Император Аврелиан и монетната му реформа, “бунта на монетарите

Споделете страницата!

aureliano.JPG

 

Преди да пристъпим към самата статия нека ви запознаем кой е бил Аврелиан. Предполага се, че Аврелиан е роден на 9 септември 214 г. или 215 г. Древните извори не са единодушни относно родното му място, но повечето приемат, че е родом от провинция Илирик, като Сирмиум (Срем, в дн. Сърбия) е най-предпочитаното място. Според други източници Аврелиан е роден в провинция Крайбрежна Дакия  или Мизия  като за роден град е посочван Сердика (днешна София). Независимо от неяснотите около родното място на Аврелиан, в науката има съгласие, че той е от обикновен произход, от семейство на местни земледелци изполичари, които арендовали земя от сенатора Аврелий. Постъпва много рано на служба в легион, става центурион и бързо се придвижва нагоре, достигайки до трибун на легион и началник на кавалерийски отряд. Бъдещият император е воин с огромна физическа сила, мрачен и суров, но c доблестен характер. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан IГалиен и Клавдий II. При вестта за смъртта на Клавдий II (края на януари 270 г.) войските в Панония провъзгласяват техния военачалник Аврелиан за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, е издигнат по същото време за император в Италия, но счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Скоро след това Аврелиан бива признат и от Сената (между май и септември 270 г.). Обществените прояви на Аврелиан носят типичните характеристики за епохата на „войнишките императори“ – той отхвърля дискредитираната и остаряла външност на принципата, приема монархическите знаци, като златна корона, но запазва здравомислие и скромност в личния си живот, желаейки да възвърне древните нравствени идеали. Императорът е на голяма почит сред войниците, които дори го възхваляват в песен с думите „не ще изпием толкова вино, колкото кръв е пролял“, понеже се носела мълва как в битките самият Аврелиан е поразил многобройни противници.

В отношенията си със Сената Аврелиан показва пълно пренебрежение и не зачита републиканската традиция, с което предизвиква враждебната реакция на знатното съсловие. Аврелиан е убит по време на похода срещу персите през септември 275 година. Близо до Византион, той става жертва на заговор, начело на който стои неговия таен секретар, който страхувайки се, че императора ще го накаже за някакви злоупотреби с пари, разпространил сред офицерите фалшив списък с имената на тези от тях, които уж били нарочени да бъдат убити.

Аврелиан не оставя наследник, а през настъпилото междуцарствие след смъртта му, неговата вдовица Улпия Северина закратко оглавява управлението в Рим, но вероятно без фактическа власт. Следващият император Тацитиздейства от сенаторите да обожествят Аврелиан, въпреки тяхното нежелание. Френският град Орлеан (Orléans), първоначално наричан Cenabum, е бил преименуван в чест на император Аврелиан с името Aurelianum. Клавдий ІІ (270г.) преди смъртта си посочил за свой наследник военачалника Аврелиан. Син на обикновен панонски земеделец, благодарение на смелостта и военния си талант Аврелиан минал през всички звания от прост воин до военачалник. Провъзгласн от войските за император, той бил признат от римския сенат. През петгодишното си управление
(270 – 275 г.) Аврелиан не само отблъснал няколко големи нашествия в границите на Римската империя, но и възстановил нейното политическо единство, за което сенатът му дал почетната титла “Възстановител на света”.
След като отблъснал ново нашествие на готите Аврелиан решил да опразни Дакия. Заповядал на войските да се изтеглят от Дакия на десния бряг на Дунав, а римските клонисти, заселени в дакийските земи, също трябвло да се изселят оттам. Част от римското население на Дакия  изпълнило заповедта на императора и се изтеглило от страната, но значителен брой преселници не пожелали да напуснат земите си и останали. По – късно тия римски поселници се смесиси със заселилите се в Дакия племена.
След като укрепил дунавските граници, Аврелиан бързо се отправил към Северна Италия, където нахлули пълчищата на алеманите. Те жестоко разграбили земите между Алпите и река Падус. Алеманите успели да нанесат на римляните тежко поражение край Плаценция. Само с цената на крайни усилия Аврелиан успял да изтика алеманите отвъд Алпите.

Нашествието на алеманите изаплахата за самата столица накарала Аврелиан да вземе мерки за осигуряване на нейната безопасност. Понеже градът се бил разпрострял далеч извън древните градски стени, Аврелиан започнал да строи нова отбранителна линия от високи тухлени стени и мощни кули. Общата дължина на тая укрепителна линия достигала 18 км. Част от “Аврелиановата стена” (272г.) се е запазила и до наши дни.
След като възстановил римското господство на Запад, Аврелиан се обърнал на Изток. По това време голяма част от източните провинции на Рим били под властта на палмирския династ Оденат, а след неговата смърт – под властта на жена му Зиновия.
За да укрепи вътрешното положениие в Римската империя и да осигури спокойствие в столицата, Аврелиан изменил системата за раздаване на зърнени храни сред най – бедното население на града. Вместо жито той заповядал да раздават лечен хляб плюс зехтин и сол.

Опитите му да прокара парична реформа и да въведе нови правила за сеченето на монети предизвикали голямо въстание на “монетарите” – свободните занаятчии и робите, които работели в римския монетен двор. Къв въстаниците се присъединило и най – бедното население  на Рим. Въстанието било потушено с голяма мъка.
Реформите на император Аврелиан (270-275) засягат и монетното ателие на Сердика. То се присъединява към гъстата мрежа от императорски монетарници, пръснати из цялата територия на империята.

