Проф. Андрю Полтър и ст.н.с. д-р Венцислав Динчев: “Никополис ад Иструм има дадености да се превърне в туристическа фабрика”

Споделете страницата!

4c3deed36dcff_7_andry-poltar_arheolog.jpg

Проф. Андрю Полтър и ст.н.с. д-р Венцислав Динчев ръководят българо-британската експедиция, която тази седмицата започна археологически проучвания край Никополис ад Иструм. В разкопките участват 45 английски студенти и 17 специалисти. С тях работят 7 български археолози и 25 души помощен персонал. Венци Динчев от Националния археологически институт с музей при БАН оглавява екипа от българска страна, а английският му колега ръководи британския екип. Двамата работят заедно от 1996 г. Обединява ги увлечението по римската история и желанието да превърнат Никополис ад Иструм в атрактивен туристически паметник.
За проучванията на Никополис ад Иструм британските институции осигуряват около 1 млн. паунда. Средствата ще бъдат отпуснати за 5 г., като финансиране предоставят Британската академия на науките, Британският съюз за изучаване на Античността, Центъра за византологични проучвания в САЩ и др. Основна цел на проекта е да бъде завършено изследването на Никополис ад Иструм от строителния период V-VI век. Проучванията в това направление са стартирали още при първата експедиция от 1985 до 1992 г. и са продължили през втората от 1996 до 2004 г. Сега усилията на британците ще бъдат насочени към разкриването на малко ранновизантийско укрепление в землището на Добри дял. Ще бъдат направени сондажни проучвания и на крепостта от същия период в района на Драганово и Горски горен Тръмбеш. Ще се работи още и в самия римски град, където музеят полага усилия да провежда ежегодни проучвания.

