МОНЕТАРНАТА ПОЛИТИКА НА МЕСАМБРИЯ

Споделете страницата!

 

Сребърното, златното и бронзовото монетосечения на Месамбрия са 
толкова интензивни, че продукцията на нито един понтийски град не
може да се сравни с тях. В някои отношения градът на тракийския
легендарен цар Мелсас превъзхожда дори метрополиите си
Бизантион и Калхедон, които се намират на входа на Босфора откъм
страната на Мраморно море (някогашната Пропонтида). Сигурно

това се дължи на тракийската среда и на самото разположение на

месамбрийската полития (град-държава). Основана в края на VI в.

пр. Хр. на мястото на старо тракийско селище и укрепнала в първото

десетилетие на V в. пр. Хр., новата колония още в първите

десетилетия на съществуването си започнала да сече оболи –

сребърни монети с тегло около половин грам, и сребърни драхми,

които тежат малко повече от 3 грама. През това време младият град-

държава развил интензивна търговия, като използвал собствените си

монети на градския пазар и в най-близките пазарища (емпориони).

Наред с тях международните търговски операции с близките траки,

аполонийци и граждани на Бизантион, Атина и

северночерноморската Олбия ставали посредством кизикени. Така

се наричали електроновите монети на Кизик, чиито останки сега

лежат на малоазийския бряг на Мраморно море. От публикации и от

сведения, събрани чрез анкети, вече са известни три съкровища от

кизикени от територията на Месамбрия. Тези монети са от електрон

– естествена сплав от злато и сребро. На лицевата си страна под

обичайното типово изображение те винаги имат гравиран герба на

града – риба тон. Забележително е също така, че в съкровището от

село Свети Влас има монети на прочутия с богатството си лидийски

цар Крез. Не е ли многозначително, че на няколко километра

северно от дорийската колония Месамбрия са открити ранни

монети, произхождащи от малоазийската област Лидия, която

повечето учени-нумизмати смятат за родина на същинската монета?

Тази монета, която вече повече от две хилядолетия и половина

възвисява и сгромолясва владетели и държави, дава преимущества

на определени цивилизации, за да им ги отнеме впоследствие и

небрежно да ги хвърли в лоното на млади варварски народи.

В непосредствената територия на Месамбрия през V в. пр. Хр.

интензивно циркулират и монети на съседната Аполония. Замогнала

се на базата на близките рудни залежи в Меден рид тази полития

(град-държава) през първия век на съществуването на Месамбрия

все още имала икономическо превъзходство над нея. Гъвкавите

месамбрийци обаче ловко използвали паричната сила на

аполонийците, за да умножават собствените си парични

натрупвания. Още тогава наследниците на хероизирания тракийски  2

цар Мелсас, който гърците продължавали да почитат като основател

на Месамбрия, изглежда са проявявали повече търговска

находчивост при посредничеството си между други градове и

обширната тракийска земя от двете страни на прадревния Хемус. Не

може да се изключи и обстоятелството, че самите тракийски

владетели от вътрешността са инициирали сеченето на сребърни

тетрадрахми и бронзови монети от типа „Амазонка – Атина Алкис”.

По този начин те, подобно на някои малоазийски сатрапи, са

осигурявали парична маса за пълноценна търговия във вътрешността

на Тракия.

Съкровищата от месамбрийски и аполонийски диоболи от първата

половина на IV в. пр. Хр., в които двата вида монети се срещат

поравно, показват, че тогава съществува икономически паритет

между градовете, разположени от двете страни на благославяния от

моряците на всички векове Бургаски залив. Равният брой диоболи в

съкровищата от селата Медово, Варненско, Вратарите, Добричко и

с. Тракийци в Странджа планина показва, че от стари времена по-

важна за търговците и продавачите била стойността и равното

метално съдържание на монетите, отколкото държавната им

принадлежност. През IV в. пр. Хр. Месамбрия сече и бронзови

монети, но тогава те все още се срещат в самия град и в близките до

него градски и тракийски селища.