Религиозните реформи на Аврелиан се свеждали до установяване на монотоистичния култ към Sol Invictus. Неговата идея била да даде на населението на империята един бог, за да ги сплоти. Също така той установил и култ към личността си и изисквал божествени почести. На някои монети той се появява с титлата deus et dominus natus („Бог и роден управник“), също така после възприета от Диоклециан, а управлението му носи неприкрит монархически характер. Императорът носел златна корона и разкошни одежди, имитирайки сасанидските царе. За разлика от Елагабал обаче Аврелиан организирал култа подобно на Юпитеровия. Християните, които не възприели новия култ към личността на императора били подложени на гонения.

Императорът реорганизирал и паричната система и заменил обезценения антониниан с посребрена монета с малко по – висока номинална стойност, вероятно наречена “ аврелиан“ в негова чест. Практически обаче тя бива приравнена от населението към старата монета.

Следващата стъпка за стабилизиране на положението предприел Аврелиан. Той продължил  чеканить обезценения антониниан, на които са изобразени знаците XX.I и KA, значението на които не е установено. Аврелиан опитал до подобри качеството на златните монети: които ауреуси по негово време били със състав: злато 1,33%, сребро 15,94% и 82,73% мед. Тази реформа продължил и Диоклециан.
Историята ни учи, че и най – големите империи в света са прекарали монетни кризи. Една от сай – сташните финансови кризи е прекарала и Римската империя през ІІІ в. сл. Хр.     Усилията за прекратяването на тази криза са били много голени, даже са се водили кръвопролитни борби за слагане край на това социално зло. Най – големи усилия за уреждането на монетната криза в Римската империя е направил император Аврелиан (270 – 275 г.), който между другите реформи в империята е въвел и монетната реформа.
Още от свемето на Септимии Север (193 – 211 г.) в римската монетна система е настъпил упадък, който е достигнал своите крайни размери в царуването на Клавди ІІ Готски (268 – 270 г.). При царуването на Септимии Север за пръв път почнали за примесват среброто от монетите с мед и калай и този примес продължил да се увеличава, докато във времето на Диоклециан ( 284 – 305 г.) са секли само дребни медни монети потопени в калай, а златните и сребърните монети съвсем са изчезнали от пазара.

Във времето на Гордиан ІІІ престанали да се секът тъй наречените сребърни “денари”. Старите денари от началото на ІІІ в., които съдържат 40 – 50 % чисто сребро са били изтеглени от обръщение, претопени и обърнати в “антониани”. От тази сделка държавата спечелила много.

Сребърните монети, който в началото съдължали до 50 % чисто сребро и 267г.  съдържали 4 – 5 %, а във ввремето на Клавди ІІ Готски и Квинтила най – малкият процент от среброто бил 1.25 %, а най – големият до 3 %. Така се получило, че антонианите били истински медни монети, които съдължали 75 % мед, – смесена с 2.59 – 7.30 % калай и 1.60 – 7.51 % олово и покрити с тънак слой от 1.75 – 5.40 % сребро.
Клавдий ІІ и Квинтил заповядали да се отсекът голямо количество антониани и с това още повече се влошило положението. С това се даде още по – голяма възможност на утравителите на монетарниците да крадат от чистите монети и да ги премасват с други примеси. Във времето на Клавдий ІІ в Рим са сечени фалшиви монети  от държавните монетарници.

Такова било положението на държавата по отношение на монетите, когато Аврелиан заел императорската власт. Необходимо било да се направи реформа, която преди всичко, да пресуши злаупотребата, после да подобри качеството на метала и да установи една по – добра монетна система. Първата мярко, която Аврелиан намерил за целесъобразна за прекратяването на това зло била, да закрие римската монетарница. Обаче това закриване на монетарницата лишило от работа много хора, които работели в монетните заведения, поради първобитния начин на монеторезенето. Влошаването на качеството на монетите увеличило количеството на фалшиви и некачествени монети, а също така и напълнило монетарите със злато и слебро. Това предизвикало роптания и негодувания срещу реформата на Аврелиан и бил известен в историята като “Бунта на монетарите”.

С уреждането на по – правилно сечене на монети Аврелиан е имал намерение  да увеличи числото на златните монети, коит станали голяма рядкост и които били главната причина за монетната криза.  Той донесъл от Изтока голямо количество злато . от друга страна той имал намерение да спре употребата на злато за украшения и по такъв начин и по този начин да създаде едно благоприятно положение за златните монети и с това да премахне кризата.  И макар да не успял да постигне напълно целта си, запазил златния еталон. Секъл по – редовно златни монети и в по – изобилно количество. Средната тежест на златните монети на Аврелиан е 6.55 грама.
Според реформата на Аврелиан сердийската монетарница имала четири заведения, което се вижда от монетите, който сече.

За изпълнение на реформата по отношение на легалните съотношения между разните видови монети, Аврелиан взел за основа единичната стабилна стойност – тази на литрата чисто злато. Една римска литра в това време струвала 50 000 денара или 2400 антониани (сметнати по 200 за една унция злато), или 60 златни монети (ацери). Една златна монета била равна на 1/60 от литра злато и имла тежест 2.45 гр. Един антониан е струвал 20 5/6 денара, а една златна монета струвала 400 антониана или 833 1/8 денари.
Аврилиан умира в 275 г без да може да довърши монетната се реформа. В 290 г. Диоклециан доизпълнил аврелиановата реформа, като уреголирал сеченето на златни монети  със същото тегло.

Монетно изображение на Аврелиан
Монета на Аврелиан с надпис RESTITVTOR ORBIS („Възстановител на света“)
Антониниан на Аврелиан, издаден след победата над Палмира, носещ изображение на Sol Invictus, триумфиращ над варварски пленници

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.