Мисия “Мисионис”

Споделете страницата!

Хълм край Търговище крие безбройни артефакти от огромен град, дълго време останал непознат.

Понякога най-големите геройства остават непознати, скрити, изтляват с годините. А понякога точно това и ги е направило геройства – че в изключителните моменти на саможертвено решение няма място мисълта за славата. Непозната щеше да остане и съдбата на голям български град, жертвал се в името на свободата, ако не беше една на пръв поглед незначителна и далечна от нас история…

Норманският крал Роджър II живял в средата на XII век, разбира се, доста далеч от днешните ни земи. Владетелят бил много любознателен и щом в двора му попаднал арабският учен Мохамед ал Идриси, Роджър му дал задачата да подготви книга, в която да събере всичко познато за тогавашния свят наблизо и далеч.
Цели 15 години, без да напуска двореца на Роджър на остров Сицилия, Идриси разпитвал моряци и търговци, за да изпълни отговорната задача. Накрая, през 1153 г., владетелят се сдобил с книгата „Развлечение на копнеещия да преброди страните“. По-късно този първообраз на Google street view се прочул като „географията на Идриси“. С безпристрастния си стил и прецизните описания до днес продължава да дава безценна информация за онзи период.

Включително и за мястото, което идва ред да ви представим. Идриси единствен споменава за непознат от други извори важен град по българските земи. Мисионис (или Масийунус – в зависимост от превода) бил изкачен на цяла планина, имал кантора, в която се търгува с далечна Русия, разказва ученият. Намирал се на ден път от Динибули (Ямболско), 3 дни от днешен Ловеч, също 1 – от Разград…
След това никой никога не споменава повече за града. Нещо повече – самият Константин Иречек пише, че в Ески Джумая (днес Търговище) старини няма. Въпреки това през 60-те години на ХХ век проф. Димитър Овчаров започва разкопки наблизо, а от земята се показват останките от огромен за някогашните стандарти български град. И всички доказателства са налице: това е знаменитият по времето на Идриси и потънал в забвение след това Мисионис. Трябва да минат още 40 години, преди наскоро разкопките да бъдат подновени и от земята отново да се покажат впечатляващи артефакти от някогашния огромен център.

3 дни от Ловеч звучи толкова странно на фона на докаралата ни неусетно Opel Astra, оставена на паркинга. А само няколко метра нагоре започват останките на Мисионис. Имаме късмета да ни развеждат д-р Ангел Конаклиев и Стефан Иванов от Регионалния исторически музей в Търговище. Двамата археолози всяко лято, успеят ли да осигурят пари, продължават да запълват празни петна в историята на огромния и погълнат от праха на историята град.
Човек върви по пътеката нагоре по планината, а на всяка стъпка отстрани се показват останки, следи от стари времена. Ходим ли, ходим, а отвсякъде личи къде някога стояли сгради и само очакват да бъдат открити, всяка да ни разкаже своята история…
Животът тук започвал, избуявал, достигал разцвета си, преди поредното нашествие да го унищожи. Селище наблизо съществувало от дълбока древност. Продължило и в римско време долу, край реката. Първият разцвет на Мисионис настъпва по византийско време – през втората половина на V век, когато се прави голямо селище горе, на самия висок хълм. От този период са останали трите големи базилики, които можете да видите, вървейки по наскоро маркирания маршрут. До всяка от тях вече има илюстрация на триизмерна възстановка, която определено помага купчините камъни да се превърнат мислено в това, което някога са били – религиозни центрове, събирали вярващите в най-сакралните им моменти. Градът наистина бил голям – по груби изчисления църквите можели да съберат около 1000 души, което говори за град с между 5 и 10 пъти повече жители.

Интересен артефакт от това време е бронзова статуетка на Марс с откъснати глава и крайници – знак за символичното сбогуване на някогашния ѝ собственик с езическите божества при приемането на християнството.
Краят на византийския разцвет дошъл с нашествието на славяни и авари в самия край на VI век. Предвидливите някогашни обитатели били наясно, че човешката стихия се задава и далновидно успели да извадят целите олтарни стени на черквите си, заедно с мощите на светците, и да ги скрият толкова добре, че не могат да бъдат намерени и хилядолетие и половина по-късно.
Оставили са ни обаче достатъчно, защото в една от базиликите нещата са точно такива, каквито били някога – дотолкова, че дори си личи следата от падналия на пода масивен полилей с формата на двоен кръст.
Тежко било разрушението, за което разказва на археолозите немалкият слой пепел над византийското селище. Но Мисионис все още не бил изживял своята най-тежка голгота.

