Гръцката колонизация на западното Черноморие и тяхното монетосечене

Споделете страницата!

moesiainferiorb_clip_image003_0005.gif

С развитието на гръцката цивилизация и налагането на полиса като господстваща единица в Средиземноморския свят борбата за териториално и стратегическо надмощие довежда и до създаването на по- малки градове- т.нар. колонии. Създаването на тези градове и емпории подвластни на града майка до голяма степен е резултат от т.нар. Велика гръцка колонизция. Причините, с които много автори обясняват това явление са социалните кризи предизвикани от неравното разпределение на поземлената собственост. Това неравенство е продиктувано от от нарастващата урбанизация на не особено големите градове държави. (Лазаров, М. Българското Черноморие през архаичния период. Състояние на проучванията- Известия на народния музей Бургас. Бургас.2000, 38-34). Всичко това на пръв поглед звучи обяснимо, но как може едно такова масово преселение да бъде организирано и как то се е възприемало от “варварските племена”, на чиято територия чуждоземците са посегателствали? Обяснението разбира се не е така просто и изчерпателно, но с негова помощ могат да се прокарат най- общо възможните пътища за решаване на проблема.
Би било твърде лесно да си представим как цели маси народ се отправят от континентална Гърция и Мала Азия, за да покорят нови територии и да заграбят нови богатства. Разбира се едно такова движение не може да бъде хаотично. Всяка една мащабна операция като тази се нуждае най- малкото от опитен водач, който е в състояние да убеди големи маси да тръгнат след него. Обикновено хората дръзнали да предприемат една такава авантюра трябва да бъдат подтикнати или от жаждата за приключения или изгнаничество. Такива хора в Древна Гърция на са липсвали и дори някои личности и събития свързани с колонизацията са били митологизирани. Една такава история е разказана от Павзаний във връзка с колонизацията на Южна Италия и създаването на Тарент. Героят на експедицията Фалант получил предсказание от Делфи (това е един важен принцип за установяване територията на бъдещата колонизация), че ще завладее земя, когато усети “дъжд от ясно небе”. Разбира се това предсказание се сбъдва, като дъжда се явява сълзите на жена му Айтра, които се посипали по неговата глава в един безоблачен ден след тежки битки с местните племена и нямало никакви изгледи за успех. (Шаму, Ф. Гръцката цивилизация. София. 1979,59-65)
Терминът, с който Александър Фол описва разпространението на тракийската морска хегемония от края на IIхил.пр.Хр. и началото на Iхил.пр.Хр е Тракия Понтика. Имено в този ареал се появяват елините в края на VIIв.пр.Хр. Отделилите се от града майка колонисти се назовават с термина “апойкисти”. Според А.Фол представата за колонизацията като завоевание е погрешна. Пак според него търсенето на нови пшътища за добива на дървен материал, плодородни земи, минерални находища и т.н. не са достатъцхна предпоставка за това. Доказателства за това намираме в приемствеността между предишния и новия град съхранена в запазване на името му или част от него.( Фол, А. Тракийската Култура. Казано и премълчано. София. 1998.50-53)
1. Най- общо казано гръцката колонизация се развива три посоки: западна- Южна Италия, Сицилия и Испания; Североизточна, която обхваща и западното Черноморие; южна- бреговете на Африка. Колонизацията на Черноморието не било от такова голямо значение за гръцкия свят както например експанзията на Южна Италия, но фактът че тя съществува поставя проблемите за нейното обясняване. Засега западното Черноморие  не дава твърде ясни сведения, главно поради оскъдния археологически материал. Една от основните причини за това е, че повечето градове с изключение на Истрия и Анхиало донякъде са се развивали с течение на хилядолетията и до днес на едно и също място, което довело до нарушаване на стратиграфските пластове. За втора причина може да се посочи корозията на морския бряг, което довело до потъването на част от античните градове под морското равнище. И накрая може да се каже, че голяма част от археологическия материал все още не е публикуван, което затруднява обобщаването на археологическата ситуация. Засега даните за тези колонии идват главно от случайни находки, в по- голяма степен изучаването на градските некрополи и по- малко на археологически разкопки в самите градски центрове. Много пълна информация за икономическия живот ни дава и монетосеченето на колониите. (Лазаров, М. Българското Черноморие през архаичния период. Състояние на проучванията- Известия на народния музей Бургас. Бургас.2000, 23-25)
Според откъслечни сведения, които имаме днес от древните автори колонизацията на Черно море в нейното начало започва от полисите Милет т Мегара. Проникването в Черно море започнало вероятно към края на VIIIв.пр.Хр. , но първите заселища били пометени от кимерийските племена. Мегарската и особено Милетската колонизация на Черно море имат особен характер: повечето от градовете, разпръснати в тази област били предимно търговски селища, твърде изолирани сред “варварските” народи, с които често се водели преговори и на които се плащало данък.( Шаму, Ф. Гръцката цивилизация. София. 1979.65-67) В началото те били доста изолоирани от “варварския” свят, който доста често създавал проблеми на заселниците и в някои случаи вторите били заставяни да плащат данък. Повечето от колониите разпръснати по Черноморието имали предимно търговски характер, от който се възползвали градовете- майки. Така например Тракия предлагала на “цивилизования” свят желязо, олово, мед, дървен материал и др., а в замяна на това местните племена получавали изкусно изработени произведения на гръцкото занаятчийство и ювелирство, керамика, вина, зехтин и парфюми. Това се доказва и по археологически път в земите на Тракия и Южна Русия. (Попов, Д. Николов, А. Историа на Стария свят. Гърция, Тракия, Рим. София. 2001, 66-67).