Истинското монетарно господство на Месамбрия започва през

първата половина на III в. пр. Хр. Тогава в античния свят е

настъпила т. нар. елинистическа епоха. Завоеванията на Александър

Велики през втората половина на IV в. пр. Хр. довели до разчупване

на полисната затвореност и отворили широк простор за контакти

между далечни градове и области. Около 275 г. пр. Хр. Месамбрия

започнала да сече тетрадрахми от „Александров тип”. На лицевата

си страна те имат портрет на великия владетел, приел образа на

прочутия с дванадесетте си подвига Херакъл. Върху главата на

Александър има първобитен шлем от лъвска кожа. Царят на

животните е положил муцуна над александровото чело, а лапите му

са сплетени върху неговата шия. На опакото имаме седнал Зевс

Орлоносец и пред краката му е гравиран месамбрийския символ –

коринтски шлем в профил. Всъщност това е бил обожествения шлем

на основателя Мелсас. Всяка тетрадрахма тежи около 16 грама, т. е.

те са сечени от определено количество сребро за определен брой

монети според разпространената през елинизма атическа система.

По стил тетрадрахмите могат да се разделят на три основни стила –

ранен (275 – 175 г. пр. Хр.), среден (175 – 115 г. пр. Хр.) и късен (115

– 72 г. пр. Хр.). Сред западнопонтийските градове Месамбрия е

единствения град, който в продължение на два века (всъщност 203  3

г.) без прекъсване сече тетрадрахми. Освен със символа на града –

шлем, те са маркирани в ранния период с един, а впоследствие с два

магистратски монограма. Откритите през 1972 г. релефи на

стратезите в Месамбрия позволиха да установим, че градските

монетни магистрати са били излъчвани от колегията на стратезите.

От тези паметници се вижда, че тяхната колегия се е състояла от

шестима стратези и един секретар. На Релеф № 1 фигурира името на

стратега Ойниас, а на релеф № 3 четем Аполас, за когото е

отбелязано, че е внук на Ойниас. Бащата на Аполас – Дионисий –

също е бил стратег и монетен магистрат и името му е гравирано на

релеф № 2. Така ние разбрахме как една знатна месамбрийска

фамилия е решавала най-важните проблеми на политията (града

държава) в продължение на около един век от около 170/160 до

около 90 г. пр. Хр. Напоследък в Балчик, древния Дионисополис, се

откри надпис с името на месамбриеца Поликсен, син на Мелсеон.

През III в. пр. Хр. Месамбрия сече и златни статери „Александров” и

„Лизимахов” тип. Сребърните тетрадрахми и златните статери на

Месамбрия имат изключително широко разпространение. Досега са

открити близо 40 съкровища. Повечето от тях са от земите на

днешна България, но те достигат на север до териториите на

Молдавия и Румъния, а на юг чак до древния Вавилон на

територията на днешния Ирак. Няколко големи съкровища от

Анатолия (днес Република Турция) съдържат десетки месамбрийски

тетрадрахми, а на брега на Мраморно море е открито прочутото

Пропонтийско съкровище, в което има 24 тетрадрахми на

Месамбрия.

Но не само монетите от злато и сребро, сечени в града на Мелсас, са

широко разпространени. Месамбрия е западнопонтийският град с

най-интензивно автономно бронзово монетосечене през

елинистическата епоха. На огромното количество бронзови монети

съответства и голям периметър на разпространение. Месамбрийски

бронзови монети са ни известни от пределите на днешна Румъния,

Сърбия и Косово чак до Одрин, Солун и Атинската агора, а може би

и до Мала Азия. В общи линии ареалът, в който са циркулирали

бронзовите монети, се покрива с този на месамбрийските

тетрадрахми и статери. Когато нанесем находките на карта, се

проявява разликата в интензитета и гъстотата им. Бронзовите

съкровища естествено са по-многобройни и са открити в повече

пунктове в ядрото на древна Тракия, докато в периферията и извън

пределите й са по-редки.

Най-характерният белег на бронзовите съкровища с монети на

Месамбрия е тяхната еднородност. Може да се каже, че

циркулационната им среда е сравнително бедна. Обикновено в едно  4

съкровище са представени един тип монети. Тази особеност се

проявява още при най-ранните от тях. Така например в некропола на

Месамбрия са намерени две малки съкровища, които се състоят само

от типа „Атина – МЕТА в колело”. Съществува голяма вероятност

към една от тези находки, която съдържа седем монети от типа

„Атина – МЕТА в колело”, да се е отнасяла една монета на

Бизантион от типа „Атина – три делфина около монограми,

съставени от буквите ПY – HP”. Тази находка произхожда със

сигурност от крайбрежната зона между Несебър и с. Равда.