През Първото и Второто българско царство заради стратегическото си местоположение градът се превърнал във важен център – именно той оживява в думите на Идриси. На мястото на някогашните византийски постройки се появили български, при това понякога съвсем буквално – живелите по тези земи хора дори не знаели, че под тях се крият останки и неусетно ги превръщали в основи, стени и суровини за собствените си домове. Това личи съвсем ясно в почти всички от възстановените старини, при които българските здания са „накацали“ върху по-масивните и съвършени византийски строежи. Днес, разхождайки се, всеки може да упражни археологическите си умения, като опитва да различи останките от двата периода. Местните хора наричат местността и Крумово кале, но градът няма нищо общо с този владетел.
За няколко века най-сетне Мисионис получил заслужения си разцвет и спокойствие. После обаче дошъл краят, при това в най-черни краски. През 1388 г. наказателната турска армия начело със страховития Али Паша помитала всичко по пътя си. Повечето селища отваряли портите, молейки за пощада. И в някаква степен я получавали. Но не така постъпил Мисионис (който може би по това време вече се наричал Косово). Градът се опълчил и след тежка обсада изгубил неравната битка. Върху него за назидание се стоварил целият гняв на поробителя.

Османските войници получили три дни, в които да плячкосват и сеят смърт и след тях от някога величествения Мисионис останала само пепел.
Това, което обаче за града бил краят, за археолозите определено помага в работата. Днес те намират останките съвсем запазени – 6 века върху тях не е имало живот. Само дърветата, основно липи, са пуснали корените си като истински пазители на това особено място.
Камъните са навсякъде в огромни количества и за строежите си народите, обитавали мястото, пренасяли впечатляващи обеми въпреки неблагодатния тежък терен. За съжаление, са използвани предимно чупливите местни скали и вероятно поради това в Мисионис не са намирани надписи, които да разказват повече за самия град. Но и това, което се показва от земята, добре говори за някогашните обитатели. Градът обаче е толкова огромен, че до момента са разкопани едва около 1% от останките му, а според учените за пълното му проучване със сегашните темпове не би било достатъчно и столетие.

„Буквално намираме всичко така, както са го оставили турците“, разказва Стефан Иванов. Последно – тази година, от земята се показало хранилището за вода, което можете да видите на първите страници.
А следите от разрушението са наистина впечатляващи – огромен тъмен слой, разказващ за ужасното пожарище, изравнило града със земята. По време на обсадата хората са били погребвани буквално където попадне – по улиците, дори в самите къщи. Намерени са многобройни останки на български защитници, но само 1 – на османски войник, разпознат по турските монети в джобовете. Безбройни са откритите стрели, постоянно се показват и занаятчийски сечива, но почти няма мечове и други типични оръжия – поробителите ги отнесли със себе си, за да продължат своя поход из християнските земи.

Хората оставяли домовете си толкова внезапно на пожара, че жилищата са впечатляващо запазени за археолозите. Открито е дори съхранено от овъгляването жито. За съжаление, от института, който би могъл да го изследва, не проявили интерес да проучат този автентичен български сорт.
Попадайки на това място, човек почти може да помисли за фатализъм, защото освен двойното кръвожадно разрушаване на Мисионис точно край града минава и участък от пътя между Варна и София, който според нашите водачи е най-смъртоносен в цяла България – само миналата година е взел повече от 20 жертви.
Но нека не си разваляме настроението, защото историята на Мисионис ни припомня и нещо друго – че подвигът, смелостта, позитивното винаги си пробиват проход през вековете, за да получат заслужената си слава.

Препоръчваме ви задължително да комбинирате разходката си в Мисионис и с визита в Регионалния исторически музей в Търговище, където ви очаква впечатляваща сбирка от стари предмети и духа на отдавна отминалите дни. Ще научите за може би първия религиозен знак в историята на човечеството… но това е история, която ще ви разкажем друг път, защото, както и всяко друго нещо, тя очаква своето най-подходящо време…

https://opel.spisanie8.bg/misionis-targovishte.html

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.