Пример за развитиети и утвърждаването на стоково- паричните отношения в гетските земи с колониите по западното Черноморие намираме в колективната находка от Северна Добруджа, която включва драхми на Аполония, Истрия, Месамбрия и електронови кизикени. Разцвета на икономическите връзки достига своя апогей през ранноеленистическата епоха. От този период има много паметници, които говорят за засиления търговски импорт. (Божкова, А. Търговски контакти на гетските племена през втората половина на I хил.пр.н.е.- Хелис. I София. 1992, 109- 115) Според А.Фол обаче “варварският свят” съвсем не е отхвърлил елините. Той сравнява този процес с елинизацията, като с този термин не трябва да се разбира заменянето на старата с гръцката култура, а създаване на качествено друга социо- културна среда, в която “етническите” сблъсъци нямат никакво значение. Единственият пример, който А.Фол посочва за негостоприемството на “варварските” племена е Калпе Милен, което лежи на Южния морски бряг край Хераклея Понтика и Салмидесос. При всички други случаи апойкиите съжителстват в условията на взаимно сближаване и достига равнището на непреднамерения синкретизъм, отворен чрез морските пътища към Елада и Средиземноморието. (Фол, А. Тракийската Култура. Казано и премълчано. София. 1998.53-54) Според много автори , както вече стана дума съществуването на пределински селища на територията на по- късните колонии е факт. Още от средата на IIхил.пр.Хр. крайморските селища заемат естествено защитени места и осигуряват контрола от бреговата ивица към вътрешността. Някои автори дори говорят за тракийска морска хегемония (теласократия) към края на IIхил.пр.Хр. Това се потвърждава и при подводните проучвания на някои съоръжения в днешните черноморски пристанища, като например Аполония и Месембрия. За търговските контакти на западното черноморие от това време говорят две находки от Каварна и от Бургаско на бронзови слитъци, като единият е спримеси на злато с форма на опъната бича кожа. Според съвременната наука тава са домонетни форми и играят роля в парично- стоковите отношения. Още повече, че със сигурност може да се твърди, че тракийското и средиземноморското крайбрежие се кръстосва от търговци от източносредиземноморския свят, като египтяни, асирийци, хети и финикийци. Херодот съобщава, че още преди гърците финикийците имат средища на остров Тасос.( Попов, Д. Николов, А. Историа на Стария свят. Гърция, Тракия, Рим. София. 2001.151-152)
Един от най- ярките представители е Аполония. Сведенията за нея идват от антични автори, които поставят създаването и в 610- 600г.пр.Хр. от преселници от Милет. Археологическите сведения от Созопол идват най- вече от некропола на античния град, които общо взето потвърждават датировката на градския център, като го отнасят още в архаичната епоха. Засега обаче некрополът не дава сведения за самото начало на колонията, ни някои изследователи обясняват това с факта, че колонистите са били предимно млади хора и първите следи от погребения би следвало да са от един по- късен период от създаването на града. Предполага се още, че днешноят о-в Св. Кирик в миналото е бил свързан със сушата чрез тесен провлак, но порадо корозията и покачването на нивото на водата, което се наблюдава и днес са го отделили. Предполага се, че разликата в нивото са 4- 5м., като някои автори достигат до крайност като отчитат повишение на нивото до 10м. Под морското равнище са открити и останки от епохата на халколита и ранната бронзова епоха. За наличието на живот през II хил.пр.Хр. говорят и откритите многобройни каменни котви. (Лазаров, М. Българското Черноморие през архаичния период. Състояние на проучванията- Известия на народния музей Бургас. Бургас.2000, 25-28). В Аполония Понтика се почитат Аполон Лечител, който е главен бог на града, Кибела и Ге Хрония (Хтоничната Гея), Дионис и др. Както можем да се досетим, култът към Аполон е много добре засвидетелстван в епиграфските материали.( Фол, А. Тракийската Култура. Казано и премълчано. София. 1998.54-55)
За приемственост на късните колонии с предхождащите ги селища може да се съди и по имената на някои от градовете. Твърде вероятно е някои имена на коплониите да са местни тракийски топоними, като например Одесос. Като аргумент на това твърдение може да послужи тракийската глоса “-бриа-“, в значение на град, крепост, резиденция. Такъв е примерът с Месембриа, което може да означава градът на Малсас, Селимбриа на Мраморно море, което ще рече град на Селис и т.н. Това следва да ни покаже, че самото място на разполагане на колонии е било старателно избирано. Както вече стана дума понякога местните ”варварски”  племена са създавали доста главоболия на колонистите, но в други случаи е възможно повсеместно и мирно съжителство. От направените наблюдения следва да се заключи, че тенденцията била към застрояване при устията на пълноводни реки, за да могат да се комбинират условията за морски поминък с доброто разположение край водоизточник, обработваеми терени и пасбища. (Фол, А. Тракийската Култура. Казано и премълчано. София. 1998, 45-65).