Типът „Атина – МЕТА в колело” (засега известни общо 151 бр.) е

открит главно в самата Месамбрия (51) и близките й катойкии –

съставни селища (53), от Акве калиде – Бургаските минерални бани

са 18 бр. Само две монети от този тип, открити в Истрия (недалеч от

устието на Дунав), разширяват Черноморския ареал на тяхното

разпространение в северна посока.

От близкия до Несебър Слънчев бряг са две съкровища, съставени

преобладаващо от типа „Шлем насреща – МЕТА в колело”. Само в

едното от тях по изключение има три чужди сребърни монети. Те са

една драхма на Александър Велики и две на Лизимах от самия край

на IV в. пр. Хр. В съкровището „Слънчев бряг I” има само един

екземпляр от типа „Мелсас – МЕТА в пелта”, а в „Слънчев бряг II”

са три. При ранните съкровища сребърните драхми на Александър

III и тези на Лизимах ни помагат да разберем, че заравянето се

отнася към края на IV в. Типът „Шлем насреща – МЕТА в колело” е

по-широко разпространен от другия разгледан ранен тип (512 бр.).

Откритите в месамбрийската територия екземпляри (135)

превишават откритите в Месамбрия (63). В Акве калиде

присъствието на типа също е силно (105), в Кабиле е не така

изразено (25), а в долината на р. Камчия, в Одесос и в Марцианопол

са намерени по десетина екземпляра.

По-голямата част месамбрийски бронзови съкровища са съставени

от монети от типа „Амазонка – Атина Алкис-Т” (в надписа

МЕТАМΩВРIANОN). В голямото съкровище от с. Братово, Бургаска

община има 513 монети от този тип, една бронзова на Одесос (тип

„Дарзалас конник”) и една на Месамбрия от т.нар. Каваров тип –

върху лицето с шлем в профил и на опакото с келтски щит. В новото

съкровище от с. Черна, Добричка община, присъстват две бронзови

монети на Александър Велики, а в една малка находка, открита

недалеч от тракийското укрепление при с. Руен, Бургаска област,

има бронзови монети на Филип II и на келтския владетел Кавар. Не

може да не направи впечатление, че Филиповите и Александровите

монети са били в обращение повече от 100 години, преди да

попаднат в двете споменати съкровища. Обикновено се смята, че по- 5

дълъг период на обращение имат монетите от скъп метал, но в този

случай се натъкваме на продължителна циркулация и на бронзови

монети. Това не ме изненадва особено много, защото монетите,

сечени от името на Филип II и на Александър III, са еднакви с

месамбрийските по тегло и номинал. Сигурно затова не са били

изхвърлени бързо и автоматично от циркулационния поток. Другият

фактор трябва да е огромният приток на такива монети в Тракия

през втората половина на IV в. пр. Хр. Не можем да не обърнем

внимание на факта, че в съкровище от с. Кошарица – в

месамбрийското крайградско селище – са налице само две бронзови

монети на Месамбрия и те са от типа „Шлем насреща – МЕТА в

колело” и типа „Мелсас – МЕТА в пелта”. Другите принадлежат на

Филип II (89) и на Александър III (10). Но докато в съкровището от

с. Кошарица са представени два ранни месамбрийски типа, които

датират от IV в. пр. Хр., в находката от Сливенски район се

натъкваме на пет месамбрийски от типа „Атина Алкис-Т” заедно с

монети на Филип II и на Александър III. Находката се състои от 133

бронзови монети: 117 на Филип II (няколко от тях са със знаците на

Лизимах) и 11 на Александър III. Напълно е възможно съкровището

от Сливенско, както и означеното като находка от Южна България, в

което има само една месамбрийска от типа „Атина Алкис-Т”, да са

били трезорирани най-рано, в момент, когато този месамбрийски

тип току-що се е бил появил на пазара в Тракия. Вероятно е това да е

станало около средата на III в.

По един екземпляр от типа „Атина Алкис-Т” съдържат две

съкровища, открити в долината на р. Велика Морава в Сърбия.

