Едно доста забравено минало което се стреми да ни напомня за своето величие и красота. Надяваме се че тази статия ще ви отведе точно там поне за известно време за да можете да се откъснете от сегашното ежедневие. Накше Рустам е едно от най-впечатляващите и внушителни древни места на Ахеменидската империя, състоящи се от колосални гробници на персийски царе, датиращи от първото хилядолетие преди Христа. Това е трайна памет на някогашна мощна империя, която е управлявала над значителна част от древния свят.
Накше Рустам (означаващ Трона на Рустам ) се намира на около 5 километра северозападно от Персеполис, столицата на бившата Achaemenid (персийска) империя. Гравирани върху фасадата на планинска верига, считана за свещена в еламитските периоди, са скалните гробници на ахеменските владетели и техните семейства, датиращи от 4 и 5 век пр.н.е., както и богато украсените релефи, издълбани от сасаните в 3 Ти век. Освен че преставлява царски некропол, Накше Рустам се превръща в основен церемониален център за сасаните до 7 -ми век.
Гробниците принадлежат на царете на Ахеменида и са познати на местно ниво като „персийски кръстове“, поради фасадата на гробниците, която прилича на кръст. Входът на всяка гробница се намира в центъра на всеки кръст, който се отваря в малка камера, където царят лежи в саркофаг. Хоризонталният лъч на всяка от фасадите на гробницата се смята за реплика на входа на двореца в Персеполис. Издълбани един до друг в хълма, фасадите на кръстоносните гробници приличат на жилищните помещения на дворците в Персеполис.
Макар че има четири гробници, само един от тях, най-старият, може да се определи като гробница на Дарий Велики (522-486 г. пр. Хр.), Третият владетел на Ахеменидската империя. Фасадата съдържа вмъкнат текст и гравираният панел, който формира горната част на кръстообразната фасада, съдържа образа на Дарий, който стои в молитва пред огнения олтар.
Дарий I (на персийски: داريوش دوم), (на персийски: Dārayavahuš, „държащ доброто“, или „добронравен“, гръцки: Δαρεῖος) е шахиншах („Цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 г. пр.н.е. до 486 г. пр.н.е..
Най-голямо могъщество държавата на Ахеменидите достига при Дарий Ι. Той завладява Мала Азия, част от Балканския полуостров с Южното Черноморие, а на изток границите достигат чак до Индия. Победите му са изброени в Бехистунския надпис. Той поставя началото на строителството на нова столица – Персеполис. В началото на V в.пр.н.е. персийската заплаха надвисва и над елинския свят. Повече от век и половина продължават стълкновенията с гърците. Най-големият син на Хистасп и Родогуне, внук на Арсамес, правнук на Ариамнес (син на Тейспес/Чишпиш и чичо на Кир I). Според някои сведения, дядо му Арсамес се отказал от претенции към престола и декларирал вярност към Кир II, след което се оттеглил в семейното владение в Парсуа (Фарса) и е единственият от рода, доживял мирно до 90 години. Бащата на Дарий е сатрап на Бактрия, а по-късно на Персия, и приближен в двора на Камбиз II. По време на египетската кампания на Камбис II, Дарий е копиеносец или знаменосец в неговата армия, но е върнат в Персия и държан под око, заради съмнения в измяна. Скоро след като умира Камбиз II в Египет, Дарий заема престола, след като убива узурпатора Гаумата в съзаклятие с шест персийски аристократи („Заговорът на седемте”). Въпреки че не е пряк царски роднина, в Бехистунския надпис Дарий I извежда своето генеалогично дърво като царско, успоредно на официалната персийска царска генеалогия.
Другите три гробници в Накш-е Рустам се смята че принадлежат на наследниците на Дарий, Ксеркс I (486-465 г. пр.н.е.), Артаксеркс I Макрошер (465-424 г. пр. Хр.) И Дарий II (423- 404 г. пр.н.е.). Това се основава на факта, че оформлението на тези гробници се копира от гробницата на Дарий. Без никакви надписи или допълнителни доказателства, самоличността на собствениците на гробовете може да остане просто като спекулация. В Персеполис могат да се намерят други царски гробници с подобна форма. Тези гробници, нарязани на скалното лице в Кух-и Рахмат, се смятат за принадлежащи на по-късните владетели на ахеменида и демонстрират влиянието, упражнявано от гробниците в Накш-е Рустам.
Смята се, че всички гробници са били ограбени и осквернени след нахлуването на Ахеменидската империя от Александър Велики през 4 век пр. Хр.
Една от загадките на обекта е целта на Kabah-i Zardusht (преведена като куба или прикритие на Zarathustra). Това е правоъгълна каменна кула, предимно твърда, с изключение на малка стая на върха, която е обърната към скалата, разположена грубо пред гробница номер четири (най-западната гробница от Ахеменис). За целта са предложени различни тълкувания – кралска съкровищница, гробница, пожарен храм или дори астрономическа обсерватория и календар.
Днес Накш-е Рустам стои като трайна памет на някога мощна империя, която управлява над значителна част от древния свят.