Според античните автори Месамбрия бележи своето начало в по- късен период от Аполония, но сведенията за тази колония са доста противоречиви. Според Scymnos(737- 742) то е извършено от изселници от Калхедон и Мегара по време на Дариевия поход против скитите(519-513/512). Херодот пък твърди, че заселването на Месембриа е станало от Бизантион и Калхедон, преди да ги нападнат финикийците(493г.пр.Хр.). Засега това е най- добре проучената колония по нащите земи. При разкопките най- ранният колониален материал датира към VI- Vв.пр.Хр., което общо взето съвпада с писмените сведения. Както вече стана дума по горе на мястото на колонията е съществувал град от ранната желязна епоха споменато от Стрибон, като градът на Мелса, но засега липсват археологически сведения за пряка приемственост между тракийското селище от ранно- желязната епоха и гръцката колония. В Месембрия местният пантеон е по- сложен. Тук Зевс, Хера, Деметра, Хермес и дори Сарапис и Изида образуват среда от най- почитаните божества. В това число могат да се добавят и Дионис, който тук има храм и театър.( Фол, А. Тракийската Култура. Казано и премълчано. София. 1998.54-55)
Недобре проучен засега остава Одесос, който се намира под съвременния град Варна и което силно затруднява археологическите проучвания. Оскъдните писмени източници поставят началото на колонията във втората четвърт на IVв.пр.Хр. от изселници от Милет. Много изследователи обръщат специално внимание на името на града. Според А.Фол това е местен тракийски топоним, но В.Бешевлиев предполага един нетракийски произход на името на града. Вторият тълкува Одесос като “Воден град”, което донякъде се покрива с останките от наколни жилища открити във Варненското езеро, но които засега остават извън територията на позната ни колония. Това, което може да се каже засега е, че първоначално селището е било изградено от колиби, колове и плет. Керамиката от началото на колониятане е много изобилна и е предимно атическа, а сред амфорите преобладават произведения на източно- гръцките центрове Хиос, Самос и Лесбос. Липсата на монетосечене  на колонията в VI.в.пр.Хр. показва, че Одесос дълго време е бил просто незначително селище. (Лазаров, М. Българското Черноморие през архаичния период. Състояние на проучванията- Известия на народния музей Бургас. Бургас.2000, 29-32) От надписите в Одесос е добре засвидетелстван местният пантеон. Това са аполон, Деметра, Артемида Фосфорос, Хеката и анонимната Велика богиня- майка, под названието Майка на боговете. Според А.Фол нейната популярност в града може да бъде сравнена само с онази на Великите Самотракийски богове. Свидетелства за тях има от късната елинистическа епоха, но произхождат от древното тракийско светилище в Самотраки. Това е подкрепено от мъжки тракийски божества, каквито са Херос Карабизнос и Великият бог Дарзалас. (Фол, А. Тракийската Култура. Казано и премълчано. София. 1998.54-55)
За финал на разгледаните колонии по западното Черноморие може да се обърне и специално внимание на монетосеченето. Това е един съществен признак за развитието на парично- стоковите отношения както в самите колонии така и извън тях. Монетата такава кавато я познаваме се появява през VIIв.пр.Хр. В научната литература определението за монета е следното: “Монетата е къс метал от злато, сребро или мед,бронз, с определено тегло и носи знак на дадена власт, която гарантира чистотата на метал.” (Аладжов, Д. Антични монети по нашите земи.1996.16-17) Съвремената дума “монета” произлиза от епитета на Юнона Монета, което се превежда като “предупреждаваща”, в чийто храм в Рим се намирала първата римска монетарница. Гръцката дума за монета е “нумизма”, което вероятно произлиза от гръцката дума “немо”, което значи оценявам. Приема се, че първи започват да секат полисите в Мала Азия, но други учени посочват Егина като евентуален прародител на монетите. Освен, че се изработват от метал, монетите имат свои характеристики, които определят техните типове. Класификацията на типовете става посредством изображението, като всеки град имал отличителен белег за своите монети. Освен по изображенията монетите се отличават и по монетната система, по която са отсечени. Тази монетна система определя номинала на монетата и за различни райони тя е различна. За най- стара се смята Милетската монетна система, по която са се секли първите монети по Йонийското крайбрежие. Основна единица е статера, който тежи 14гр. Други монетни системи са Фокейската- 16гр., Персийската-8,1гр., Егинска- 14,14гр. и др.