Изключително интересно е, че повечето монети в двете съкровища

са на Малоазийския град Кюме и те са монети с образа на амазонка

на лицето, с който Т. Герасимов през 1967 г. свързва изображението

на лицето на месамбрийските бронзови типове „Глава на жена –

Атина Алкис”. Чрез иконографския анализ той идентифицира

жената от тези монети на Месамбрия като амазонка и така определи

типовете като „Амазонка – Атина Алкис”. Сега след повече от

половин век от публикацията на проф. Тодор Герасимов, самите

находки потвърждават верния извод на прочутия български

нумизмат. Типът „Атина Алкис-Т” стигнал на запад до територията

на Косово в селището Янево.

Досега са събрани данни за 30 съкровища с монети от типа „Атина

Алкис-T”. Оригинална монета на келтския цар Кавар има и в

съкровището от селата Черна могила, Мъглен. Това е единствената

сигурна находка, в която има и четири екземпляра от другия тип

„Амазонка – Атина Алкис” – със „Сигма” в легендата. Монета на

келтския владетел присъства и в едно от съкровищата от с.  6

Просеник, където се натъкваме и на един екземпляр на Кабиле от

тип „А” според класификацията на Драганов. Тук има и една монета

от типа „Шлем насреща – МЕТА в колело”, която по стил и

редуцирано тегло принадлежи към най-късните емисии от типа,

сечени преди легендата да стане МЕСА.

Отразени на карта, тези съкровища до голяма степен покриват част

от територията, в която се откриват и съкровища от сребърни

месамбрийски монети. Масовото присъствие на месамбрийски

монети в тези съкровища обаче не отива пò на север от с. Черна,

Добричка община и пò на запад от линията Сливен – Шумен. Само

съкровището с означено място на намиране Южна България би

могло да е открито пò на запад. Присъствието обаче на макар и по

един екземпляр месамбрийски монети в двете съкровища от

долината на р. Велика Морава на територията на Сърбия е

многозначително. Средата от малоазийски монети, в която се

срещат, също придава своеобразна тежест на месамбрийското

бронзово монетосечене както и на това на Одесос.

Възможно е част от съкровищата, в които се срещат месамбрийски

монети, да са заровени около средата на III в. пр. Хр. и това по

някакъв начин да е свързано с действията на Антиох II Теос (261-246

г. пр. Хр.). Сигурно това се отнася и за находките от Котел, от

Сливенско и от Южна България. Но повечето от съкровищата

изглежда са попаднали масово в земните недра при похода на

бастарните през 70-те години на II в. пр. Хр.

През ІІІ в. пр. Хр. в периода от 240/235 до 210/200 г. Месамбрия сече

монети, които са повлияни от последния келтски цар Кавар. Такъв

екземпляр е открит и в укреплението при Каратобе в Северозападен

Крим.

Съкровищата от типа „Атина Алкис” със Сигма по брой отстъпват

значително на тези, които съдържат монети с „Т”. Известни са ни

шест съкровища със Сигма-емисии. С абсолютна сигурност

единствено в съкровището от селата Черна могила-Мъглен, Айтоска

община Т- и Сигма-емисиите се откриват смесени, като вторият вид

е представен само с четири екземпляра. Това съкровище трябва да е

заровено през втората четвърт на II в. пр. Хр. в самото начало на

прехода от Т- към Сигма-емисии.

В едно открито между селата Снягово и Руен съкровище, което е

разпръснато, е имало сребърна тетрадрахма на Месамбрия. Тя е била

с монограм, който според нашата таблица попада в хронологическия

отрязък 150-125 г. пр. Хр. В съкровище от селата Тънково,

Кошарица според колекционера Станислав Грозев е имало

републикански денар от 75 г. и това ни кара да мислим, че тези две

находки са попаднали в земята при идването на римляните през 72 г.  7

пр. Хр. Съкровището от Костещи, открито в дакийско укрепление,

освен монетата на Месамбрия от типа „Атина Алкис” със Сигма е

съдържало 19 бронзови монети на Истрия, сечени в периода между

106 и 72 г. пр. Хр. Изглежда монетите от типа „Атина Алкис” със

Сигма са били дълго време в обращение на север от р. Дунав и М.

Петреску-Дъмбовица с основание свързва тези находки с Буребиста

и неговия Черноморски поход в средата на I в. пр. Хр. Въпреки че

през първата половина на I в. Месамбрия вече е престанала да сече

този тип и е въвела „митридатовия” тип „Дионис – грозд”, нейната

масова продукция през втората половина на II в. пр. Хр. са били

монетите тип „Атина Алкис-Σ”. Веднъж отдалечили се от мястото на

отсичането си, тези монети са продължили да бъдат ценени от

тракийските племена от двете страни на р. Дунав и на юг от Балкана.

