НОВЕ – Римски легионен лагер

Споделете страницата!

 6420e4313f47301387dbafde0dd6a0d2.jpg

На 4 км. източно от Свищов се намира римския легионен лагер Нове. Първоначално укреплението е с площ 17 ха и се издига непосредствено до високия дунавски бряг; по-късно крепостта е разширена на изток с още 10 ха. Римският легионен лагер Нове е най-добре проученият и запазен военен лагер в граничните североизточни провинции на империята.
Римският легионен лагер Нове възниква като седалище на VIII Августов легион около 45 г.сл.Хр. След около 25 години тази военна част е заменена от I Италийски легион. Укреплението е с правоъгълна форма с размери 485 м на 365 м и е издигнато непосредствено до високия дунавски бряг. Първоначално лагерът е укрепен с широк 4 м, изграден от кирпичи вал. През 41 м. са построени дървени кули с рамери 6х3 м. Впоследствие отсичайки външното лице на вала е построена каменна стена, широка 1,5 м. Добавени са нови каменни кули от вътрешната страна. Всяка стена има укрепена порта, а северната порта води към пристанище под крепостта. В края на 3-ти и началото на 4-ти век крепостта е разширена на изток с още 10 ха., стените са удебелени и са изградени нови външни кули. Вътре, зад крепостните стени, са разположени щабът на легиона, военната болница, офицерските жилища, легионната баня, войнишките бараки, жилището на командира на легиона и бараките на помощните войски. Извън крепостните стени, западно и югозападно от тях е било разположено цивилно селище ( canabae ), в което са живеели ветерани от войската, търговци, занаятчии и техните семейства. Това селище вероятно е било зависимо от военните власти. Една от най-импозантните сгради, открити в лагера, е Принципията – щабът на легиона. Тя се намира в неговата средна част и има правоъгълна форма с размери 105 х 59 м. Тук са открити много постаменти за статуи, надписи, части от бронзови статуи, монетно съкровище от началото на IV в. и един от редките скулптурни портрети на император Каракала (211-217 г.) Валетудинариумът ( военната болница ) се намира в лявата предна част на лагера и граничи на север с вътрешната улица (Via Sagularis), която обикаля целия лагер. Входът към болницата е на източната страна на улицата, която тръгва от северната порта към Принципията (щаба на легиона). Входът е бил оформен като портик към споменатата улица. Болницата има почти квадратен план : 81,90 м. изток -запад х 72,90 м. северюг. Тя се състои от редица верижни помещения, обикалящи четирите страни, и от втора вътрешна по-малка редица. Те са отделени една от друга от коридор, широк 5,40 м. Вътре, в средата на сградата е имало двор с размери 42,40 х 32,60 м. Той е бил ограден с колонада. В него се намира малко светилище – 4 х 4 м., посветено на боговете на здравето Асклепий и Хигия. Редиците от помещения се състоят от редуващи се две големи болни чни стаи (5х5м.) с коридор между тях, който е служел за санитарно помещение. Във всяка двойка стаи можели да стационират десет души (2х5). В двора се е влизало посредством входове от северозапад и югозапад. Сградата е била снабдена с водопроводна и канализационна система, а в северозападния ъгъл е разкрита Latrina (тоалетна). Изграждането на болницата е станало през Траяново време и продължило до средата на II в. сл.Хр. Засега се предполага, че тази постройка е била използвана до управлението на император Каракала – 211 -217 г.сл.Хр. Пасажът от жилищата на висшите офицери на легиона е проучен в западната предна част на лагера.Открита е голяма каменна сграда тип “градска вила” от началото на 2 в. с площ около 1600м 2 . В нея са намерени едни от най-ранните находки в Нове- монети, вносни стъклени и керамични съдове. Легионната баня (Thermae legionis) е открита западно от Принципията и заема почти цял квартал. Има западно изложение, съобразно римския обичай ходенето на баня да става следобед. В различни части са открити пещи, където в медни казани е затопляна водата и е подаван горещ въздух за подовото и стенното отопление. Открити са помещенията за къпане с топла и хладка вода и отилнята, както и гимнастическа площадка и открит басейн със съблекалня. На стотина метра западно от крепостната стена разкопана единствената засега сграда извън лагера ( villa extra muros ). Нейните помещения са разположени около вътрешен двор с басейн. Построена е през 2 в. и опожарена в средата на 3 в. при нашествията на готите. Предполага се, че е служела за резиденция на Легата (командира) на легиона. Сред многото материали, намерени в нея, голям интерес представляват двете бронзови статуи на мъже в естествен ръст, издигащи се във вестибюла й. На 2 км. източно от Нове, в местността Острите могили, е намерено друго селище, за което се предполага, че в края на II в. получава статут на град – муниципиум. Тази поселищна двойственост е много характерна за граничните области и се обяснява със строгото разделение между цивилната и военната юрисдикция. В резултат на военноадминистративните реформи на императорите Диоклециан и Константин Велики (края на 3 в. – началото на
4 в.) военният лагер постепенно се превръща в градкрепост със смесено военно и цивилно население. Тези промени водят до изменение на градоустройствения и архитектурен облик на населеното място строят се нови жилищни сгради, занаятчийски работилници и църкви. В Нове могат да се видят свидетелства за масови покръствания, полагащи началото на християнството по тези земи. След Миланския едикт на император Константин от 313 г. християнството става официална религия в Римската империя. Този момент се отразява в изоставянето на старите езически храмове и създаването на нови култови сгради – църкви и базилики. Като епископски град през 5-6 в. сл. Хр. в Нове се строят множество църкви. Понастоящем се проучва една от най-големите базилики на Балканския полуостров от втората половина на 5 в., чийто мраморен амвон е изграден по поръчка и със средства на императорския двор в Константинопол. Северно от голямата базилика е разположен епископския дворец с баня, жилищни помещения и малка базилика. Между провинцията и Рим съществува силна симбиоза и взаимноизгодни отношения. Рим стимулира селското стопанство и търговията, повишава жизнения стандарт и насърчава урбанизацията, въвежда римската култура и изкуство. В замяна Мизия снабдява империята със зърно, местните жители осигуряват и войници за отбраната на границите. Рим губи контрол върху Мизия в 395 г.сл.Хр., след смъртта на Император Теодосий, когато атаките на готите са всекидневие. Рим няма вътрешната сплотеност и военни ресурси за защита на североизточните граници. Империята губи важна военна отбранителна линия и започва да губи големи територии. До началото на 7 в., когато са последните писмени вести за Нове, той остава с важно военно, търговско и религиозно значение за византийци и готи.https://landmarks.ehhaa.com

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.