Със създаването на гръцките колонии и развитието на стоковите отношения се появяват и първите монети. По западнопонтийския бряг първи започват да секат монети Аполония и Месембрия. Въпреки приблизително еднаквото съществуване във времето, тези колонии по- бързо започват да се развиват и естествено по- рано развиват парично- стоковия пазар. Други колонии остават по дълго време стопански.
Аполония е един от първите градове, който сече монети още от средата на VI.в.пр.Хр. Много често от изображенията на монетите до нас достигат важни сведения свързани не само с точната датировка, а и спроблеми свързани с икономическия, политическия и идеологическия живот на населението. За Аполон като покровител на Аполония  може да се досетим може да се досетим и от името на града. На по- ранните монети  на Аполония присъства сватика, която обаче в древността се е свързвала със слънчевия култ, тоест с бог Аполон. На реверса е изобразявана котва, морски рак и буквата А, което е гербът на аполония. На емисията тетраболи, които пуска Аполония е пречупеният кръст се заменя с маска на Горгона със змийски коси. В края на Vв.пр.Хр. в обръщение е пуснат диабол, където Горгона е заменена с главата на аполон. През Ivв.пр.Хр. започват да се секат и по- едри монети- тетрадрахми, които подобно на диаболите са с главата на Аполон, но в полето край котвата е изписано името на градския магистрат. Теглото им е 16,85.гр. На друг тип тетрадрахми Аполон е представен в цял ръст, държейки лък и лаврово дръвче. Предполага се, че това е образът на статуята, която се е намирала в града. Градът спира своето монетосечене със завземането му от римляните и подновява дейността си чак във IIв.пр.Хр.
Месембрия сече също монети от Vв.пр.Хр. , като преобладават изображения на коринтски шлем на аверса и надпис на името на града преплетено, между спиците на колело на реверса. Монетите на Месембриа са постояни типове. През IVв.пр.Хр. колонията пуска и бронзови монети с диаметър около 20мм. На аверса им е изобразена глава на Аполон, а на реверса Атина с щит, шлем,копие и надписи с името на града. Месембрия сече до около 240г.пр.Хр. като през елинистическата епоха пуска сребърни монети Александров тип със Зевс на стол, под ръката му щит, а отдолу е изписано името на града.
Одесос започва своето монетосечене по- късно. На монетите е изобразен местният покровител на града- Дарзалас, който понякога се интерпретира като Зевс.( Аладжов, Д. Антични монети по нашите земи.1996.)
С описаните по- горе колонии проблемът за гръцката колонизация не е решен. Може още да се споменат Анхиало (дн. Поморие), който е създаден като колония на Аполония с цел да се осигури господство над солниците в Бургаския залив, Дионисополис (дн. Балчик), за който нямаме почти никакви сведения, но се знае със сигурност, че е съществувал, Истрос, Томи и др. Днес след толкова много години и при отсъствието на изчерпателен исторографски материал е трудно да се каже какво е подтикнало “цивилизования” свят към т.нар. велика гръцка колонизация. Повечето изследователи обясняват събитията с пренаселенбостта на континентална Гърция, липста на ресусрси и жаждата за приключения, което не е чуждо на елините. Според А.Фол, обаче това не е достатъчно основателна причина, кочто би могла да подтикне такова голямо преселение. Според него това не е акт, а процес на инвазия спрямо варварското  население. (Фол, А. Тракийската Култура. Казано и премълчано. София. 1998,53-54). В крайна сметка и двете твърдения могат да бъдат верни без те взаимно да се изключват. Имасйки в предвид неблагоприатните природни условия на континентална Гърция и развитието на парично- стоковите отношения в навечерието на “великата гръцка колонизация” биха били достатъчни, за да дадат начален тласък към инвазията, но заедно с това и да задоволят жаждата за приключения и знания на вече образования гръцки народ. С предложените дани и интерпретации е ясно, че траките са били в непрестани взаимодействия с Източно Средиземноморския бряг. Не случайно западното Черноморие попада в полезрението на гръцките колонисти, чийто процес според Д.Попв и А.Николов започва далеч преди VIII –VIв.пр.Хр.

http://www.teenproblem.net

Вашият коментар