В близката месамбрийска територия естествен приоритет имат

нововъведените монети от „митридатов” тип. Все пак далече в

Трансилвания в Тирнъвиоара (Румъния) е открита една монета от

този тип, препечатана върху „Атина Алкис” със Сигма. Вероятно и

нейният дълъг маршрут на север се дължи на Понтийския поход на

Буребиста.

Специално внимание заслужава типът „Шлем насреща – МЕТА в

колело”. Монети тип „Шлем насреща – МЕТА в колело” са открити

в добре проучени археологически комплекси като Севтополис и

Атинската агора – по два екземпляра. М. Домарадски е открил

месамбрийски монети от типа „Шлем насреща – МЕТА в колело” в

емпорион Пистирос при с. Ветрен, Пазарджишка обл. Ранна монета

(ІV в. пр. Хр.) от типа „Шлем насреща – МЕТА в колело” е открита

и при разкопките на римската вила в м. Чаталка от територията на

Августа Траяна.

Показателно е присъствието на типа „Шлем насреща – МЕТА в

колело” от IV в. пр. Хр. сред останките на Севтополис и отсъствието

там на много по-масовите месамбрийски монети от III в. пр. Хр.

Този белег съвършено отличава Севтополис от Кабиле, в който са

открити 65 монети от типа „Амазонка – Атина Алкис-Т”, датиращи

от III в. пр. Хр.

Следващият II в. пр. Хр. е характерен с прехода от Т- към Сигма-

емисии. Особено масов през този период е типът „Амазонка – Атина

Алкис-Σ”. От Кабиле има 18 екземпляра, а разширяването на

хоризонта на контакти по време на Митридатовите войни е дало

възможност, както вече подчертахме, този тип да се разпространи в

пределите на север от р. Дунав. В III – II в. пр. Хр. месамбрийското

бронзово монетосечене достига най-голям размах, единствен в

сравнение с другите понтийски, може би и егейски градове.  8

През I в. пр. Хр. Месамбрия вече сече „митридатов” тип бронзови

монети с Дионис на лицевата страна и грозд на опакото, а по-късно

започва емитирането на типа „Деметра – клас”. Тези емисии обаче

остават повече в месамбрийската хора и доскоро мислехме, че

стигат най-много до Одесос и до Кабиле. Изненада е препечатката

от Тирнъвиоара в Трансилвания на „Дионис – грозд” върху „Атина

Алкис-Σ”. Това е район, в който по-масовите монети, сечени през II

в. – „Амазонка – Атина Алкис” със Сигма дълго обслужвали пазара.

И без да се разпространяват надалече, последните автономни и

първите императорски и царски монети на Месамбрия са запечатали

завинаги белезите на римската политическа и културна експанзия,

набираща сили още в началото на епохата на империята. Монетите

от това време дават достатъчно основание да констатираме за

пореден път неизменния стремеж на месамбрийците да бъдат винаги

в добри отношения със силните близки и далечни владетели. През

този период и тракийските царе волю или неволю следвали

стародавния подход на Народното събрание, Съвета и стратезите на

Месамбрия.

Месамбрийските монети от римската епоха не са многобройни –

събират се близо 500 екземпляра. Част от тях са от съкровища,

открити между Стара планина и долното течение на р. Дунав. От

известните ни 26 съкровища само две са открити в близост до

Месамбрия – на около 50 км в долината на р. Хаджийка. Месамбрия

е сякла бронзови монети с образа на Август (с Аполон на опакото) и

на Август – на опакото с Реметалк I, в последните две десетилетия

на I в. пр. Хр. След значително прекъсване – повече от век –

бронзовото императорско монетосечене на града е подновено при

Хадриан, продължава при Септимий Север, Каракала, Гета и

завършва с масови емисии на Гордиан III, Гордиан III и

Транквилина, Филип и Отацилия, Отацилия и на Филип Млади.

Най-многобройните емисии са от времето на император Гордиан ІІІ

(238-244) и на Филип Млади като цезар (247-249). Тогава

Месамбрия постепенно измества съседния Анхиало и се включва в

циркулационния поток в залеза на своето монетосечене от името на

римските императори.

Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.