Монетният тип “ М “ фолис равен на 40 нумий

Споделете страницата!

 

Нумий

Още една полезна статия за всички които се интересуват от нумизматика,археология и история на Византийската империя.Това е един от типовете ранно-византийските монети които се срещат най-често по българските земи. Самият монетен тип е въведен от император Анстасии I (491-518)

След направената от него монетна реформа от 498, като основната цел е да замени малките като големина бронзови нумии и на тяхно място да се вкарат няколко типа, като номинал монети който да облекчат търговията при по малките стопанства и обикновените хора използващи предимно бронзовите ниско номинални монети. По този начин се въвеждат няколко номинала който продължават да съществуват доста дълго време на монетният пазар във Византия като типове около 2 века през който начинът на отсичане почти не се променя.

Тези типове носят следните обозначения : голямо М за 40 нумии или фолис, голямо К за 20 нумии или половин фолис и голямо I за деканумии или 10 нумии, и голямо Е за 5 нумии. За монетният двор на Александрия са характерни нововъведенията и на свой ред те въвеждат за облекчение или усложнение на своите граждани още няколко номинала като 3, 6 и 12 нумии със съответните съкращения.. За България тези монетни типове от александрийският монетен двор са сравнително рядко срещани така че ще изпуснем описанието им. След като Анастасии въвежда сравнително опростеният външен вид на тези нови фолиси идва ред на Юстин да ги доусъвършенства по начинът по който ще изглеждат през следващите 100-200 години. Той добавя към надписът за монетен двор, и задължително официната (номерът монетен двор в градът монетарница) както и служебната година на управление на императорът. Така монетният тип получава готов и завършен вид. В България се срещат голяма част от монетите на Анастасии и Юстин, но това което най- много се срещат са монетите на Юстиниан I (527-565). Най-вече поради продължителното около 40 годишно управление на империята, както и подари разнообразната дейност която върши, Византия изживява един дълго чакан възход, наричан от много изследователи “Златен век на империята”. Византия не е била в такъв възход от началото на съществуването си като източна империя, Юстиниан се стреми да оправи и поднови всички крепости в империята да защити границите, да повиши културното ниво, и още редица мероприятия. През неговото управление голяма част от България е все още в територията на Византия , така че разцветът на империята се усеща и по нашите земи. Много стари и полуизоставени крепости са възстановени и животът в тях и някой по- малки градове започва да тече наново. Затова не е никак странно защо именно неговите монети са едни от най-често разпространените за този период по българските земи.Но нека да се спрем и на конкретният монетен тип.

Л: D.N. IVSTINIANVS PP. AVG  (или подобен) Бюст във анфас, с шлем и с броня, държи орбита, с или без щит, кръст вдясно.

Оп: Голямо М, между A/ N/ N/ O и числа представящи годината на царуване , понякога със или без топчици отгоре и отдолу, кръст отгоре, възможен е монограм с р над кръста, служебна буква под чертите на М-то, под отреза надписът на монетният двор.

Тук разбира се има невероятно много вариации на години обвързани с определен монетен двор, служебни букви (официни ) характерни за определени години и монетни дворове. Не малко пъти се случва и легендата на надписът на аверса да е сгрешена, непълна или неточна, което е съвсем редовна монета. Просто тиражите на тези монети са огромни, постоянно се откриват нови години обвързани със характерни монетни дворове или пък с определени официни. Разнообразието при изображението на Юстиниан също е много голямо, понекога липсват стандартни елементи, понякога са добавени елементи. Всичко това прави този тип изключително разнообразен и постоянно обогатяващ се в типово отношение. По време на Юстиниан  Византия има едно от най-големите, а може би най-голямото количества монетни дворове през цялата си история. Има такива който са характерни единствено и само за периода на неговото управление, или малко след това , след което прекратяват дейността си. По негово време отварят врати нови монетни дворове като : Картаген 534 г, Рим и Равена през 540 г., Картагена в Испания , Константин в Нумидия и още много други, По негово време действат около 20 монетни двора, някой с над 4 официни.

Сега нека се съсредоточим върху начинът на разчитане на една определена монета, за да може всеки един читател, да успее самостоятелно да определи притежавана от него подобна монета. Голямото М , както вече споменахме е знакът на стойността, в случаят е 40 нумии. Тази буква за по-малките като диаметър и номинал монети може да е съвсем разнообразна. Голямо К за 20 нумии или половин фолис и голямо I за деканумии или 10 нумии, и голямо Е за 5 нумии, както и AISP – 16 нумии, АНР – 8 нумии, АДР – 4 нумии, и дори АВР за 2 нумии, както и ААР за 1 нумия, но последните както уточнихме са характерни само за определени монетни дворове и поради малкият си номинал и по-малкият тираж се срещат доста по рядко във нашите земи, затова на тях няма да обръщаме внимание в тази статия. Надписът A/ N/ N/ O, показва че става въпрос за годината на управление на даденият император в случаят Юстиниан. В дясно е посочена конкретната година за която става въпрос. Използват се най-вече римски числа, като понякога , най-вече на по-късен, но и в случай на по-ранен етап Ч се използва като замяна на старото V, или 5. В конкретният случай дадената година е 18-та от управлението на Юстиниан или 527+18= 545-та. Последното определяне на годината разбира се малко спорно защото зависи пряко от начинът на отчитане на годините и разбира се от факта че Юстиниан става император на 1 август 527, т.е не в самото начало на годината, както и при всички други императори след него, зависи за конкретният случай. Украсата над буквата М в случая е +, но много често може да се забележи и използването на звезда, което е характерна главно за К-номинала, точка (перла), по-малък кръст или звезда, а в някой по-ранни номинали на Анстасии и Юстин, на местата за  A/ N/ N/ O и емисионната година са възможни най-различни видове комбинации, на кръстове, кръст върху глобус, по една или с по две звезди, както и точки с полумесец, което няма нищо общо със полумесецът при османската империя.

