Намесата на одриския цар Ситалк и на Македония в Пелопонеската война.

Споделете страницата!

thracians.jpg

Още през същото лято атиняните поканили Нимфодор сина на Питей, родом от Абдера, в Атина. Преди това те го смятали за свой неприятел, а сега го направили свой проксен, за да могат чрез неговото посредничество да привлекат като съюзник тракийския цар Ситалк, Тересовия син, за чиято сестра Нимфодор бил женен и поради това имал силно влияние над него.

Споменатият Терес, бащата на Ситалк, успял пръв да създаде преобладаващото надмощие на одрисите над по-голямата част от тракийските племена (защото голяма част от тях са и до ден днешен независими) …  Атиняните привлекли като съюзник именно Ситалк, сина на Терес, с цел той да ги улесни при завладяването на градовете, разположени по бреговете на Тракия и при подчиняването на Пердика.  И тъй, след като пристигнал в Атина, Нимфодор успял да постигне сключването на съюза със Ситалк и да издейства Ситалковият син Садок да бъде провъзгласен за атински гражданин.
Освен това той се заел със задачата да тури край на войната в Тракия, като успял да убеди Ситалк да изпрати до атиняните тракийска войска, състояща се от пеши и конни контингенти. Той успял да помири Пердика с атиняните и да ги убеди да върнат на Пердика обратно град Терма. Непосредствено след това Пердика предприел поход с атиняните и Формион срещу халкидците.  По тоя начин Ситалк, синът на Терес, цар на траките, и Пердика, синът на Александър, цар на македонците, станали съюзници на атиняните.

По същото време, в началото на зимата (на 429 г.), одрисът Ситалк, син на Терес и цар на траките, потеглил с войските си срещу Пердика, сина на Александър и цар на Македония, а също и срещу халкидците, които живеели в Тракия.  Той сторил това, от една страна, за да наложи изпълнението на едно дадено му обещание, а, от друга страна, да изпълни едно обещание, което самият той бил дал. Защото в началото на войната, когато се намирал натясно, Пердика поел пред него известни задължения при условие, че Ситалк го помири с атиняните и че той не върне за цар в Македония брат му Филип, който враждувал с него. Впоследствие обаче Пердика не изпълнил обещанията си. Когато пък сключвал своя съюзен договор с атиняните, той се задължил спрямо тях да тури край на Халкидската война по границата на Тракия.  По тези две причини именно Ситалк предприел похода [срещу Пердика] и повел със себе си Филиповия син Аминта с намерение да го направи цар на македонците. Придружавали го също тъй и атинските пратеници, и военачалникът Хагнон, които се намирали при него във връзка със същия въпрос. Защото и атиняните трябвало да действат с флота и с по възможност по-големи сухопътни сили против халкидците.
Ситалк потеглил на този поход от земята на одрисите, като призовал най-напред всички траки, които живеели между Хемос и Родопите чак до Хелеспонта и Евксинския Понт, доколкото те били зависими от него и му се подчинявали, а след това призовал под оръжие и гетите, които живеели отвъд Хемос, и останалите племена, населяващи земите около р. Истър, и то към Евксинския Понт. Гетите и останалите племена по ония места обаче граничели непосредствено със скитите и имали същото въоръжение като тях, защото всички те били конни стрелци.  Той призовал и много от независимите траки-планинци, които били въоръжени с мечове, наричали се дии и живеели главно в Родопите. Едни от тях той наел срещу заплата, а други потеглили заедно с него доброволно.  Ситалк вдигнал и агрианците, лееите, а и останалите пеонски племена, които се намирали под неговата власт и живеели по границата на неговото царство, чиито предели достигнали до лееите, пеонците и до р. Стримон, която протича през земите на агрианците и лееите. Тук именно неговото царство опирало вече до земите на независимите пеонци.  Откъм страната на трибалите пък, които също тъй са независими, неговото царство граничело със земите на трерите и тилатеите; те живеели на север от планината Скомий2 достигали на запад до р. Оский, която извира от същата планина, от която водят началото си и реките Нест и Хебър. Тази планина е необитаема, но е голяма по размери, защото достига до Родопите и се свързва с тях.

