Световна сензация в Несебър

Споделете страницата!

121991999919043.jpg

Най-древната бронзова сиринга, открита при разкопки в некропола на Месамбрия. Сребърна монета на град Мегалополис в Аркадия. Върху лицевата страна е изобразен бог Пан, а върху опакото монограм на областта и сиринга.

Печатните и електронни средства за комуникация непрекъснато ни заливат с информации за златни находки. В повечето случаи те се окачествяват като „уникални”, но преди всичко благородният метал заслепява с блясъка си масовата публика и това е така откакто свят светува.
Несебър, древната Месамбрия, още от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век, през известни интервали, също е в талвега на „златната треска” в българската археология. Още при първата поява на отблясъци от благороден метал в две каменни гробници проф. Иван Гълъбов едва не е бил смазан от наскачалите в изкопа нетърпеливи работници. Приживе той с голяма доза ирония си спомняше този случай и обичаше да го разказва на младите археолози и историци.
През дългия археологически сезон, започнал в некропола на Месамбрия през последните месеци на 2007 г. и продължаващ до днес, екипите на Петя Кияшкина, директор на Музей „Старинен Несебър”, и ст. н. с. Анелия Божкова от Археологическия институт при БАН също се натъкнаха на златни бижута. Сведения за тях веднага се появиха в пресата и сега те вече са изложени в една от залите на Несебърския музей. Освен златни предмети, в единия от двата сектора на некропола се откриха изключително интересни съдове от класическата епоха с великолепни рисунки, а също така и с комбинирана украса от оцветени релефни фигури. Някои от керамичните съдове са изключително редки и това нееднократно беше отбелязвано при откриването им. Но така или иначе и златните бижута, и изящната керамика от V в. пр. Хр. все пак бледнеят при едно от последните открития в Несебър. Това е сравнително добре запазената бронзова сиринга. Този музикален инструмент е точно датиран от сребърна драхма на Александър Велики (336-323 г. пр. Хр.) и следователно може да се отнесе към втората половина на ІV в. пр. Хр. Ранната дата и материалът, от който е направена несебърската сиринга, недвусмислено ни говорят, че това е най-древният музикален инструмент от този род, открит при археологически разкопки. Досегашните открития в повечето случаи са керамични и датират от вековете на римската императорска епоха. Това означава, че несебърската бронзова сиринга е с 4 – 5 века по-древна от тях. Освен това инструментът не е обикновена археологическа находка. Той има отношение не само към историята на артистичния живот в Месамбрия, но и към световната история на музиката.
Според древногръцката митология този пасторален духов инструмет носи името на нимфата Сиринга. Тя била дала обет за девственост в чест на богинята на горите и лова Артемида. Обричайки се на близначката на Аполон, Сиринга й подражавала във всяко отношение: обличала се със същите дрехи, непрестанно скитала из горските усои и ловувавала с лък, който бил от слонова кост, а не златен като на самата богиня.
Един ден красивата нимфа Сиринга била забелязана от бога на горите Пан, който имал крака и рога на козел и се славел със сексуалната си необузданост. Така най-срамежливата и добродетелна нимфа събудила неудържима страст в митичния персонаж, на който древните приписвали най-силната полова мощ, източник на плодовитост.
Изплашената Сиринга се помолила на  своите сестри-нимфи да й помогнат да запази целомъдрие. За да я съхранят, те я превърнали в тръстика и Пан останал с празни ръце. Край него се носел само хармоничният звук на поклащаните от вятъра тръстикови стебла. И той си направил от тях първата „флейта на Пан”, която древните нарекли „сиринга” в чест на преобразилата се нимфа.
Сред паметниците от древността има изключително много изображения на сиринги. Едни от най-ранните виждаме върху монетите на градове в Аркадия – област в Пелопонес, където се родила и претърпяла метаморфозата си нимфата Сиринга. Най- отчетливи са изображенията на музикалния инструмент върху опакото на сребърните и бронзови монети на аркадския град Мегалополис. Те датират от средата на ІV в. пр. Хр. и са почти синхронни с реалната бронзова сиринга, открита в некропола на Месамбрия. Скръбният Пан станал най-добрият изпълнител на сиринга и древните често го изобразяват, надул тръбичките на инструмента. Освен това той станал и учител. Една статуарна композиция от прочутия град Помпей, която датира от І в. пр. Хр. и е изложена в Неаполския археологически музей, представя как богът на горите и плодородието обучава красивия сицилиански младеж Дафнис да свири на сиринга. Подобни на сирингата музикални инструменти са били известни и на други народи извън древна Гърция.
Несебърската бронзова сиринга с пълно основание може да се нарече „уникална”, но нека отбегнем този девалвиран от нашата преса термин. За нас е по-важно, че новата находка представлява ярко свидетелство за пълнокръвния артистичен живот в древна Месамбрия през една далечна епоха. Тя е естествено допълнение към отдавна известната надгробна плоча на Агасиклея, дъщерята на Ной, изобразена в момент, когато танцува и ритмува танца си с помощта на ударните инструменти „кротали”. Можем да бъдем сигурни, че в месамбрийски театър на Дионис преди повече от 2 400 години са се състояли концерти и представления, за които доскоро имахме само епиграфски свидетелства, а сега вече разполагаме и с конкретни археологически доказателства. Когато добавим към тях и двете театрални маски, открити от проф. Иван Гълъбов и многобройните местни пластични паметници, ние осезаваме огромното значение на Месамбрия в развитието на западнопонтийската култура. И у нас укрепва убеждението, че през епохата на късната класика и елинизма именно оттук е преминавал талвегът на световните процеси в развитието на културата.
https://factor-bs.com
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ

3 thoughts on “Световна сензация в Несебър”

  1. Първо сирингата открита там нито е най-старата в света нито нещо подобно. Такива има намирани (дори и частични) в други гръцки градове и колонии.
    Второ не разбрах каква е целта на монетата на Аркадия, да покаже че серингата е свирка ли?
    Трето не разбрах какво доказва „ожем да бъдем сигурни, че в месамбрийски театър на Дионис преди повече от 2 400 години са се състояли концерти и представления, за които доскоро имахме само епиграфски свидетелства, а сега вече разполагаме и с конкретни археологически доказателства“ при положение че може да е била собственост на пътуващ музикант или да е внесена чрез търгович като сувенир. Няма реални доказателства че този тип инструмент е бил широко разпространен за концерти или съпровождащ представления, ама никакви!!!
    Лошо, имах много положителна представа за авторът на статията…..

  2. Даа Световна сензация -ма сал ограничена за България щот за научнете среди е Световна смешка.Но така се получава кат се съберът Двама жадни за Световна слава.Единият сигур иска да бъде Топ Археологът а Другият Топ Журналистът – и къде ще са Топ Персони-вероятно на Село ще им са възхищават гъските колко са Топ- Такива ми ти Нашенци……….

  3. Първо никой не казва, че досега няма откривани серинги: „Досегашните открития в повечето случаи са керамични и датират от вековете на римската императорска епоха. “
    И второ всичко е възможно, може би за неизменно доказателство би приел само ако ги беше гледал лично, дето се вика „око да види ръка да пипне“.
    Ами да, такива ми ти нашенци 🙂

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.