Монетно обръщение в района на Асеновград през XII-XIV век

Споделете страницата!

37.jpg

Като цяло за монетното обръщение в района Асеновград и Пловдив може да се пише много. В тази статия ще наблегнем основно на моментното обръщение в района на Асенов град за периода през  XII-XIV век. За цялостното проучване и изясняване на средновековното историческо минало на Асеновградския район се използват с голям успях откриваните  монети. Те се явяват като основни и най-важни исторически извори, защото са официални символи на царската власт през този период.

Асеновградският район има особено икономически и стратегическо положение. Център на плодородно поле и комуникационен възел, той е облагодетелствуван от оживеното свободно движение на международната търговия.
Всичко това спомага тук да се разпространят много монети от XII-XIV век. Още в началото на този период се налагат монетите с корубеста (паничковидна) форма, наречени „скифати“.

Ядрото на скифатната монета е с дебелина 1-2мм. и за това релефът на изображението е много нисък(до 1мм.).За да се получи отпечатък, трябва плоскостите на двете матрици да прилепват добре една към друга.Ако матриците са криви дори 1 мм. то не може да се получи отпечатък там където има луфт.Невъзможно е матриците да са имали скифатната форма на византийските монети, защото би трябвало да съвпадат идеално една към друга за да се получи отпечатък.Това от една страна е трудно за изработка, а от друга вдлъбната матрица ще започне бързо да се отваря и деформира като по тоя начин няма да се получава качествен отпечатък.За да се отсекат скифати, матриците трябва да са прави.Само така на практика може да се получи качествен отпечатък на аверса и реверса на монетата.Скифатната форма се постига като в дървено трупче се направи вдлъбнатина.След това правата монета се поставя над дупката ,върху нея се слага дървена дръжка със заоблен край и се нанася удар с чук.Центърът на правата монета хлътва в дупката и тя добива скифатна форма.Инструменти за придаване скифатна форма на монетите след отсичането им. За щастие не всички монети са огъвани със споменатите дървени инструменти.Върху някои скифати личат следите оставени от железни инструменти.При тях във вдлъбнатия аверс се виждат смачкани части от релефа получени от съприкосновение с метал.Тия следи са от придаване скифатна форма, те не са от нормално износване, във вдлъбнатината монетата трудно се изтрива , а и съседния релеф е свеж. Тази технология има обаче някои минуси.Понеже ядрата на скифатите са тънки те не могат както при по дебелите гръцки и римски монети да предпазят матриците от изкривяване.Колкото и да се старае работника не удря матрицата вертикално точно отгоре.Ръката на оператора описва дъга и нанася под ъгъл удар с чука.По тоя начин се натоварва повече близката до ръката с чука половина от матрицата.Понеже матриците винаги са ориентирани по един и същ начин ,половинките на всяка от тях се запазва, а другата половина се деформира. Ако не се спазва ориентацията ,то и двете матрици ще се деформират в края ,а в центъра ще останат изпъкнали.Така много скоро те ще трябва да се бракуват.Ако се спазва положението на матриците една към друга винаги едно и също ще се деформират само половинките им и те ще могат да продължат да секат монети с два удара.Като с първия удар се отпечатва половината монета, след това матрицата се накланя и се прави отпечатък на другата половина.След първия удар обаче двете матрици и ядрото се разместват.При нагласянето им често се получава застъпване или разминаване на релефа на двете половини на монетата.Многобройни са монетите с тия дефекти. Най често се застъпва реверса, а се разминава или накланят двете половини на аверса.Отсичане на монета с два удара.post-12666-0-68087500-1420608998.png Деформациите на матриците са преувеличени.

Билонови-скифати
Скифта
Византийска монета-скифта

Българското монетосечене започва по време на Второто българско царство (1185-1396г.) Първите известни засега монети са от Иван Асен II (1218-1241г.). Все още са малко откритите тук монети на българските владетели от този период. Те са представени в музея с по няколко медни екземпляри – На Константин Асен (1257-1277г.) и сребърни грошове на Иван Александър и сина му Михаил Асен (1331-1355г.). Но голямата находка от с. Бачково с грошове на Иван Александър и Михаил и от венецианския дожд Дандоло показва, че районът не е беден откъм български монети, каквито навярно, все повече ще се откриват в бъдеще.

След победата на Иван Асен II при Клокотница се засилват търговските връзки със западните страни и народи. Тук проникват сребърни монети на република Венеция и на сръбския крал Стефан Урош I Велики.

Особено богати са находките от династията на Комнините – XI-XIII в. Северозападно от Асенова крепост е открита находка от около 30 медни монети от Алексей I Комнин (1081-1118г.). Сред тях се намира интересен монетен тип, който е продукт на монетарница, функционирала в Пловдив. Този тип монети се повтаря и от няколко екземпляри от Горнославското съкровище, където е най-голямата находка в света от златни монети (над 787 броя). от Комнините, съхранявана в един музей. Находка от 6 златни монети е открита и при с. Златовръх.

В землището на средновековното селище Петрич се намери находка от около 226 медни монети от Комнините и от никейския император Тодор I Дука (1206-1222 г.). От Асеновата крепост произхождат две по-малки колективни находки от Комнините, Палеолозите и от латинските владетели (1204-1261г.). От същия период са и две находки от Асеновград и над 67 единични монети от Комнините и 16 от палеолозите. В района на града са открити монети и от владетелите на Никея и солунското деспотство. Не липсват единични находки от XII-XIV век и от Венеция, а нейна колективна находка има от кв. Горни Воден. Находки от Комнините са открити и при с. Яворово, при гр. Лъки, а крупната находка от Нареченски бани наброява 1309 монети. Големи са и подобните находки от с. Искра.

При разкопки на средновековната крепост при кв. Горни Воден се откриха 25 монети от Комнините, Палеолозите и владетелите на латинската империя. Интересуващият ни период завършва с монети от завоевателя на района Мурад I (1362-1389г.).

Монетните находки в района говорят за големите възможности на една богата феодална класа, която заделяла средства, криейки ги в земята като съкровища. В тях са последните по време монети, обикновено на Исак II (1185-1195г.). Те показват, че заравянето на съкровищата е във връзка с победоносния ход на войските на Второто българско царство след обявяването на въстанието от Асен и Петър през 1185 г. Поради тези бурни и неспокойни времена за византийските феодални владетели, при липса на развита банкова система са принудени да укриват богатствата в земята с надежда, че ще ги извадят при благоприятни обстоятелства. Обаче бурните военни действия, които довеждат до убийството или пленяването на редица от тях, ги лишава от възможността да си приберат заровените богатства. Така те достигат до нас за да ни разкажат за политически интриги, стоково-парични отношения, търговските връзки с близки и далечни земи и за икономическите възможности на хората през тази епоха.

Вашият коментар