За античните монети от типа „Силен и Нимфа“ “силен и нимфа”

Споделете страницата!

5334-2.jpg

В проучването са представени и 17 основни доводи в подкрепа на тезата за принадлежността на монетите „силен и нимфа“ на тракийското племенно и владетелско монетосечене. Въпреки тяхното публикуване на български и английски език в няколко студии и десетки статии, в извършваните през последните години проучвания досега не се взема под внимание нито един от тези доводи и без представянето на дори едно основание за това, продължава да се поддържа тезата за принадлежността на монетите „силен и нимфа“ към монетосеченето на Тасос.

С оглед насочеността на проучването в началото е направен преглед на съществените страни от най-значителното в античния свят ранно анепиграфно електроново монетосечене, това на Кизик, осъществявано от края на VII до средата на IV в. пр. н. е., както и отделни резултати от основните публикации.

Кизик е древен гръцки град на южния бряг на Мраморно море в древната територия Мизия в Мала Азия. Днес на неговото място се намира гр. Бализ при Erdek в провинция Балъкесир (Турция). Градът се намира на провлакa на полуостров Арктонесус (Капу-Даг) и забогатява заради двойното си пристанище и голямата територия. Наречен е на Кизик, младият цар на Долионите, който е убит от Аргонавтите. Градът е основан през 756 пр.н.е. от преселници от Милет. От 5 век пр.н.е. играе важна роля в тракийската морска търговия. Управляван е първо от тирани под персийско владетелство, след това става член на Атинския морски съюз (478/477 пр.н.е.) и на Втория атински морски съюз (377 пр.н.е.). При Кизик се състои морска битка през 410 пр.н.е.. Спартанската флота с командир Миндар е напълно унощожена от атинския командир Алкивиад. По-късно минава към царството на селевкидите и е в приятелски отношения с Аталидите, владетелите на Пергам. По времето на Август градът губи самостоятелността си и по времето на Тиберий е присъединен към провинция Азия. Градът претърпява няколко големи земетресения по времето на Адриан, Антонин Пий и Юстиниан I, (от 443 — последното през 1063 г.). През 670 г. градът е завладян от арабите и им служи за флотска база по време на Обсадата на Константинопол (674-678). През 690 г. император Юстиниан II преселва жители на Кипър в Кизик, които се връщат след корабна катастрофа обратно в Кипър. Други, за да не ги преселят, бягат в Сирия.

Основно внимание е обърнато на изследване на близо 240 различни изображения от лицевата страна на електроновите монети на Кизик. Представени са съществени доводи и е направен изводът, че в началото на това монетосечене като единствено основно изображение е представяна рибата тон, символ на градската монетарница, без да бъдат използвани някакви други малки допълнителни изображения, определящо тези емисии като едно обичайно за епохата градско монетосечене. С възникването на големите политически обединения в земите на Източното Средиземноморие, първоначално за кратко време на Лидийското царство, а след това на Персийското царство и Атинския морски съюз, основното дотогава изображение на Кизик, рибата тон, се представя върху монетите му като малък допълнителен символ, обозначаващ мястото на отсичане, а като основни изображения се въвеждат почти ежегодно сменящите се изображения, заимствани от монетосеченето на Лидийското царство, Персийското царство, Атина и намиращите се под техен контрол градски центрове. По този начин популярното електроново монетосечене на Кизик се превръща в монетосечене на доминиращите в античния свят за определени периоди от време политически обединения, използващи тези електронови монети като основно средство за размяна от благородни метали.

Направеният в проучването анализ на изображенията от електроновите монети на Кизик дава възможност за изясняване на редица моменти от историческите събития и взаимната връзка между изображенията от монетите на значителна част от участниците в някои от тези събития. Представени са съществени примери за използването в монетите на Кизик на почти всички основни изображения, „говорещи градски символи“ от монетосеченето на градовете от тракийските крайбрежия, като се установява, че не са били използвани изображения от монетосеченето и торевтиката на многобройните тракийски племена и скитите. Като съществен извод се установява, че основните изображения в електроновите монети на Кизик са заимствани отчасти от монетосеченето на Лидийското и Персийското царства и основно от монетосеченето на гръцките градове, но не и от монетосеченето на многобройните тракийски племена.

В проучването е направен и изводът, че отсъствието на изображението от масово отсичаните анепиграфни монети „силен и нимфа“ в електроновите монети на Кизик означава тяхната непринадлежност към гръцкото градско монетосечене и в частност на това на Тасос. Останалите основни изображения от монетите на Тасос, а именно един делфин, два делфина, сатир с кантарос, глава на Дионис и коленичил Херакъл с лък, са използвани като основни изображения в монетарницата на Кизик. След като е установено, че монетите „силен и нимфа“ представляват най-дълго отсичаните антични анепиграфни монети, при това в най-големи големи количества, не може да бъде случайно отсъствието им в електроновите монети на Кизик. Счита се, че спазващата определена политика на избор на основни изображения монетарница на Кизик чрез тази си позиция ясно показва непринадлежността на монетите „силен и нимфа“ към градското гръцко монетосечене и конкретно това на Тасос, както и правилността на вече направените изводи за отнасянето на тези монети към ранното тракийско племенно и владетелско монетосечене.

Провинция Мизия къде и бил гр. Кизик

Вашият коментар