– Проф. Полтър, на какво се дължи вашето увлечение по Никополис ад Иструм, което ви връща в България вече повече от 25 години?
Андрю Полтър: Моят докторат е по археология на Долни Дунав. След това през 1985 г. започна първият проект, който продължи до 1991 г. Разкопките, които проведохме, ни дадоха полезна информация за историята на града през Римската и Късноримската епохи, но не знаехме нищо за провинциите, за новите селища. През 1996 г. разработихме втори проект, като проучванията тогава бяха фокусирани върху икономиката и дистрибуцията на селището. Вторият етап продължи до 2006 г., а публикациите за този интересен град продължават. Тази крепост край Добри дял, която проучваме сега, показва, че има пълна смяна на икономиката на района през V век, заради вероятно нашествие на хуните и готите. Тогава възникна големият въпрос какво се е случило преди VI век. Това е времето на краха на Римската империя на Долни Дунав, и то само век преди да бъдат поставени основите на българската държава. При разкопките на могилата край Добри дял основната ни цел е да проучим функциите на тази крепост. Ако намерим кости и семена, ще разберем повече за икономиката на тази крепост. Втората част на проекта ще бъде свързана с разкопки в част от долината на река Росица край Добри дял, за да видим дали има промяна в начина на живот в късния период на Римската империя. Така ще получим по общ изглед за този важен исторически период
– Само научният интерес ли ви връща към България?
А. П.: Имам много приятели, с които се познавам от години. Мой близък приятел е директорът на музея във В. Търново Иван Църов, както и Венци Динчев, с когото сега ръководим експедицията. Всички сме като едно семейство. Освен това съм женен за българка – софиянка. Използвам всяко мое посещение в България, за да се видя и с българските си роднини. С жена ми се запознах в Румъния, докато следвах там за 1 г. Тя беше в Румъния за няколко дни… В живота няма нищо случайно. Запознахме се, оженихме се и вече толкова години сме заедно. Освен това българите са много добри специалисти в областта на археологията. Те са разкрили едни от най-важните обекти и информация от Праисторията до Средновековието. Районът около В. Търново е много интересен за европейците. Тук всички старини са много по-добре запазени, отколкото в Западна Европа. Тук имаме голям шанс да проучваме селища и градове от Римската епоха, които са много по-добре запазени отколкото в другите страни.
– Каква информация носи за европейската история Никополис ад Иструм?
А. П: Обектът дава пълна информация за развитието на един град през Римската епоха. Това е типичен римски град, но най-интересното е, че тук няма никакви разрушения, защото върху него не са строени други селища.
Венцислав Динчев: Римската империя е огромна. Средиземно море е било вътрешно, а отвсякъде били разположени все римски територии. Но по един начин е устроена римската власт в Британия, по друг – на Балканите, по трети – в Северна Африка. Навсякъде има нещо специфично. По нашите земи например има доста по-силно елинистическо влияние, т.е. Никополис ад Иструм е добър пример за елинистическа идея на градоустройство в Римската империя. От друга страна няма друг такъв обект в България, тъй като няма съвременно селище, което да обитава изцяло или частично неговата площ. Това предоставя много добър шанс за проучване, експониране и социализиране на паметника. Плюс за обекта е и фактът, че след края на Античността животът на това място почти секва. През XVII-XVIII век е съществувало селище, което хората наричат стария Никюп, но след това то се измества в сегашното землище на селото. Но това е било за много кратък период и пораженията от това обитаване не са големи. За това Никополис е в доста добро състояние. Лошото е, че като на много други места в страната и тук намираме пресни иманярски изкопи. Има един човек охрана, който дори и да е много съвестен, не е в състояние да се справи с опазването на обекта, който се простира на площ от над 20 хектара.
– Общината прави безуспешни опити да ремонтира пътя към културния паметник, а средства за неговата социализация няма…
А. П.: Много ме боли за това. Пътят наистина е в много лошо състояние, а това оставя обекта в изолация. От друга страна, това е уникален обект, който има потенциала да се превърне в туристическа атракция. Той има дадености да носи огромни приходи на България. Необходимо е само да се запази неговата автентичност, както сме успели да направим това досега. Музеят е разработил програма за социализацията на паметника, за да може той да се превърне в интересна туристическа дестинация. Надявам се това да се случи през сл.г. Това е фантастичен обект и затова дълги години съм водил английски студенти и туристи тук. Трябва да има пари за поддръжка и за указателни табели.
В. Д.: Това, което можем да изтъкнем като явен дефект при поддържането на археологическите паметници на културата, е, че голяма част от тях са оставени на произвола на съдбата. Античният град край Търново има прекрасни перспективи да се развие и да стане туристическа фабрика. Естествено, че първоначално трябва да се направят някакви вложения, но това трябва и да се поддържа. Не може колегите от музея да се чудят как да осигуряват охраната на обекта. Трябва да има група от минимум десетина души, които да се занимават само с това – уредници, екскурзоводи, хора, които постоянно поддържат инфраструктурата, ток, вода, ограда. От моите студентски години си спомням, че обектът беше напълно ограден, а вече 20 г. от оградата е останала само вратата, която, пълен абсурд, сутрин и вечер се отваря и затваря. За постоянната поддръжка трябва да има осигурено финансиране. Едва тогава можем да говорим за превръщането на обекта в туристическа атракция. Всичко е почиствано през юни, а сега заради валежите е обрасло като в джунгла. Не може един турист да се вре между храстите и дърветата, които са поникнали в дупките и да се чудиш кое какво е. Преди два дена точно след нас пристигна румънска група с микробус. Гледах ги как подскачат по камъните и се чудят къде да стъпят.
– Проф. Полтър, как успяхте да осигурите финансиране за тази експедиция, която ще продължи и през следващите 4 г.? Как подбрахте студентите в нея?
А. П.: Заради световната икономическа криза много трудно успях да осигуря пари. Надявам се догодина да не е така. Английските младежи пристигат на студентска практика тук. 45-те студенти са от Нотингамския университет и този в Кардиф. Те получават пари от техните университети, които финансират участието им в разкопките. Всички са много ентусиазирани и не щадят сили.
В. Д.: Английските студенти работят с един наистина впечатляващ ентусиазъм и работят всеотдайно. В някои отношения спокойно можем да ги имаме за пример. За голяма част от тези младежи това всъщност са първи разкопки. Те пристигат от студентски градове в другия край на Европа. Тук попадат на място с по-различен стандарт на живот, климат, условия, култура. Това е културен шок за тях.
А. П.: Много им допада атмосферата в селото. Харесва им контактът с българските семейства, в които са настанени. Много от студентите, които вече са били тук, при следващо посещение искат да бъдат настанени в дома, в който са живели преди. А българите са много гостоприемни домакини. Студентите са шокирани, защото им предлагат ядене, ракия, говорят с тях. Това е нещо, което те не очакват.
– Езиковата бариера не създава ли проблеми?
А. П.: Българите си говорят на български, а нашите студенти постепенно научават вашия език. Създават се много хубави контакти. За много от тях си намират временна майка в България. Създават се почти роднински отношения. Отнасят хубави спомени. Впечатлени са, че голям прогрес в селото няма. Все едно попадат в друга епоха. Живеят в друга култура.
– Готвите ли български ястия?
А. П.: Обикновено приготвям кебапчета, шопска салата, гювече. Рецептите вземам от готварска книга. Но българската ракия е нещо велико. Сега съм с бус, което ще ми позволи да натоваря и пренеса в Англия 10-15 кашона с ракия. Така ще се запася за цяла година. Това количество ще ми стигне до следващото лято. Ракията е по-хубава от гръцката мастика. Студентите също пият ракия, но се тревожа малко, защото те пият домашна ракия, което не е най-доброто. Но не прекаляват.
https://www.skyscrapercity.com

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.