Одриското царство, що се отнася до неговия обхват по крайбрежието, се простирало от град Абдера до Черно море и оттам по него нагоре чак до р. Истър. Цялото това разстояние може да бъде изминато по най-кратък път и при попътен вятър с товарен кораб за четири дни и толкова нощи. По суша обаче, и то по най-прекия път, един добър пешеходец би могъл да стигне от Абдера до p. Истър за единадесет дни. . .
И тъй Ситалк, бидейки цар на една толкова обширна страна, събрал и стегнал своята войска и когато приготовленията били завършени, той потеглил с нея срещу Македония, като минал най-напред през собствените си владения, а сетне през необитаемата планина Керкина3, която разграничавала синтите от пеонците.
Той превел войската си през тая планина, движейки се по един път, който той сам бил проправил преди това по време на своите военни действия срещу пеонците4, като изсякъл гората.  Преминавайки през тази планина, като идвали от одриска територия войските [на Ситалк] минавали през земи, в които пеонците оставали от дясната им страна, а синтите и медите — отляво. След като превалили планината, те стигнали в пеонското селище Добер. През време на този свой поход войската на Ситалк не претърпяла никакви загуби в хора освен ония, които станали жертва на болести. Напротив, неговата войска се увеличила, защото много от независимите траки се присъединили към нея без да бъдат повикани от Ситалк, а от жажда за грабеж; по тоя начин, както се разказва, цялата войска достигнала на брой не по-малко от сто и петдесет хиляди души…  По-голямата част от нея била пехота, а конницата съставяла само около една трета. По-голямата част от конницата доставили самите одриси, а на второ място след тях — гетите. Най-войнствени в пехотата били мечоносците (махерофорите) които се спускали от Родопите и спадали към независимите тракийски племена…

Тракийската войска, като потеглила от Добер, навлязла най-напред в земите, които по-рано се намирали под властта на Филип, превзела с въоръжена сила Идомена, а Гортиния, Аталанта и някои други селища — по силата на договорни споразумения с тях; тези градове капитулирали вследствие на своето благоразположение към Аминта, Филиповия син, който участвал в похода. Траките обсадили града Европ, но не могли да го превзема.  След това войската продължила своето напредване в останалите земи на Македония, наляво [т. е. източно] от градовете Пела и Кир. Тя не могла да проникне по-навътре от тия места, а именно към Ботиея и Пиерия, а опустошила само Мигдония, Грестония и Антемунт.  Македонците дори и не мислели да им се съпротивяват със своята пехота но се сдобили с конница от съюзниците си от вътрешността на страната, която те използвали при удобни случаи, като я употребявали за нападения на малочислени групи срещу тракийската войска. Там, където македонските конници извършвали нападение, никой не могъл да устои срещу тях, тъй като те били смели бойци, защитени при това с ризници. Колкото пъти обаче македонските конници бивали обкръжавани от многобройните пълчища на противника, те изпадали в опасно положение и затова в края на краищата се виждали принудени да стоят мирни, защото смятали, че не са в състояние да приемат битката с един противник, който ги превъзхождал по численост.
 А през това време Ситалк повел преговори с Пердика по въпросите, заради които той бил предприел похода си срещу него, и когато атиняните не се явили със своята флота, защото си помислили, че Ситалк няма да дойде със своите войски, и изпратили при него само пратеници с подаръци, тогава той отделил една част от войската си, изпратил я срещу халкидците и ботиеите, принудил ги да се оттеглят зад крепостните стени на своите градове и опустошил техните земи. Докато обаче Ситалк се намирал по тия места, тесалийците и магнетите, които живеели на юг, както и останалите племена, които били зависими от тесалийците, пък и гърците, живеещи чак до Термопилите, се боели да не би неговата войска да потегли и срещу тях и затова се държели в положение на бойна готовност.  От същия страх били обзети и ония траки, които живеели на север, отвъд Стримон, и населявали равнините [т. е. областта между Родопите и Егея], като панеите, одомантите, дроите и дерсеите, защото всичките тези тракийски племена са още независими. По тоя начин Ситалк възбудил тревога и страх даже и всред елините, които били враждебно настроени към атиняните; те се боели да не би той, подбутнат от атиняните и по силата на своите съюзни задължения спрямо Атина, да връхлети и върху самите тях с войските си. В това време обаче Ситалк заемал с войските си Халкидика, Ботика и Македония и ги опустошавал. И тъй като онова, заради което той бил предприел похода, не му се удало, пък и войската му нямала хранителни припаси и страдала от зимните студове, той, склонен от Севт, сина на своя брат Спардок, който имал силно влияние над него, побързал да се оттегли незабавно с войските си.

Пердика бил успял обаче да привлече тайно на своя страна Севт, като обещал да му даде сестра си за жена, а освен това да му даде и една голяма парична сума като зестра.  Тъй Ситалк послушал съвета му и потеглил бързо с войските си обратно за Тракия, след като прекарал с тях в Македония тридесет дни, осем от които в областта на халкидците. По-късно Пердика дал на Севт сестра си Стратоника за жена, както му бил обещал. Така протекъл походът, предприет от Ситалк.
 

https://istorianasveta.eu/

 Одриското царство (V – III в. пр. Хр.)

odrysiankingdom2.jpg

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.