Водещи археолози от Анкара, република Турция обявиха откриването на подземен град който привидно е принадлежал на една византийска династия. Изгубеният град е открит по време на градски трансформационни работи в северната провинция на гр. Трабзон в Турция.
Византийската империя има изключително значимо културно наследство, както на гръцката православна църква, така и на възраждането на гръко-римските класически изследвания, които повлияли на Възраждането. Тя оцеляла на фрагментацията и падането на Западна Римска империя през 5 -ти век и продължавала да съществува още хиляда години, докато паднала от османците през 1453. Неговото невероятно наследство обаче продължава да живее в повечето части на обширната област, в която доминира. Неотдавнашното откритие на този подземен град в Турция е повече от доказателство за величината на великата империя от миналото.
Смята се, че е принадлежала на династията на Комнините , подземният град е открит в тунел в окръг Орташир от строителни работници, копаещи за проект, ръководен от община Трабзон и Администрацията за жилищно строителство на Турция. Скоро след откритието местните власти отложиха проекта за преобразуване
Коневската династия
Периодът от около 1081 г. до 1185 г. е известен като периода на комремените, наречен след династията „Комненос“. Заедно, петте коменски императори – Алексий I, Йоан II, Мануел I, Алексий II и Андроникос I – управляваха в продължение на повече от век, председателствайки постоянно възстановяване на военната, териториалната, икономическата и политическата позиция на Византийската империя. При императорите от династията на Комнините (1081 – 1185 г.) класическият бюрократичен централизъм на византийската държава постепенно отстъпил на управлението на знатни родове, опиращо се на военната сила набирана чрез системата прония. Тази структурна промяна феодализирала Византия и в крайна сметка довела до децентрализация и политическо разпокъсване на православния свят във време на възход на обществата по границите му. По време на управление на Комнините Византийската империя преживява последния в историята си период на външнополитически възход, последвано след възстановяването на империята от управление на Палеолозите, по време на което започва т.нар. палеологов ренесанс. Управлението на Комнините е период на т.нар. зрял византийски феодализъм и непосредствено следхожда т.нар. Източно-западна схизма, като е споходено и инициира знаменателни исторически събития в историята – Клермонския събор и кръстоносните походи за отвоюването на Светите земи от ръцете на неверниците .
Исак I Комнин е първият член на фамилията на Комнините, който застава на византийския престол. Той заема длъжността стратопедарх на Изтока при император Михаил VI. През 1057 г. Исак организира заговор за свалянето на императора и сам застава начело на огромната империя. Въпреки това динсатията на Комнините успява да се закрепи убедително на виантийския престол едва след възцаряването на племенника му Алексий I Комнин през 1081 г. Едва след неговото възшествие представителите на предишните императорски династии окончателно напускат страната, като това се отнася най-вече за фамилиите на Аргирите и на Склирите. Техните потомци се установяват в чужбина и се интегрират във владетелските семейства на България, Русия, Франция, Германия, Унгария, Полша.
Гръцкият монах и историк Майкъл Палълос съобщава, че семейството произхожда от гръцкото село Комин в Тракия. Първият известен член на семейството, Мануел Еротикос Комнинос, придобил обширни имоти в Кастамон в Пафлагон, който се превръща в крепостта на семейството през 11 век. Семейството бързо се свързва с мощната и престижна военна аристокрация на Анадола.
Bизантия, под комнните, играе ключова роля в историята на кръстоносните походи в Светите земи, като същевременно „изнася“ огромното културно и политическо влияние в Европа, Близкия изток и земите около Средиземно море. Коневските императори, особено Йоан и Мануел, оказват голямо влияние върху кръстоносните държави , докато Алексий играе ключова роля в Първия кръстоносен поход, който той спомогнал.
Освен това през Коменийския период контактът между Византия и „латинския“ християнски запад, включително и държавата на кръстоносците, е бил на най-критичния етап. Венециански и други италиански търговци се връщат в Константинопол, а империята в голям брой (60-80 000 „латинци“ само в Константинопол), а тяхното присъствие заедно с многобройните латински наемници, наети от Мануел, помагат за разпространението на византийската технология, изкуството , литература и култура в целия римокатолически запад. Преди всичко културното влияние на византийското изкуство на запад в този период е огромно и дълготраен.
Комнините също допринасят значително за историята на Мала Азия. Чрез повторното превземане на голяма част от региона оттеглят напредъка на турците в Анадола с повече от два века. По време на процеса те посаждат основите на византийските приемни държави Никея, Епир и Требизон. Междувременно, обширният им проект за укрепление е оставил траен отпечатък върху анадолския пейзаж, който все още може да бъде видян и оценен днес.
Подземният град ще се превърне в туристическа атракция
Обратно към 2018 г. директорът на провинциалната култура и туризъм Али Али н Айвазьоглу посочи, че Трабзон е исторически известен като „град на тунелите“, като същевременно добавя, че подземният град се очаква да бъде открит и да се превърне в туристическа атракция през следващите години . Освен това г-н Айвазьоглу беше щастлив да обяви новото откритие в региона, което демонстрира славното гръцко минало и присъствие в съвременната Турция. Гръцки православен параклис, достъпен само чрез скрит пасаж, е открит по време на възстановяването на историческия манастир Сюмела в провинция Трабзон. Работата започна незабавно, за да се разкрие параклиса и да се отвори за посетителите
Според г-н Айвазьоглу, новопоявилият се параклис има различни стенописи, изобразяващи „небето и ада, смъртта и живота“. Развълнуван г-н Айвагоглу каза, че много хубави изненади очакват посетителите и туристите след приключване на всички ремонтни дейности „Посетителите ще имат възможност да видят места, които преди това не са могли да посетят“, заяви Айвазуглу , добавяйки, че с помощта на съвременна технология местните власти ще направят всичко възможно по време на възстановяването, за да избегнат грешки в миналото, когато археологическите скъпоценни камъни от гръцки и християнски произход бяха сериозно повредени.
