота в средновековен военен лагер, обсада на българска крепост, двубой и мирни преговори.

Чрез проекта ОП „Регионално развитие“ за над 3 млн. лв. районът около около калето е превърнат в център за атракции. Декори на стражева зала и оръжейна са експонирани на крепостта и разположения около калето военен лагер с палатки, шатри, военно снаряжение и манекени в автентични костюми са само част от примамливите атракции за туристите.
Посетителите обаче не са само статисти, а могат и да са живи участници, като стрелят с лък и арбалет, нареждат пъзел или играят шах с 50-сантиметрови фигури, могат да хвърлят ласо, да се снимат в царски и рицарски костюми.

След многобройните игри ще могат да отдъхнат край 4-метрово огнище, сядайки на дънери и пънчета.

Наблизо е най-дългата гробница на Балканите

Наред с крепостта, Мезек събира туристи и с двете си тракийски гробници. Едната е в могилата Малтепе, на километър източно от селото. Открита е случайно през януари 1931 г. Проучена е през лятото на същата година от професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Велков и датирана в средата на IV век пр. Хр.
Дължината й е 32 метра и това я прави най-дългата открита в България и на Балканския полуостров.

Другата е куполна гробница, непосредствено преди връх Шейновец, но там са върлували иманяри, които са разбили подовата настилка.
Предверието също е полуразрушено.
На много по-голям интерес се радва гробницата на Малтепе, която е напълно запазена в автентичния си вид. Покрива я внушителен могилен насип с височина 15 м и диаметър 90 м. Археологическите проучвания сочат, че в нея е бил погребан местен владетел.

Гробницата е от микенски тип и се отличава с необичайната си архитектура. Изградена е от големи каменни блокове, свързани с железни скоби. В некропола се влиза през дълъг над 20 м дромос (коридор). Следват две правоъгълни преддверия, а след тях – кръгла, погребална камера с висок купол. Запазено е каменното ложе на покойника, а встрани от него – две каменни урни. Под каменните плочи на двете правоъгълни помещения са открити вторични погребения, извършени чрез кремация на телата.

В гробницата при Мезек са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Днес находките са изложени в регионален Исторически музеи – Хасково и музеите в София и Истанбул.

https://www.standartnews.com/balgariy…k_-208629.html

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.