МИТРИАДАТ VI (120-63 Г. ПР. ХР.) – КРАЛ НА ПОНТ И МАЛКА АРМЕНИЯ

Споделете страницата!

Карта

Митриадат VI Евпатор е бил крал на Понт, който е управлявал това царство през 120 – 63 г. пр. Хр.  Започнал е да разширява своето царство, подчинявайки се на силите си Колхис, Босфора, Папглагония, Кападокия и Галатия. След това той насочва вниманието си към царството на Витлеем, което било последният независим съсед на Понт, който стоял над очите на интересите на Рим.

Понтийските царе отдавна са имали спорове с Римската република, а Миатридат три пъти се е биел с Рим и се изправил на бойното поле с най-големите генерали на тази епоха, а именнотова са били Сула, Лукулус и Гнайъс Помпей. Но в крайна сметка Мала Азия стига до наследниците на Ромул и Рем, които побеждават последния велик цар на елинистичния Изток.
През целия си земен живот Митриадат VI продължава политиката на своите предци, които в миналото са се опитвали да си възвърнат властта над изгубените земи. Той се оказва защитник на елинизма. Но това довежда в един момент до неизбежен конфликт с Римската република.
Митриадат VI Евпатор обичал изкуството и имал много добро образование. Притежавал е изключителна физическа сила, той можел да се състезава равнопоставено с професионалните войници. Митриадат имал подозрение и е смятал че е бил заобиколен от конспиратори. Дори в младостта си Митриадат започнал да изучава отровни растения, за да може да развие имунитет към действията си. Митриадат практикува Зороастризма.

БОРБАТА ЗА ГЪРЦИЯ
След като завзема Азия, Митриадат решава да привлече Гърция към своето царство. Но римляните нямало да допуснат земите си толкова просто. Пет римски легиони се настаняват на територията на Гърция под командването на Сула, към която се появила и армия под командването на сина на Митридати Аркатия. Но царският син умира по време на битката и легионерите нахлуват в Божотия.
В битката която се провежда при Чаронеа, понтийците  биват победени, а след това са се прибрали в Атина. След това било  взето решение да започне дългосрочна обсада. Сула изпраща асистента си Луций Лициний при лагьодите, селевкидите и родовете. С тяхна помощ той успява да събере флота и да започне активна борба в Егейско море, благодарение на която Атина загубва достъп до морето. Силен глад започва да се чувства в града и опитите на Арчелаус да пробие блокадата завършват с неуспех. Римляните започват нощното нападение и на 1 март влизат в града. Продължава едно масовото клане. След като достигна термопилите, стратегът от Понтия получава подкрепления. Пантейският командир изпраща кавалерия и колесници в атаката, но това е било неуспешно. Тогава цялата армия се втурва в атака. Но Сула, заедно с ездачите и двама кохорти, успява да победи победителите от Понти. Римската пехота започнала да пресича панските редици. През 85 г. пр.н.е. се присъединява нова понтийска армия под командването на Доролия, която се присъединява към Архелаус. След това Бойотиа отново премина в ръцете на Митриадат. Сула се раздвижва и битката между тях се състояла в Орхумена. Римляните успяват да победят врага, а Арчелаус е трябвало да избяга. Сула се поколебава за въпроса за продължаването на войната и по този начин прави мирно споразумение.

ВТОРАТА ВОЙНА НА МИТРИДИТЕ
Въпреки подписаният  мирен договор нарушенията стават и от двете страни. Сула напуска Луций заедно с два легиона. След заминаването на Сула лейтенантът реши да атакува централните райони на Понт.
Митриадат незабавно изпраща посланици в Римския Сенат с жалба. Но Луций не изоставя намеренията си. Евпатор решава, че Рим официално  е стартирал нова война. По-многобройните понтиаци побеждават врага, а Луций избягва в Фригия. Новините идващи от Азия принождават Сула да изпрати Аула Габиния там с повтаряща се заповед да не започва война. Тази операция била много успешна.

ТРЕТАТА ВОЙНА НА МИТРИДИТЕ
Понтийската армия, водена от Еумах и Маркус Мариус, нахлула в Фригия и Пергамон. Командирът на римските армии намиращи се в провинция Азия бил Луциус Лицинус Лукулус. Митридатът блокира град Халдедон както от сушата, така и от морето. Аврелий не чака помощта на Лукул, и по време на битката армията му бива напълно победена.
Римските войски бързо завладяват Битиния, а флотилията, побеждава понтийците намиращи се в Егейско море. Римляните нахлуват в Понт. В битката при Кабир, поради арогантната атака на понтийската конница, римляните успяват да спечелят.

ВОЙНАТА С ПОМПЕЙ
През пролетта на 66 г. пр.н.е., Помпей се присъединява към командата и започва да се подготвя за офанзивата. След като получава отказа на Митриадат за безусловно предаване. Първият сблъсък между ездачите на Помпей и Митридат завършва в полза на римляните. Крал Понт бил принуден да се оттегли. Помпей обсажда лагера , гладът започна в панския лагер, но понтийците успяват да избягат. Понтикът претърпява тромаво поражение. След това Помпей се премества в стремежа си към Митриадат. Въпреки това, той е бил разсеян от атаките на местните племена.

СМЪРТ
До лятото на 65 г. пр. Хр. Митриадат се завръща в царството на Босфора. Той изпраща посланици на Помпей с предложения за мир, но той отново поисква безусловно предаване. Митриадат започва мащабни подготовки за нова кампания срещу римляните. Въпреки това, селското стопанство, търговията на Босфора биват в упадък поради морската блокада на римляните. Митриадат, имитиращ Ханибал, се надява да нахлуе в Италия през земите на съюзниците си сарматите, даките и галите, по пътя, който се вдига сред тях – огромна армия за нахлуването. Конспирацията в полза на сина му Фарнак е била в разгара си. Местната армия, заедно с римските разбойници в Пантикапаум, се вдигат в полза на сина му. Опитвайки се да избягва улавянето, владетелят е отровен, но отровата не е подействала поради имунитета който той е, развил още от детството. Тогава Митридат е помолил бодигарда си да го убие с меч.

Карта от древноста

Вашият коментар