 

Отдолу под М-то е означена служебната буква, в случаят това е В, което означава че монетата е произведена от втората официна (втората монетарница), на даденият по-долу монетен двор. Тези означения биват дадени с Гръцките букви и биват следните: А- за първа официна, В за втора официна Г- за трета, Д за четвърта, Е за пета, твърде рядко но понякога и за много по-ранни монети от римската империя като тези на Констанции II се прибягва до използването на S – за 6-та официна, но това е отчетено за твърде малко монетни дворове който са големи и продължително съществуващи като Константинопол, по времето на Констанции. Все още е твърде спорно дали изобщо е било възможно съществуването на 6-та официна в Константинопол, и ако да колко дълго е продължила работата си тя или в случаят става въпрос за някакъв вид грешка на гравьорът. Като последно ще отчетем и надписът под отрезът или под чертата , за по просто казано. В случаят това е KYZ, което означава че монетният двор при тази е Кизик. Съществуват обаче и още много варианти на монетни дворове, както и различни техни съкращения. По известни и често срещани са: CON, CONOB, CONS – за Константинопол, ТЕS, TESOB и др. за Тесалоника, KYZ, KY – за Кизик, NIKO, NIK, NIC, NIKM – за Никомидия, AN, ANTX, ТНЕ и др. за Антиохия или Теуполис (името е сменено след земетресението през 528), както и ROM, ROMA за Рим , и още поне 10 монетни двора който са доста по-малко характерни и срещани отколкото изброените по-нагоре.

Относно монетите с номинали половин или К-фолис, то те са точно толкова разпространени колкото и М-ките. Разликата е че когато при тях липсва означение за монетен двор, обикновено монитарницата в 99 % от случаите е Константинопол. При другите монитарници много често поради липса на място несе изписва официната, а случиите когато тя се появява са доста редки или цяката монета е някак си по сбита. Съществуването на К-фолиса се прекратява малко по-рано, след като М-номиналът е значително намален като размер и

Вариациите на надписите са прекалено много при Юстиниан , както и всички следващи императори. Твърде често се случва да има сгрешени надписи, изпуснати по погрешка букви, титли и др. което говори единствено и само за нестабилността и заниженият контрол при Византийското монетосечене и в никакъв случай не става въпрос за варваризати, въпреки че има отделни автори който имат теории че това са варварски подражания, или дела на несигурни монетни дворове, на неизяснени официни и други. На мен не са ми известни монети който официално да бъдат причислявани към варваризати или монети на варварски племена от тези монетни типове, ако е мой пропуск нека бъда извинен, за това.Съществуването на ментета за този тип, не е пряко характерно, но знам за някой добри реплики с произход Турция, които естествено целят единствено попълването на колекцията на чужденци или просто като сувенирни монети. Те сравнително много добри като изработка, но не са наложени на пазара в България и възможността да случите на такова е доста малка, най-вече поради ниските цени на пазара.

Сега нека отделим и няколко реда за цената на този тип монети. Естествено въпреки всеобщото приемане че тези монети, както всички други медни и бронзови номинали, са невероятно евтини и едва ли не се купуват на килограм за без пари, не е реална истина. По световните аукциони има рядко срещани типове и съчетания на години официни и монетни дворове който се търгуват доста по-високо от много монети от благородни метали. Другото важно е запазеноста. Както ще видим и от снимките има монети от този тип, който се търгуват на наистина високи пазарни цени. В България цените разбира се нямат нищо общо с аукционите, което за в момента е доста не нормален факт,  но е резултат от финансовите възможности у нас, както и развитието на колекционерството, което е по-скоро в зародиш, за разлика от доста други европейски държави, но не това е темата на публикацията. Средните цени по аукцион за обикновените фолиси биват в порядъка на 20-30 до 50 долара, като изключим по редките съчетания. За България тези средни цени са 2-3 до 5-10 лева и то за наистина добре запазена монета. В случай, че можете или успеете да убедите купувача в уникалността, в случай че притежавате рядък екземпляр съчетание на година официна или монетен двор, бихте могли да получите невероятните за нашият пазар до 20 лв(и нагоре), но това би било доста рядко и само частен случай.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.