Тази образователна статия е основно за любителите които тепърва са захващат да практикуват това невероятно и прекрасно хоби. Основното с което  ще се запознаем е къде може да се търси самордно златото, и как да се промива. Нека не забравяме че златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материала който се намира в реката или коритото.

1.Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено изплуване и концентриране на злато. За да се образува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на самордно злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне, сортиране и утаяване на златото-наносните материали, произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдържание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала.
2.Разпределението на златото в сортираните и пресортираните наносни находища е твърде неравномерно. Обикновено но не винаги,тежкото злато се концентрира върху основната скала или на 50-60 см. над нея. Също така може да се търси и в утаечно глинеста почва след коте от нея да се остръгва от 5-10см. Зърнестото злато понякога се намира пръснато в долните 5-6 метра от залежа,но по правило то никога не е разпределено равномерно по цялата дебелина на наноса.Златоносния чакъл в малки потоци може да обхваща цялото дъно. В по големите потоци златото може да се намери навсякъде върху основната скала,но обикновено се събира по дължината на тясната ивица., която наричат -питомна- или -блага-ивица. Благите ивици понякога съвсем не следват течението на съществуващия поток,а се отклоняват, криволичат и извиват по посока на старото изоставено корито на потока.Както е посочено по долу на схемата.
Понякога -благите- ивици внезапно се прекъсват или раздвояват-те не винаги заемат дъното или ниските части на леглото. Могат да лежат една над друга разделени чрез пласт от „див“-постен- нанос, а могат да лежат и върху леглото от лесков глинест или друг вид земен пласт, който наричат“лъжлива основна скала“, защото тя не първичната скала майка,от която е измито златото. Често пъти се срещат и гнезда или ядки, особено,където потока е срещал прегради.
В течащите води златото се утаява при завоите, при устията на притоците и при преходите от бързо в тихо течение. Най-благоприятни условия за утаяване на златото се намират в потоци с умерени наклони(до 10 метра на километър). Ако потокът влачи много камъни,чакъл и пясък,утаяването на зърнесто злато се затруднява,Бързото разпадане и оголване на скалите също не е благоприятно за образуване на богати залежи.Свойствени спътници на златото са магнетит,гранит и други тежки минерали,които образуват тъй наречените „черни пясъци“.
Ясно е ,че златото може да се търси само във местности ,където скалите са стари,образувани със самото застиване на земната кора или на следващи изритвания.
Обикновено търсенето може да почне по дъното на някой дол,достатъчно дълбок,за да се открият наслагвания по дъното или бреговете.Забележите ли кварцов чакъл или пясък обагрен в жълто или ръждиво,вече имате един признак,тъй като това е охра,останала от разрушението на пирити,които може да са били златоносни.Лъскавите люспи(слюда и хлорит)по дъното на потока също могат да бъдат едно указание(това не е злато което никога не може да се види във пясъка),тъй като те произлизат от разрушението на стари скали,в които е можело да има злато.Промивайки по един леген на всеки 20-30 крачки,търсача може да обходи 1-2 километра на ден,докато най-сетне се спре на място,което му се вижда надеждно.Това място трябва да се изледва всестранно чрез просеки,окопи или кладенци,с цел да се определи стойността на залежа(златното съдържание на кубик)и да се вземе решение относно способа на извличане му.
Обикновено златото се среща на люспи или заоблени зрънца.Ръбести късчета или кристалчета показват ,че първоначалното находище е близо.

Карта със златоносните райони.

На тази карта от 2012г.  всеки ден по малко  нанасям всички златоносни райони за цяла България където е промивано злато от античността до наши дни. Препоръчвам всеки да си я запамети и да я разглежда тъй като всеки ден нанасям нови места и картата е актуална за цяла България. След като свърша със златоносните места ще почна да нанасям къде са падали метеорити и къде може да намирате различни минерали в цяла България.Огромен труд е от моя страна но си мисля че си заслужава да бъде в помощ на всички колеги.


Вижте Карта на местата за ситене на разсипно злато в България на по-голяма карта